Историята на седемте смъртни гряха
Похот, чревоугодие, лакомия, горделивост, яд, злоба и леност – съгласно християнството, това са седемте смъртни гряха, от които всеки човек би трябвало да страни.
Макар и да не се загатват в Библията, те съставляват значима морална категория от християнската нравственос.
Историята на концепцията за седемте смъртни гряха е дълга и съгласно редица откриватели стартира преди цели 17 века.
'The Seven Deadly Sins and the Four Last Things' is a painting attributed to Hieronymus Bosch. 4 small circles, detailing Death, Judgment, Heaven, and Hell surround a circle in which the 7 deadly sins are depicted. At the centre, Christ can be seen emerging from his tomb.
— Tatiana Fajardo (@Tatiana19796)
Какво в действителност знаем за нейния генезис? И по какъв начин въпросният лист се е трансформирал в това, което познаваме през днешния ден?
Осемте духа на лукавството
Евагрий Понтийски е раннохристиянски духовник и монах, живял през IV век. Роден е в Иверия, на територията на днешна Грузия. Предполага се, че през 380 година отпътува за Константинопол, където съгласно преданията се сблъсква с редица изкушения. В резултат през 383 година се насочва към Йерусалим, където става духовник и води монашески живот до гибелта си през 399 година
Той е създател на няколко творби, в които визира тематики като пороците, покаянието и смирението. Според Евагрий Понтийски, съществуват „ осем духа на лукавството “: чревоугодие, сласт, лакомия, яд, леност, горест, суетност и горделивост. Той предизвестява, че монасите би трябвало да се стремят да заобикалят всеки допир с тези „ греховни намерения “, с цел да запазят своето благочестие.
Ученикът на Евагрий Понтийски – Йоан Касиан Римлянин, пренесъл тези хрумвания в Западна Европа, където почнало превеждането им от старогръцки на латински.
През VI век папа Григорий I (известен и с името Григорий Двоеслов поради съчинението си „ Диалози “. Той е първият папа, който в предишното си е бил монах) трансформирал листата, основан от Евагрий Понтийски.
Today in: Consecration of Pope Gregory I (Gregory the Great). (590 CE)
Read more:
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia)
Той премахнал „ леност “ и добавил „ злоба “. Освен това, Григорий I извадил „ горделивост “ от листата, обявявайки, че този грях е заповедник на всички останали. Според редица историци, по този метод била основана най-ранната версия на така наречен седем смъртни гряха.
Нови промени
През XIII в. италианският теолог и мъдрец Тома Аквински също вкарва промени в листата, за което написа в един от своите най-значими писания – „ Сума на теологията “. Той връща „ леност “ за сметка на „ горест “ и, сходно на Григорий I, показва гордостта като безспорен заповедник на останалите седем гряха.
Достигналият до наши дни лист на процедура е този, основан от Тома Аквински, само че с една разлика – гордостта замества суетата.
Концепцията за седемте смъртни гряха е известен претекст в средновековното изкуство и литература, което ѝ е помогнало да се резервира през вековете. Днес тя може да бъде открита в редица филми и сериали. Примери в това отношение са холивудски шлагери като „ Адвокат на дявола “, „ Седем “ и „ Шазам “.
А за какво тези грехове са наречени „ смъртни “? Отговор на този въпрос дава Ричард Нюхаузър – професор по британски език от университета в Аризона. Според него повода е, че те „ водят до гибелта на душата “.
How hackers exploit “the seven deadly sins”
— BBC News (UK) (@BBCNews)
„ Според Католическата черква, сходно нещо може да се случи, в случай че човек извърши един от тези грехове и не се изповяда или покае. По този метод, той на процедура обрича душата си на безконечни страдания в пъкъла ", отбелязва проф. Нюхаузър.
Какво знаем за смъртните грехове?
Гордост
В някои версии на листата тази дума е заместена от „ суетност “. Това обаче са две разнообразни понятия и не е вярно да се слагат под общ знаменател, изяснява проф. Кевин Кларк от университета „ Сейнт Патрик “ в Калифорния.
„ Суетата е оня недостатък, който ни кара да ревизираме броя на „ харесванията “ на нашите изявления в обществените мрежи. Гордостта е нещо друго – съгласно теолозите, тя е грях, който ни кара да си приписваме цялостната заслуга за всевъзможни каузи, без да признаваме ролята на Господ “, изяснява проф. Кларк.
Алчност
„ Още през VI век папа Григорий I написа, че алчността не е просто предпочитание за благосъстояние, само че и за почести и трофеи “, отбелязва проф. Нюхаузър. Той прибавя, че тя може да бъде провокирана даже и от неща, които не са материални. Показателен е фактът, че макар всички промени през вековете, алчността неотменно участва в листата на смъртните грехове.
Завист
Този грях не участва в най-ранната версия на листата, основана от Евагрий Понтийски. „ Той обаче присъединил тъгата – „ а тя е тясно обвързвана със завистта. Ако се замислим, ще установим, че завистта в действителност се показва в две неща: да се радваме на непознатото злощастие и да се усещаме зле, когато забележим какъв брой благополучен е някой различен “, акцентира проф. Кларк. Това отбелязва и папа Григорий I, който добавил завистта към смъртните грехове. По думите му, тя поражда „ наслада от нещастията на близък и страдалчество от неговото благополучие “.
Гняв
За мнозина това може да наподобява като естествена реакция, подбудена от някаква неправда, само че не и съгласно християнските обичаи. Счита се, че в случай че гневът прерасне в предпочитание да се нарани или убие друго човешко създание, то това е тежък грях. През Средновековието, той бил изобразяван както със подиуми на сражения, по този начин и с такива на хора, които сами лишават живота си.
Похот
Да се даде изрично определение на тази дума не е лесна задача. В продължение на епохи за сласт се считало „ несъразмерното предпочитание или прекомерно огромната приятност “, която човек може да изпита от половия акт. Спокойно може да се съобщи, че това е прегрешението, за който публичното мнение се е трансформирало най-вече. Примери в това отношение са контролът на раждаемостта и еднополовите бракове. И до през днешния ден Църквата се афишира срещу тях, само че от ден на ден хора я приканват да промени позицията си по тези въпроси.
Чревоугодие
Според някои от първите християнски теолози, този грях включва както преяждането, по този начин и пиенето на прекалено много алкохол. „ Малко прочут факт е, че в продължение на епохи за чревоугодие се смятало и още нещо – желанието за хранене със скъпи деликатеси “, отбелязва проф. Кларк.
Леност
Днес използваме тази дума като синоним на мързел, само че за средновековните християни смисъла ѝ било друго. Те смятали за мързеливи тези хора, които „ не се стараели да извършват своите духовни отговорности “, акцентира проф. Нюхаузър. Папа Григорий I отбелязал, че тъгата може да докара до „ леност при осъществяване на ежедневните задания “ (макар че леността не участва в неговия лист на седемте смъртни гряха). Тома Аквински също прави паралел сред тъгата и леността в своите съчинения.
Още от създателя:
Макар и да не се загатват в Библията, те съставляват значима морална категория от християнската нравственос.
Историята на концепцията за седемте смъртни гряха е дълга и съгласно редица откриватели стартира преди цели 17 века.
'The Seven Deadly Sins and the Four Last Things' is a painting attributed to Hieronymus Bosch. 4 small circles, detailing Death, Judgment, Heaven, and Hell surround a circle in which the 7 deadly sins are depicted. At the centre, Christ can be seen emerging from his tomb.
— Tatiana Fajardo (@Tatiana19796)
Какво в действителност знаем за нейния генезис? И по какъв начин въпросният лист се е трансформирал в това, което познаваме през днешния ден?
Осемте духа на лукавството
Евагрий Понтийски е раннохристиянски духовник и монах, живял през IV век. Роден е в Иверия, на територията на днешна Грузия. Предполага се, че през 380 година отпътува за Константинопол, където съгласно преданията се сблъсква с редица изкушения. В резултат през 383 година се насочва към Йерусалим, където става духовник и води монашески живот до гибелта си през 399 година
Той е създател на няколко творби, в които визира тематики като пороците, покаянието и смирението. Според Евагрий Понтийски, съществуват „ осем духа на лукавството “: чревоугодие, сласт, лакомия, яд, леност, горест, суетност и горделивост. Той предизвестява, че монасите би трябвало да се стремят да заобикалят всеки допир с тези „ греховни намерения “, с цел да запазят своето благочестие.
Ученикът на Евагрий Понтийски – Йоан Касиан Римлянин, пренесъл тези хрумвания в Западна Европа, където почнало превеждането им от старогръцки на латински.
През VI век папа Григорий I (известен и с името Григорий Двоеслов поради съчинението си „ Диалози “. Той е първият папа, който в предишното си е бил монах) трансформирал листата, основан от Евагрий Понтийски.
Today in: Consecration of Pope Gregory I (Gregory the Great). (590 CE)
Read more:
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia)
Той премахнал „ леност “ и добавил „ злоба “. Освен това, Григорий I извадил „ горделивост “ от листата, обявявайки, че този грях е заповедник на всички останали. Според редица историци, по този метод била основана най-ранната версия на така наречен седем смъртни гряха.
Нови промени
През XIII в. италианският теолог и мъдрец Тома Аквински също вкарва промени в листата, за което написа в един от своите най-значими писания – „ Сума на теологията “. Той връща „ леност “ за сметка на „ горест “ и, сходно на Григорий I, показва гордостта като безспорен заповедник на останалите седем гряха.
Достигналият до наши дни лист на процедура е този, основан от Тома Аквински, само че с една разлика – гордостта замества суетата.
Концепцията за седемте смъртни гряха е известен претекст в средновековното изкуство и литература, което ѝ е помогнало да се резервира през вековете. Днес тя може да бъде открита в редица филми и сериали. Примери в това отношение са холивудски шлагери като „ Адвокат на дявола “, „ Седем “ и „ Шазам “.
А за какво тези грехове са наречени „ смъртни “? Отговор на този въпрос дава Ричард Нюхаузър – професор по британски език от университета в Аризона. Според него повода е, че те „ водят до гибелта на душата “.
How hackers exploit “the seven deadly sins”
— BBC News (UK) (@BBCNews)
„ Според Католическата черква, сходно нещо може да се случи, в случай че човек извърши един от тези грехове и не се изповяда или покае. По този метод, той на процедура обрича душата си на безконечни страдания в пъкъла ", отбелязва проф. Нюхаузър.
Какво знаем за смъртните грехове?
Гордост
В някои версии на листата тази дума е заместена от „ суетност “. Това обаче са две разнообразни понятия и не е вярно да се слагат под общ знаменател, изяснява проф. Кевин Кларк от университета „ Сейнт Патрик “ в Калифорния.
„ Суетата е оня недостатък, който ни кара да ревизираме броя на „ харесванията “ на нашите изявления в обществените мрежи. Гордостта е нещо друго – съгласно теолозите, тя е грях, който ни кара да си приписваме цялостната заслуга за всевъзможни каузи, без да признаваме ролята на Господ “, изяснява проф. Кларк.
Алчност
„ Още през VI век папа Григорий I написа, че алчността не е просто предпочитание за благосъстояние, само че и за почести и трофеи “, отбелязва проф. Нюхаузър. Той прибавя, че тя може да бъде провокирана даже и от неща, които не са материални. Показателен е фактът, че макар всички промени през вековете, алчността неотменно участва в листата на смъртните грехове.
Завист
Този грях не участва в най-ранната версия на листата, основана от Евагрий Понтийски. „ Той обаче присъединил тъгата – „ а тя е тясно обвързвана със завистта. Ако се замислим, ще установим, че завистта в действителност се показва в две неща: да се радваме на непознатото злощастие и да се усещаме зле, когато забележим какъв брой благополучен е някой различен “, акцентира проф. Кларк. Това отбелязва и папа Григорий I, който добавил завистта към смъртните грехове. По думите му, тя поражда „ наслада от нещастията на близък и страдалчество от неговото благополучие “.
Гняв
За мнозина това може да наподобява като естествена реакция, подбудена от някаква неправда, само че не и съгласно християнските обичаи. Счита се, че в случай че гневът прерасне в предпочитание да се нарани или убие друго човешко създание, то това е тежък грях. През Средновековието, той бил изобразяван както със подиуми на сражения, по този начин и с такива на хора, които сами лишават живота си.
Похот
Да се даде изрично определение на тази дума не е лесна задача. В продължение на епохи за сласт се считало „ несъразмерното предпочитание или прекомерно огромната приятност “, която човек може да изпита от половия акт. Спокойно може да се съобщи, че това е прегрешението, за който публичното мнение се е трансформирало най-вече. Примери в това отношение са контролът на раждаемостта и еднополовите бракове. И до през днешния ден Църквата се афишира срещу тях, само че от ден на ден хора я приканват да промени позицията си по тези въпроси.
Чревоугодие
Според някои от първите християнски теолози, този грях включва както преяждането, по този начин и пиенето на прекалено много алкохол. „ Малко прочут факт е, че в продължение на епохи за чревоугодие се смятало и още нещо – желанието за хранене със скъпи деликатеси “, отбелязва проф. Кларк.
Леност
Днес използваме тази дума като синоним на мързел, само че за средновековните християни смисъла ѝ било друго. Те смятали за мързеливи тези хора, които „ не се стараели да извършват своите духовни отговорности “, акцентира проф. Нюхаузър. Папа Григорий I отбелязал, че тъгата може да докара до „ леност при осъществяване на ежедневните задания “ (макар че леността не участва в неговия лист на седемте смъртни гряха). Тома Аквински също прави паралел сред тъгата и леността в своите съчинения.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ