Германия премина пика на русофобията
/Поглеед.инфо/ Германският външен министър Аналена Бербок влезе в неприсъствен спор с някогашния канцлер Ангела Меркел. Ръководителят на немската дипломация счита, че целият интервал на съдействие с Русия е бил неточност и че сигурността на Европа би трябвало да се гради не дружно с Руската федерация, а против нея. Бербок е наричана най-популярният политик в Германия. Но има вяра, че немските управляващи са минали пика на неадекватността.
Преди това водачите на страните от Западна Европа се различаваха от сътрудниците си от източната част на Европейски Съюз най-малко по това, че не отричаха географията и не бъркаха комплексите си с политиката за сигурност. С други думи, те схванаха, че благонадежден мир на континента може да се построи единствено въз основата на договорни връзки с Русия, тъй като Русия няма да отиде на никое място и ще остане мощна военна мощ.
За управлението на Полша, балтийските страни, Румъния не е по този начин. Измъчвани от исторически искания и уплахи, те възприемат самото битие на Русия като опасност и се надяват, че има такава политика, при която Русия ще изчезне, ще потъне в земята, ще отиде в забравата. И в случай че не, въпреки всичко си коства да се опитат.
В Берлин, Париж, Рим в продължение на доста години сдържаха източноевропейския жар за реванш. За тях разположението, когато си rв спор с Москва и сътрудничиш с Москва, е разбираемо и познато от Първата студена война.
Фактът, че би трябвало да се приказва с Русия, тъй като тя въпреки всичко е близо и че е немислима надеждна дълготрайна архитектура за сигурност, без да се вземат поради нейните позиции, към момента от време на време се припомня от френския президент Еманюел Макрон. А неотдавна същата позиция беше за следващ път доказана от някогашния канцлер на Федерална република Германия Ангела Меркел, политик с богат опит, която в същото време надали може да бъде упрекната в особени благосклонности към Москва.
През миналите десетилетия ние свикнахме с такава Германия – въпреки и противоположна на нас, само че намираща се в една и съща действителност с нас, а не в измислена. Но в този момент една напълно друга Германия води мача - като че ли към този момент въобще не е Германия, а Естония или Полша.
И по този начин, на следващия Берлински външнополитически конгрес ръководителят на немското външно министерство и съпредседател на Зелената партия Аналена Бербок изсипа пропагандни клишета, чийто общ смисъл е, че Украйна се бори с Русия за ползите на свободна Европа и затова: всичко за фронта, всичко за успеха.
Тя осъди политиката от епохата на Меркел, тъй като, съгласно министъра, взаимноизгодното съдействие с Русия е разрешавало на Русия да изнудва Европа. Но в този момент тези неточности са зад тила ни и следва дълготраен спор, в този момент би трябвало да се дава от ден на ден и повече помощ на Украйна, даже в случай че гласоподавателите не харесват следствията.
В това няма нищо ново от „ Зелена “ позиция. Наскоро Бербок се озова в центъра на скандал поради тъкмо същата теза: споделят, ще поддържа Киев каквото ще да стане - и не ѝ пука какво мислят гласоподавателите. Последвалите изследвания на публичното мнение смекчиха обстановката: става известно, че болшинството от гласоподавателите на Зелените са удовлетворени, че Бербок не се интересува от тяхното мнение.
Сега, в случай че има нещо, дано не се оплакват.
Основното, което сподели министърът на форума, беше отхвърлянето на самата концепция за сигурност „ взаимно с Русия “ в интерес на „ сигурност от Русия “, с която на този стадий „ по принцип няма потребност да се влиза в договаряния “. На Европа беше препоръчана позиционна война и сложни времена (Бербок не отхвърли енергийните проблеми на Германия) без отминалост. Нещо като " или ние, или те ".
Това споделя апропо най-популярният политик в Германия съгласно анкетите на таблоида “Билд ”. Същата такава Германия, с която неотдавна правихме милиарди, с имаше „ специфични връзки “ и построи “Северните потоци ”.
Бербок, който съпоставя този интервал със “свършен факт ”, евентуално е права в смисъл, че няма бърз излаз от актуалната рецесия. Конфликтът ни с Европейски Съюз е дълъг, само че това не дава съображение на министъра да отхвърля действителността в интерес на концепцията, че Русия може да бъде победена, изолирана, пренебрегната и впрочем.
Картината е много мрачна. И въпреки всичко радикализмът на Бербок към момента е специфичен случай, а не главното или мнозинственото мнение. Германците към момента не са изцяло " полудели " - съпредседателят на Зелените наподобява известен политик единствено тъй като всички останали политици са още по-малко известни.
Сегашният канцлер Олаф Шолц в същото изследване, поръчано от “Билд ”, е едвам на осмо място, едвам 38% от жителите утвърждават активността му. Но личността на шефа на външното министерство разделя обществото почти еднообразно - половината утвърждава, половината не утвърждава Бербок и има съображение да се надяваме, че върхът на тази полуда към този момент е преминат.
Писали сме в детайли за особеностите на Зелената партия и естеството на нейната русофобия още когато Бербок едвам започваше да претендира за сериозна роля в немската политика. Но неотдавнашният партиен конгрес беше плануван съвсем като конгрес на спечелилите, защото " еколозите " станаха най-влиятелната мощ в ръководещата коалиция и изпревариха по известност ГСДП на Шолц. Въпреки това, навикът да отхвърлят действителността най-сетне стартира да ги настига.
Съдейки по реакцията на немските медии на конгреса, против Зелените бяха отправени две искания.
Първо, те заемат безусловно безкомпромисна позиция във връзка с работата на немските атомни електроцентрали, изисквайки затварянето на последните три до април 2023 година Това искрено не дава отговор на енергийните потребности на страната и сложи ръководещия съюз на ръба на разпадането - либералите от Свободната демократическа партия, по-разбиращи от физика и аритметика, желаеха нови централи.
В резултат на това Шолц докара младшите сътрудници до компромис с удължение на работата и на трите централи (Зелените желаеха да затворят едната веднага) до април. Очевидно с вярата, че до този миг нещо ще се промени - " я камилата, я камиларят ”.
Всичко това искрено изнервя локалните. Те виждат повишаването на силата и подозират, че безапелационните " Зелени " могат да влошат още повече обстановката. В същото време, на фона на битката както с Русия, по този начин и с нейното гориво, Германия доста по-активно купува ВПГ от Съединени американски щати, а той се създава по извънредно рисков за природата метод - посредством фракинг, което, по принцип не би трябвало да се вписва в картината на света на партията Бербок. Личи си или непросветеност, или двуличие.
Второ, има ясно несъгласие сред самопозиционирането на Зелените като пацифистка партия и желанието им да напомпат оръжия в Украйна, като в това време развиват извънредно нападателна изразителност към Русия. Често такава, на който естествен човек просто не може да повярва.
Например, министър Бeрбок разказва референдумите в новите райони на Руската федерация по следния метод: „ Първо ги изнасилват в продължение на няколко дни, а по-късно под цевите на автомата ги принуждават да слагат кръстове върху бюлетините “.
Работата тук не е единствено в това, че Бербок дискредитира свещената за днешна Европа „ битка с Русия “, тъй като не усеща къде би трябвало да спре. Но също по този начин (най-важното), че сходна политика в последна сметка води до война сред Русия и НАТО, която Бербок към този момент даде обещание да заобикаля.
Едва ли е инцидентно, че Ролф Мютцених, ръководител на фракцията на ГСДП в Бундестага, още веднъж гласоподава в поддръжка на мирните договаряния, които дружно със Съединени американски щати би трябвало да бъдат инициирани от немското външно министерство, с цел да „ спрат ескалацията на вероятен нуклеарен спор допустимо най-скоро. " Мютценихотдавна не е харесван в Киев поради реалистичното му отношение към Москва, само че към този момент ГСДП е „ старшият “ сътрудник на Зелените в обединението и по-разумният метод на социалдемократите наподобява е пресякъл възхода на радикалите.
Според последното изследване на “Инса ”, съпартийците на Бербок са почнали да губят известност и още веднъж изостават от ГСДП - 18% против 19%. В светлината на гореизложеното остава да се надяваме, че това е спиране на наклонността, че “Зелените ” са минали пика на своята известност, а Германия е минала пика на политическата русофобия и в този момент, въпреки и малко, въпреки всичко ще се върне се към естественото.
Страхът от загуба на съветски газ като най-важно конкурентно преимущество на немската промишленост не можеше да промени политиката на Берлин. Може би страхът от война ще помогне, изключително откакто Бербок поредно води страната към двата срутва - енергиен и боен (известен още като ядрен).
Сегашната известност на Зелените е на първо място разследване от рецесията на обичайните партии, когато отчаян гласоподавател, в търсене на опция, стартира да се вглежда деликатно в радикалите. Може би най-сетне ги е разгледал добре.
Дори и най-тъжното прекарване не може да вразуми някои фанатици, а екоактивистите, които постоянно не си знаят мяата, са изцяло наранени от това. Ако Бербок не бъде спряна в точния момент, Германия рискува да се " позеленее " прекалено много - не като страна в хармонични връзки с природата, а като мъртвец.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Преди това водачите на страните от Западна Европа се различаваха от сътрудниците си от източната част на Европейски Съюз най-малко по това, че не отричаха географията и не бъркаха комплексите си с политиката за сигурност. С други думи, те схванаха, че благонадежден мир на континента може да се построи единствено въз основата на договорни връзки с Русия, тъй като Русия няма да отиде на никое място и ще остане мощна военна мощ.
За управлението на Полша, балтийските страни, Румъния не е по този начин. Измъчвани от исторически искания и уплахи, те възприемат самото битие на Русия като опасност и се надяват, че има такава политика, при която Русия ще изчезне, ще потъне в земята, ще отиде в забравата. И в случай че не, въпреки всичко си коства да се опитат.
В Берлин, Париж, Рим в продължение на доста години сдържаха източноевропейския жар за реванш. За тях разположението, когато си rв спор с Москва и сътрудничиш с Москва, е разбираемо и познато от Първата студена война.
Фактът, че би трябвало да се приказва с Русия, тъй като тя въпреки всичко е близо и че е немислима надеждна дълготрайна архитектура за сигурност, без да се вземат поради нейните позиции, към момента от време на време се припомня от френския президент Еманюел Макрон. А неотдавна същата позиция беше за следващ път доказана от някогашния канцлер на Федерална република Германия Ангела Меркел, политик с богат опит, която в същото време надали може да бъде упрекната в особени благосклонности към Москва.
През миналите десетилетия ние свикнахме с такава Германия – въпреки и противоположна на нас, само че намираща се в една и съща действителност с нас, а не в измислена. Но в този момент една напълно друга Германия води мача - като че ли към този момент въобще не е Германия, а Естония или Полша.
И по този начин, на следващия Берлински външнополитически конгрес ръководителят на немското външно министерство и съпредседател на Зелената партия Аналена Бербок изсипа пропагандни клишета, чийто общ смисъл е, че Украйна се бори с Русия за ползите на свободна Европа и затова: всичко за фронта, всичко за успеха.
Тя осъди политиката от епохата на Меркел, тъй като, съгласно министъра, взаимноизгодното съдействие с Русия е разрешавало на Русия да изнудва Европа. Но в този момент тези неточности са зад тила ни и следва дълготраен спор, в този момент би трябвало да се дава от ден на ден и повече помощ на Украйна, даже в случай че гласоподавателите не харесват следствията.
В това няма нищо ново от „ Зелена “ позиция. Наскоро Бербок се озова в центъра на скандал поради тъкмо същата теза: споделят, ще поддържа Киев каквото ще да стане - и не ѝ пука какво мислят гласоподавателите. Последвалите изследвания на публичното мнение смекчиха обстановката: става известно, че болшинството от гласоподавателите на Зелените са удовлетворени, че Бербок не се интересува от тяхното мнение.
Сега, в случай че има нещо, дано не се оплакват.
Основното, което сподели министърът на форума, беше отхвърлянето на самата концепция за сигурност „ взаимно с Русия “ в интерес на „ сигурност от Русия “, с която на този стадий „ по принцип няма потребност да се влиза в договаряния “. На Европа беше препоръчана позиционна война и сложни времена (Бербок не отхвърли енергийните проблеми на Германия) без отминалост. Нещо като " или ние, или те ".
Това споделя апропо най-популярният политик в Германия съгласно анкетите на таблоида “Билд ”. Същата такава Германия, с която неотдавна правихме милиарди, с имаше „ специфични връзки “ и построи “Северните потоци ”.
Бербок, който съпоставя този интервал със “свършен факт ”, евентуално е права в смисъл, че няма бърз излаз от актуалната рецесия. Конфликтът ни с Европейски Съюз е дълъг, само че това не дава съображение на министъра да отхвърля действителността в интерес на концепцията, че Русия може да бъде победена, изолирана, пренебрегната и впрочем.
Картината е много мрачна. И въпреки всичко радикализмът на Бербок към момента е специфичен случай, а не главното или мнозинственото мнение. Германците към момента не са изцяло " полудели " - съпредседателят на Зелените наподобява известен политик единствено тъй като всички останали политици са още по-малко известни.
Сегашният канцлер Олаф Шолц в същото изследване, поръчано от “Билд ”, е едвам на осмо място, едвам 38% от жителите утвърждават активността му. Но личността на шефа на външното министерство разделя обществото почти еднообразно - половината утвърждава, половината не утвърждава Бербок и има съображение да се надяваме, че върхът на тази полуда към този момент е преминат.
Писали сме в детайли за особеностите на Зелената партия и естеството на нейната русофобия още когато Бербок едвам започваше да претендира за сериозна роля в немската политика. Но неотдавнашният партиен конгрес беше плануван съвсем като конгрес на спечелилите, защото " еколозите " станаха най-влиятелната мощ в ръководещата коалиция и изпревариха по известност ГСДП на Шолц. Въпреки това, навикът да отхвърлят действителността най-сетне стартира да ги настига.
Съдейки по реакцията на немските медии на конгреса, против Зелените бяха отправени две искания.
Първо, те заемат безусловно безкомпромисна позиция във връзка с работата на немските атомни електроцентрали, изисквайки затварянето на последните три до април 2023 година Това искрено не дава отговор на енергийните потребности на страната и сложи ръководещия съюз на ръба на разпадането - либералите от Свободната демократическа партия, по-разбиращи от физика и аритметика, желаеха нови централи.
В резултат на това Шолц докара младшите сътрудници до компромис с удължение на работата и на трите централи (Зелените желаеха да затворят едната веднага) до април. Очевидно с вярата, че до този миг нещо ще се промени - " я камилата, я камиларят ”.
Всичко това искрено изнервя локалните. Те виждат повишаването на силата и подозират, че безапелационните " Зелени " могат да влошат още повече обстановката. В същото време, на фона на битката както с Русия, по този начин и с нейното гориво, Германия доста по-активно купува ВПГ от Съединени американски щати, а той се създава по извънредно рисков за природата метод - посредством фракинг, което, по принцип не би трябвало да се вписва в картината на света на партията Бербок. Личи си или непросветеност, или двуличие.
Второ, има ясно несъгласие сред самопозиционирането на Зелените като пацифистка партия и желанието им да напомпат оръжия в Украйна, като в това време развиват извънредно нападателна изразителност към Русия. Често такава, на който естествен човек просто не може да повярва.
Например, министър Бeрбок разказва референдумите в новите райони на Руската федерация по следния метод: „ Първо ги изнасилват в продължение на няколко дни, а по-късно под цевите на автомата ги принуждават да слагат кръстове върху бюлетините “.
Работата тук не е единствено в това, че Бербок дискредитира свещената за днешна Европа „ битка с Русия “, тъй като не усеща къде би трябвало да спре. Но също по този начин (най-важното), че сходна политика в последна сметка води до война сред Русия и НАТО, която Бербок към този момент даде обещание да заобикаля.
Едва ли е инцидентно, че Ролф Мютцених, ръководител на фракцията на ГСДП в Бундестага, още веднъж гласоподава в поддръжка на мирните договаряния, които дружно със Съединени американски щати би трябвало да бъдат инициирани от немското външно министерство, с цел да „ спрат ескалацията на вероятен нуклеарен спор допустимо най-скоро. " Мютценихотдавна не е харесван в Киев поради реалистичното му отношение към Москва, само че към този момент ГСДП е „ старшият “ сътрудник на Зелените в обединението и по-разумният метод на социалдемократите наподобява е пресякъл възхода на радикалите.
Според последното изследване на “Инса ”, съпартийците на Бербок са почнали да губят известност и още веднъж изостават от ГСДП - 18% против 19%. В светлината на гореизложеното остава да се надяваме, че това е спиране на наклонността, че “Зелените ” са минали пика на своята известност, а Германия е минала пика на политическата русофобия и в този момент, въпреки и малко, въпреки всичко ще се върне се към естественото.
Страхът от загуба на съветски газ като най-важно конкурентно преимущество на немската промишленост не можеше да промени политиката на Берлин. Може би страхът от война ще помогне, изключително откакто Бербок поредно води страната към двата срутва - енергиен и боен (известен още като ядрен).
Сегашната известност на Зелените е на първо място разследване от рецесията на обичайните партии, когато отчаян гласоподавател, в търсене на опция, стартира да се вглежда деликатно в радикалите. Може би най-сетне ги е разгледал добре.
Дори и най-тъжното прекарване не може да вразуми някои фанатици, а екоактивистите, които постоянно не си знаят мяата, са изцяло наранени от това. Ако Бербок не бъде спряна в точния момент, Германия рискува да се " позеленее " прекалено много - не като страна в хармонични връзки с природата, а като мъртвец.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ