Сексът за пари не е професия, а проституция
Покрай конференцията на Организацията за отбрана на женските права в Ню Йорк през лятото, нейни покровители и юристи, антитрафикантски придвижвания и някогашни жрици на любовта дружно надигнаха глас към всички нюйоркчани за незабавни ограничения против разцъфтяващата търговия с плът. Гражданските деятели се опълчиха на актуалните закони, настоявайки за санкции единствено за продаващите и купуващите женска плът, само че не и за техните жертви – дамите и децата. Наред с това изпратиха и обръщение по отношение на езика, който се употребява в обществото по този отдавнашен проблем.
„ Медиите употребяват термини като „ секс работа “ и „ секс работнички “ в своите репортажи. По този метод приравняват проституцията до всяка една специалност, като да речем банков служител или заможен брокер. Това въобще не е редно, споделя американката Мелъни Томпсън. 27-годишната чернокожа жена е от тези, съумели да се избавят от половия трафик. Според нея изрази като „ секс работа “ внушават в обществото подправената визия, че проституцията е непринудено и умишлено изработен персонален избор. Освен това незаслужено освобождават от отговорност тези, които си заплащат за секс.
„ Затова приканвам медиите да отстранен определенията „ секс работа “ и „ секс работнички “ от своя езиков речник. Има си чудесна дума за тази активност и тя е проституция “, моли тогавашната продажница Мелъни Томпсън.
В репортажа си за събитието обаче таблоидът „ Ню Йорк Поуст “ употребява точно термина „ секс работнички “. И това напълно не е индивидуален случай. Оказва се, че изразът „ секс работа “ се употребява на всички места. Дори отвън университетските, активистките и прогресивни среди терминът „ секс работа “ се трансформира в широкоразпространен евфемизъм.
В него се включват още стриптийзът, еротичните разтривки и всевъзможни други услуги, свързани със половата употреба. В момента всеобщо се употребява от политици, публицисти, държавни организации, че даже и в Холивуд. Но въпреки всичко не разбирайте неправилно – изразът „ секс работа " напълно не значи, опит за либерализиране на проституцията.
В подобен случай евентуално ще се запитате – кому е нужно да се ребрандира платената обич унизителни думи като „ курва “ и „ уличница “ от дълго време са сменени с по-неутралното „ продажница “. „ Секс работничка “ като израз обаче отива още по-далеч в смекчаването – звучи като име на общоприета работа. Сякаш е изваден от кариерния справочник на Ричард Боулс – „ Какъв цвят е вашият парашут? “. Най-отвратителната форма е „ дете секс работничка “ (б.а. – child sex worker), която се вижда в много медийни изявления, в това число на известни демократични издания като „ Индипендънт “.
Терминът „ секс работа “ се заражда преди няколко десетилетия в устата на най-пламенните бранители на проституцията. Жени като Каръл Лий и Марго Джеймс (и двете към този момент покойници), едни от основателките на първия Световен конгрес на проститутките през 1985 година, вкарват потреблението на „ секс работа “ за да евфеминизират, легитимират и декриминализират своите платени услуги. Очаквано този блян на проституиращите дами към социална последователност среща утвърждение от доста мъже, множеството от които в действителност, са част от клиентелата им. Впоследствие терминът придобива тежест в университетските кръгове и разнообразни правозащитни групи, свързани с правата на труд и абортиране.
“За първи път чух израза при започване на 90-те, до момента в който живеех в Тайланд. Там се включих като доброволка в една организация, която помагаше на локални дами, забъркани в проституция. Прекарах задоволително време по питейни заведения с другари, където малолетни девойки им сядаха в скута, омайваха ги с похвали и ги подканваха да пият алкохол. Присъствието ми в профил изглеждаше като един тип съучастие в една самоизграждаща се система. Всички бяхме наясно, че тези девойки са били продадени на половите трафиканти от отчайващо бедните си родители.
В последна сметка обаче вместо да бори употребата, организацията, на която планирах да оказвам помощ, си сложи за цел да предизвиква „ секс работничките “ към по-високи финансови условия. Това ме отхвърли от доброволческите планове. Със сигурност не желаех да върша по-тежък живота на тези дами и девойки, хванати в клопката на половата търговия, само че и нямаше по какъв начин с чиста съвест да насърчавам развиването на този незаконен свят.
Никой цивилен деятел или правозащитник не желае да се унижават дами и деца, експлоатирани в проституцията. Онези, които са се избавили от лапите на секс трафикантите, не трябва да бъдат упреквани и криминализирани. Не бива човешкото у всяка една жена, предлагаща платена обич да се принизява до метода им на изкарване на пари. И поддръжниците, и съперници на термина „ секс работничка “ споделят тези общи визии. Мнозина от тези, които приканват за легитимиране на секстърговията като тип специалност, в това време, без явно да виждат някакво несъгласие, гневно се опълчват против детския труд, неплатената употреба и робството.
Докато всичките тези деятели спорят за името на най-древната специалност, действителният свят на проституцията не си коства борбата. Макар данните да са постоянно непълни, поради компликациите да следиш „ черния пазар “, изследванията на ангажираните с някогашни проституиращи демонстрират, че малко хора желаят да останат в платената обич.
Тези, които влизат в секс търговията, го вършат, защото изборите в живота им са извънредно лимитирани. Проститутките най-вече са небогати и съкрушени от живота дами. Повечето са от расови малцинства или имигранки, доста са хомосексуални и трансджендъри. Мнозина влизат в сектора срещу своята воля или в малолетна възраст. Популярна статистика сочи, че междинната възраст на навлизащите в секс търговията е в диапазона сред 12 и 16 години.
Тези девойки всеобщо търпят физически похищения и постоянно развиват зависимости. След време пък им се отключват постравматични психологични отклонения. За да получат внимание и състрадание, би трябвало да им се признае цялата палитра от прекарвания, а не да се осъждат или да се гледа на тях просто като на жертви. Това, че някои проститутки с времето са претръпнали и привикнали със ориста, не значи, че биха я избрали още веднъж, в случай че са имали по-добри благоприятни условия.
Мелъни Томпсън, отвлечена и продадена за продажница на 13 година, се е опитвала да си внушава, до 16 година, че това е неин личен избори. „ Трябваше да имаме вяра в това, единствено по този начин можехме да издържим “.
Стремежът да се поддържа тази заблуда има своето пояснение. Терминът „ секс работничка ” се е трансформирал в заслон за финансови несгоди, фамилни разриви и други ужасни условия, които принуждават доста дами да се продават. Оказва се, че съзнанието на „ секс работничка ” прекатурва комерсиалните взаимоотношения – натъртва на ролята на купувача, който получава половата приятност против възнаграждение. А не противоположното – дамата в нужда да се продаде, с цел да свърже двата края.
По различен метод казано, основава се усещането, че властта е н ръцете на дамите и напълно не са обществени жертви. Затова има аргумент много от дамите в сектора да мислят и да работят по този метод, както в миналото е правила самата Мелъни Томпсън, преди да откри спасението.
Тази теза въпреки всичко има много съперници. „ Ние не сме пристигнали тук от морални угризения към секса. Секс трафикът не е работно място, а място на принуждение и страдалчество “, опонира Александър Делгадо, шеф на организация за битка с трафика и употребата на деца.
Във времена, когато правата на труд получават от ден на ден тежест и придвижването „ Ме Тоо “ подвига тревога за половия тормоз и похищения в обществото, е значимо деятелите да слагат задачите си рационално. Това, че обещано малцинство работи сполучливо в секс търговията, не би трябвало да диктува пътя на всички останали.
През последните години употребяваният език по този проблем минава фрапантни промени в опит да се понижат вербалните вреди. Понякога обаче тези промени водят до изопачени изрази, които пък затрудняват разбирането на несъмнено значение. За някои това е излаз и опция да се почувстват по-добре. Но би трябвало да е ясно, че всеобщото потребление на израза „ секс работничка ”, колкото и обществено значение да му се придава, на процедура покачва риска от посягане против общество, което така и така е изстрадало доста. За да оказваме помощ на хората, потърпевши от проституцията, би трябвало да я назоваваме точно по този начин.
Инфо: Уикенд
Тагове: жрици на любовта антитрафикантски движения търговия с плът Мелъни Томпсън Каръл Лий Марго Джеймс Александър Делгадо „ Me Too “
