И твойто име само кат мълвяха... умираха без страх
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни вик за битка,
вий приятелски се прегърнахте, легнахте
и " Лека нощ " завинаги си казахте -
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За престол ли злат, за някой ли идол?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали така горделиви
патрона... Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти почтена зарад тях,
и те за теб почтени, майко, бяха
И твойто име единствено кат мълвяха,
умираха без боязън.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой през днешния ден с изключение на поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от ария жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий плач на борбата гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец - той няма да завене,
и тая ария постоянно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще постоянно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни водач,
ни славний гръм на борбите победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
Иван Вазов
Материалът е сбъднат с общителното подпомагане на фотограф Пенчо Чуков
