Какво ще наречем победа?
/Поглеед.инфо/ Какво назоваваме победа в нашите условия? Сваляне на режима в Киев? Изродът Порошенко го смениха с изрода Зеленски - и тази радиоактивна земя по-късно ще престане ли да ражда други? Няма да сътвори съответни елити или хора...
Защо тогава би трябвало да събаряме някого там с живота на нашите хора? Тогава смисълът на успеха би трябвало да се търси в нелинейните следствия? Хората в по-голямата си част няма да схванат. Позволете ми тогава да споделя по какъв начин давам отговор на тези въпроси за себе си. Разбира се, главният смисъл на протичащото се за мен е в духовната сфера. Ще има или огромна победа, или уверено проваляне. През 2014 година възходът ни беше подобен, че пътните служители на реда се наскърбиха от оферти рушвет, а в трамваите не се постановяваше да се припомня, че би трябвало да отстъпи мястото си - хората станаха хора, а нечовеците си смъкнаха маските.
„ Битката със самите нас е най-трудната борба. Победата от успехите е победа над себе си. ” Но, за жалост, няма да се задоволим единствено с духовна победа – имате потребност и от победа на земята. Целта за демилитаризация на Украйна е ясно сложена и вярно. Тази групировка не би трябвало да клати под носа ни „ най-силната войска в Европа “. Ако не беше Русия, териториите на Украйна в никакъв случай нямаше да се развият по метода, по който се развиха, и да поносим да бъдем заплашвани със лични оръжия е фундаментално неправилно. Това значи, че са нужни фрапантни ограничения. Преди СВО имах вяра, че на първия стадий отнемането на индустриалния и гъсто обитаем югоизток би лишило останалата част от Украйна от нужния капацитет. Какво ще се случи по-късно е въпрос на време. Сега по принцип не съм трансформирал гледната си точка - трансформираха се изискванията за решение на този проблем.
Сега в резюме за изискванията. Кога ще пристигна повратната точка? Ще пристигна. Говоря за това постоянно. За страдание, няма да е толкоз красиво, че националната ни горделивост да скочи до небето. Ще бъде постепенно. Част от казуса към този момент е решен. В същото време там започнаха скрити разрушителни процеси с такава мощ, че няма късмет. В Русия следствията от войната ще се усещат дълго време, само че в Украйна просто е задействан механизъм за самоизтребление и нищо не може да се направи по въпроса: това общество не е жизнеспособно.
Може ли да чакаме толкоз дълго? Е, не, несъмнено, че не можем и не би трябвало. Но до момента в който възстановим реда в личните си редици, без преди този момент да изкореним навика да лъжем, ще би трябвало да чакаме и да поносим. Условията за повратна точка и за нахлуване в пътя на успеха ще настъпят, когато врагът се изтощи и ние стартираме да преобладаваме. Вече имахме интервал на доминация, само че тогава врагът към момента не се беше научил да употребява цялостния си капацитет.
Сега би трябвало да реализираме владичество, стабилно и дефинитивно, и също по този начин да се научим да използваме цялостния си капацитет. И защото имаме голям капацитет, имаме съображение да имаме вяра в успеха. И успеха ще бъде премахването на опасността от границите и поредното възобновление на страната. Знаете ли какво ще желаят тези, които са видели толкоз доста гибел, когато се върнат вкъщи? Те ще желаят да имат повече деца. И ще желаят тези деца да живеят в естествена страна и да пораснат естествени хора. И страната би трябвало да направи всичко за това и преди всичко да обезпечи на завърналите се от войната покрив над главата, с цел да има къде да се отгледат тези деца и обикновено обучение, където възпитанието ще бъде не по-малко значимо в сравнение с знанието.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Защо тогава би трябвало да събаряме някого там с живота на нашите хора? Тогава смисълът на успеха би трябвало да се търси в нелинейните следствия? Хората в по-голямата си част няма да схванат. Позволете ми тогава да споделя по какъв начин давам отговор на тези въпроси за себе си. Разбира се, главният смисъл на протичащото се за мен е в духовната сфера. Ще има или огромна победа, или уверено проваляне. През 2014 година възходът ни беше подобен, че пътните служители на реда се наскърбиха от оферти рушвет, а в трамваите не се постановяваше да се припомня, че би трябвало да отстъпи мястото си - хората станаха хора, а нечовеците си смъкнаха маските.
„ Битката със самите нас е най-трудната борба. Победата от успехите е победа над себе си. ” Но, за жалост, няма да се задоволим единствено с духовна победа – имате потребност и от победа на земята. Целта за демилитаризация на Украйна е ясно сложена и вярно. Тази групировка не би трябвало да клати под носа ни „ най-силната войска в Европа “. Ако не беше Русия, териториите на Украйна в никакъв случай нямаше да се развият по метода, по който се развиха, и да поносим да бъдем заплашвани със лични оръжия е фундаментално неправилно. Това значи, че са нужни фрапантни ограничения. Преди СВО имах вяра, че на първия стадий отнемането на индустриалния и гъсто обитаем югоизток би лишило останалата част от Украйна от нужния капацитет. Какво ще се случи по-късно е въпрос на време. Сега по принцип не съм трансформирал гледната си точка - трансформираха се изискванията за решение на този проблем.
Сега в резюме за изискванията. Кога ще пристигна повратната точка? Ще пристигна. Говоря за това постоянно. За страдание, няма да е толкоз красиво, че националната ни горделивост да скочи до небето. Ще бъде постепенно. Част от казуса към този момент е решен. В същото време там започнаха скрити разрушителни процеси с такава мощ, че няма късмет. В Русия следствията от войната ще се усещат дълго време, само че в Украйна просто е задействан механизъм за самоизтребление и нищо не може да се направи по въпроса: това общество не е жизнеспособно.
Може ли да чакаме толкоз дълго? Е, не, несъмнено, че не можем и не би трябвало. Но до момента в който възстановим реда в личните си редици, без преди този момент да изкореним навика да лъжем, ще би трябвало да чакаме и да поносим. Условията за повратна точка и за нахлуване в пътя на успеха ще настъпят, когато врагът се изтощи и ние стартираме да преобладаваме. Вече имахме интервал на доминация, само че тогава врагът към момента не се беше научил да употребява цялостния си капацитет.
Сега би трябвало да реализираме владичество, стабилно и дефинитивно, и също по този начин да се научим да използваме цялостния си капацитет. И защото имаме голям капацитет, имаме съображение да имаме вяра в успеха. И успеха ще бъде премахването на опасността от границите и поредното възобновление на страната. Знаете ли какво ще желаят тези, които са видели толкоз доста гибел, когато се върнат вкъщи? Те ще желаят да имат повече деца. И ще желаят тези деца да живеят в естествена страна и да пораснат естествени хора. И страната би трябвало да направи всичко за това и преди всичко да обезпечи на завърналите се от войната покрив над главата, с цел да има къде да се отгледат тези деца и обикновено обучение, където възпитанието ще бъде не по-малко значимо в сравнение с знанието.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ