Как в Логодаж пазят традициите
Подрастващи от цялата страна участваха в детския народен конкурс под наслов " Мартеницата - да запазим традицията жива ", проведен от Детска градина " Първи юни " и Народно читалище " Иван Чаушки-1934 " в село Логодаж, Благоевградско. Проявата развихри въображението на деца от предучилищна и начална учебна възраст. Те показаха истински и забавни хрумвания. Мартениците може да се видят в галерия, която се открива през днешния ден във фоайето на Община Благоевград. Ще остане три дни на вниманието на публиката.
Припознават ни като същински пазители на традицията и може би по тази причина се обръщат към нас, към читалището, взаимно с ДГ " Първи юни ", която се намира в един от кварталите на града и Община Благоевград, сподели за ДУМА Дафинка Бойчева, секретар на НЧ " Иван Чаушки-1934 " в село Логодаж. Тя изясни, че са пристигнали доста мартеници от страната, които са изложени дружно с най-хубавите.
В журито вземат участие представители от Историческия музей, от читалищната група, от детската градина. Победителите във всяка категория получават грамота и премия. На всички участници ще бъдат дадени грамоти, с цел да няма подценени. Важно е присъединяване на олимпийския принцип.
Една от бабите в Логодаж ще влезе в ролята на Баба Марта и ще закичи присъстващите с мартеници. Децата ще рецитират стихотворения, отдадени на празника. Подготвили сме и папирус с легендата за мартеницата, която малчуганите ще раздадат на гостите. Тя е по претекстове на Васил Станилов, създател на книгата " Легенда за мартеницата ", споделя Бойчева, която от 29 години е секретар на НЧ " Иван Чаушки-1934 ".
После част от конкурсните мартеници ще бъдат раздадени в домове за социалнослаби и възрастни, на заболели деца. Наградените мартеници ще останат като списък в читалището. Тази година то отбелязва 90-годишен празник и всички негови прояви са отдадени на достолепната годишнина.
Традицията
Читалището е мястото, където би трябвало на първо място да съхраним българските обичаи и българщината. Хубаво е, че имаме празник, който е директно преди Националния ни 3 март, 1 март - Ден на любителското художествено творчество или Ден на самодееца. Честваме и двете дати. Точно в 12 ч. всички се хващаме на кръшно българско хоро, с цел да отбележим уместно Националния празник и да покажем, че българите имаме потребност от единство. И млади, и остарели се обличат с национални носии, играят и пеят, и българският дух витае в пространството, изяснява Бойчева. Тя разкрива, че в селото има локален краевед Славе Владимиров, който е на 89 години и е издал няколко книги. Според Дафинка най-стойностната е " Българско национално творчество от село Логодаж ", изд. 2020 година На една от страниците написа по какъв начин през 1968 година се ражда концепцията да честват 3 март. Тогава той не е разгласен за Национален празник. И оттова стартира културният живот на селото да се обогатява. Украсяват читалищния салон с битови престилки, кърпи, чаршафи - всичко, което е изтъкано от ръката на домакинята. И до ден-днешен тези неща се пазят и традицията се поддържа. Жените носят домашно омесени питки, баници. С времето идва поканата логодажки ястия да влязат в кулинарната карта на Българска академия на науките. Най-типичното ядене е логодажкият зелник, който може да се подготви когато и да е на годината.
Институцията, наречена читалище, е присъща единствено за България. Наистина по света има доста културни клубове и други сходни обединявания, само че те нямат смисъла, което българското читалище има в историята на родината ни и най-много в сърцето на българина. Читалището е мястото, където можем да съхраним всичко това, което е било, показва дългогодишният секретар на НЧ " Иван Чаушки-1934 ". Тя приказва с трогване, тъй като читалището й е дало доста. И с болежка в сърцето добавя, че малко се обръща внимание на тези културни институти. По думите й " значимо е да удържим, тъй като е имало и по-тежки времена ".
Едно читалище постоянно има потребност от всичко. Знаем с какви средства разполага, колкото и да желаеме да се ограничаваме, парите не стигат. Имаме някаква техника, само че би трябвало да се осъвременява и да се обновява. Колкото и да е остаряло нашето читалище, което се обитава в стогодишна постройка, вътре се усеща духът и е едно от най-работещите в Общината. Радостно е, че хората го одобряват такова, каквото е.
Библиотеката ни се състои от 5100 тома литература. Тя се посещава освен от деца, а и от възрастни. За литература печелим за трета поредна година план за българските библиотеки - модерни центрове на развиване към МК.
Откакто се случиха нещата с пандемията, доста хора се връщат на село, изключително през лятото, и тъй като село Логодаж се обособява като туристическа дестинация, настоятелството взе решение да вършим библиотека навън през лятото. Тя се намира на брега на язовир " Стойковци ". Там излагаме книги, дарения от донори, не от фонда на библиотеката. Книгите се пазят и самодейността ще продължи, отбелязва секретарят.
В края на август за трета година ще се състои Фестивалът на лютеницата, взаимно с Община Благоевград, който също е под мотото 90 години НЧ " Иван Чаушки-1934 ".
Предстои да бъде разисквано по какъв начин ще протече юбилейната година. Да поканим възрастни хора, които от дълго време са излезли от селото, само че пък милеят за читалището и учебното заведение и си спомнят със сълзи на очи хубавите прекарвания. Да изложим всички грамоти и награди, които читалището е получило, прибавя Бойчева.
Припознават ни като същински пазители на традицията и може би по тази причина се обръщат към нас, към читалището, взаимно с ДГ " Първи юни ", която се намира в един от кварталите на града и Община Благоевград, сподели за ДУМА Дафинка Бойчева, секретар на НЧ " Иван Чаушки-1934 " в село Логодаж. Тя изясни, че са пристигнали доста мартеници от страната, които са изложени дружно с най-хубавите.
В журито вземат участие представители от Историческия музей, от читалищната група, от детската градина. Победителите във всяка категория получават грамота и премия. На всички участници ще бъдат дадени грамоти, с цел да няма подценени. Важно е присъединяване на олимпийския принцип.
Една от бабите в Логодаж ще влезе в ролята на Баба Марта и ще закичи присъстващите с мартеници. Децата ще рецитират стихотворения, отдадени на празника. Подготвили сме и папирус с легендата за мартеницата, която малчуганите ще раздадат на гостите. Тя е по претекстове на Васил Станилов, създател на книгата " Легенда за мартеницата ", споделя Бойчева, която от 29 години е секретар на НЧ " Иван Чаушки-1934 ".
После част от конкурсните мартеници ще бъдат раздадени в домове за социалнослаби и възрастни, на заболели деца. Наградените мартеници ще останат като списък в читалището. Тази година то отбелязва 90-годишен празник и всички негови прояви са отдадени на достолепната годишнина.
Традицията
Читалището е мястото, където би трябвало на първо място да съхраним българските обичаи и българщината. Хубаво е, че имаме празник, който е директно преди Националния ни 3 март, 1 март - Ден на любителското художествено творчество или Ден на самодееца. Честваме и двете дати. Точно в 12 ч. всички се хващаме на кръшно българско хоро, с цел да отбележим уместно Националния празник и да покажем, че българите имаме потребност от единство. И млади, и остарели се обличат с национални носии, играят и пеят, и българският дух витае в пространството, изяснява Бойчева. Тя разкрива, че в селото има локален краевед Славе Владимиров, който е на 89 години и е издал няколко книги. Според Дафинка най-стойностната е " Българско национално творчество от село Логодаж ", изд. 2020 година На една от страниците написа по какъв начин през 1968 година се ражда концепцията да честват 3 март. Тогава той не е разгласен за Национален празник. И оттова стартира културният живот на селото да се обогатява. Украсяват читалищния салон с битови престилки, кърпи, чаршафи - всичко, което е изтъкано от ръката на домакинята. И до ден-днешен тези неща се пазят и традицията се поддържа. Жените носят домашно омесени питки, баници. С времето идва поканата логодажки ястия да влязат в кулинарната карта на Българска академия на науките. Най-типичното ядене е логодажкият зелник, който може да се подготви когато и да е на годината.
Институцията, наречена читалище, е присъща единствено за България. Наистина по света има доста културни клубове и други сходни обединявания, само че те нямат смисъла, което българското читалище има в историята на родината ни и най-много в сърцето на българина. Читалището е мястото, където можем да съхраним всичко това, което е било, показва дългогодишният секретар на НЧ " Иван Чаушки-1934 ". Тя приказва с трогване, тъй като читалището й е дало доста. И с болежка в сърцето добавя, че малко се обръща внимание на тези културни институти. По думите й " значимо е да удържим, тъй като е имало и по-тежки времена ".
Едно читалище постоянно има потребност от всичко. Знаем с какви средства разполага, колкото и да желаеме да се ограничаваме, парите не стигат. Имаме някаква техника, само че би трябвало да се осъвременява и да се обновява. Колкото и да е остаряло нашето читалище, което се обитава в стогодишна постройка, вътре се усеща духът и е едно от най-работещите в Общината. Радостно е, че хората го одобряват такова, каквото е.
Библиотеката ни се състои от 5100 тома литература. Тя се посещава освен от деца, а и от възрастни. За литература печелим за трета поредна година план за българските библиотеки - модерни центрове на развиване към МК.
Откакто се случиха нещата с пандемията, доста хора се връщат на село, изключително през лятото, и тъй като село Логодаж се обособява като туристическа дестинация, настоятелството взе решение да вършим библиотека навън през лятото. Тя се намира на брега на язовир " Стойковци ". Там излагаме книги, дарения от донори, не от фонда на библиотеката. Книгите се пазят и самодейността ще продължи, отбелязва секретарят.
В края на август за трета година ще се състои Фестивалът на лютеницата, взаимно с Община Благоевград, който също е под мотото 90 години НЧ " Иван Чаушки-1934 ".
Предстои да бъде разисквано по какъв начин ще протече юбилейната година. Да поканим възрастни хора, които от дълго време са излезли от селото, само че пък милеят за читалището и учебното заведение и си спомнят със сълзи на очи хубавите прекарвания. Да изложим всички грамоти и награди, които читалището е получило, прибавя Бойчева.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ