Поглъщането на Беларус винаги е било цел на Москва –

Поглъщането на Беларус постоянно е било цел на Москва – още по времето на Елцин. Москва все се надяваше, че аха-аха и Лукашенко ще се съгласи шестте беларуски области да влязат в Руската федерация. Но Лукашенко разочарова Москва – не изиска да се откаже от властта си и да се трансформира в мински секретар на регионалния комитет. Тази битка преди вървеше скрито, а в този момент – напълно намерено.

Подобни диалози се водеха сред московските специалисти, само че новото е откровеното изказване на Лукашенко за това, че Москва го шантажира, предлагайки икономическа помощ против влизането на Беларус в Руската федерация.

Струва ми се, че още през 2019 година ще възникне много спешна обстановка - изборът на Лукашенко. Москва 20 години се надяваше, че Лукашенко ще докара Белрус в Русия, а в този момент най-сетне той твърдо отговори, че няма да стане и даже организира заседания с всички служби за сигурност във връзка опасността за независимостта.

Затова допускам, че Москва безусловно ще употребява предизборната акция

да смъкна Лукашенко

и да реализира задачите си.

Най-интересният въпрос е ще има ли отпор вътре в Беларус?
Като заслуга на Лукашенко – както го назовават - последният деспот в Европа – бих записал това, че през последните 20 години въпреки всичко запазваше независимостта на страната и през това време беше основано несъмнено национално схващане.

През 1991 година националното схващане на белорусите и украинците беше невероятно да се сравнят – болшинството белоруси ментално си оставаха " руски хора ".

Мисля, че централният въпрос е в това – ще успее ли Лукашенко да резервира контрола над силовите структури и да ги оглави в отбрана на белоруската самостоятелност. Със сигурност агентурата на Москва там работи интензивно. Мнозинството от популацията абсолютно желае предпазване на независимостта на Баларус и Лукашенко може да се трансформира в водач на национално-освободителното придвижване там.

Но не познавам от вътрешната страна обстановката - ще поддържат ли Лукашенко?

Това, че неговата ясно яртикулирана позиция за самостоятелност на Беларус ще бъде подкрепена от болшинството на народа е несъмнено. Въпросът е другаде – ще бъде ли подкрепена и от силовите структури, които в този момент се подчиняват на Лукашенко.

Не, към този момент нищо не може да провокира родолюбив " гърмеж " в Русия. Темата " Крим-е-наш " към този момент е изчерпана и един от главните фактори, които удържат Путин от непосредствено навлизане в Украйна – тъй като вероятността за това е огромна – е, че в Кремъл схващат: това няма да провокира никакъв възторг у съветския народ и Путин няма да получи от това никакви рейтингови плюсове.

Но те не живет единствено от рейтингите – това е имперската философия.

Аз не съм склонен с мението, че Съюз на съветските социалистически републики имаше идеология, а сегашната съветска власт няма.

Имат си идеология - това е рашизмът, империализмът

И тази идеология не е по-малка от хитлеристката – цялата външна политика е насочена към възсъединението на разделения народ, обединяването на съветските земи.

Нали всичко това беше мантрата на немската външна политика от 30-те години.
Имперските комплекси са присъщи освен на Путин, само че и на огромна част от съветския хайлайф. Ако Беларус бъде превзета, това, несъмнено, ще утежни ситуацията на Украйна. При цялата двойнственост на позицията на Лукашенко – въпреки всичко той в никакъв случай не е одобрявал нито анексирането на Крим, нито наличието на съветските войски. И до момента в който съществува опасност единствено за Беларус, Лукашенко ще играе с Украйна, и той към този момент направи първата крачка – опълчи се на Москва като водач на самостоятелна страна.

С последното си изказване той съвсем изгори мостовете с Москва. /faktor.bg