Професори срещу нови правила за атестиране
Подписка срещу концепцията страната да погази академичната автономност
20 млн. лева за заплати на преподаватели - обвързани с национални критерии на МОН
Говори се за разжалване и преквалифициране
Двадесет милиона лв. за повишение на заплатите на преподавателите във висшето обучение, разказани в Закона за бюджета за 2022 година, зависят от единодушието на висшите учебни заведения да одобряват на национални правила за атестиране. Вузовете ще би трябвало да променят вътрешните си правила за това съгласно нова разпоредба на МОН, се е схванало по време на среща на синдикати и ректори с министъра на образованието и науката акад. Николай Денков в Русе, научи “Труд” от участници във форума.
Правилата за атестиране ще бъдат оповестени за публично разискване до 30 април 2022 година, оповестиха от просветното ведомство за “Труд” и прецизираха, че условието за тях е въведено с параграф 17 от Закона за държавния бюджет за 2022 година МОН обаче закъснява с най-малко месец с тях, откакто във въпросния параграф е записано, че до 30 април те би трябвало да бъдат признати от Министерски съвет.
Все още необявените нови правила за атестиране към този момент са предмет на митинг от страна на университетски преподаватели, тъй като съгласно тях страната ще влезе в процеса по атестирането и ще погази академичната автономност, обезпечена законово. Над 100 от недоволните професори и доценти са изпратили подписка до имащите право да сезират Конституционния съд за проблематичните текстове, заяви за “Труд” проф. Веско Панов, който е измежду основателите на подписката.
“По създание срещащата отпор концепция на МОН е да диференцира заплатите на университетските служащи съгласно оценка за качество, която ще ги задължи на избран интервал от време да покриват избрани критерии, които се чака да бъдат свързани най-много с научно-изследователската активност и изявленията. Едновременно с това интервалът на атестиране може ще бъде фрапантно скъсен на 3 години и това ще се трансформира в съвсем непрекъснат регулярен процес”, обясниха пред “Труд” специалисти след диалозите в Русе. Според ректори с изключение на студенти, които са в протестна подготвеност поради концепцията за обединяването на университети, преподавателите също към този момент се намират в такава, обезпокоени от слуховете за фрапантни промени в атестирането. След срещата в Русе в академичната общественост се приказва, че е допустимо разжалване на професори и доценти - в случай че не покриват новите критерии на МОН, да минават към служба “преподавател”.
Всъщност заплатите в бранша изостават доста от тези в системата на междинното обучение. Понастоящем тази на начален преподавател е съвсем равна на тази на доцент, и надвишава асистентските, което води до отлив на преподаватели и напрежение в системата.
Проф. Веско Панов, ТУ-София, пред “Труд”: Опасна наклонност е Министерски съвет да се меси
В Закона за държавния бюджет е планувано едно перо от 20 млн. лева като дотация за прехрана на вузовете. Това е спомагателна дотация. Обаче в параграф 17 от същия закон е записано, че тези пари ще бъдат дадени единствено след привеждане на критериите и индикаторите за оценка на университетския състав, т.е. след атестациите. Означа, че Министерски съвет би трябвало да одобри методика за осъществяване на такава оценка на преподавателите и когато вузовете преценяват своите критерии и индикатори с тези, които методиката дава, тогава ще се дадат тези 20 млн. лева бюджет. Проблемът обаче се състои в това, че атестирането е уредено в Закона за висшето обучение. Той споделя, че атестирането се прави по критерии и индикатори, избрани в правилниците на висшите учебни заведения. Сега излиза, че министърът предлага на Министерски съвет да одобри методика, която ще задължи всички висши учебни заведения да преразгледат верните си. Това опонира на академичната автономност. Това е рискова наклонност.
Проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ, пред “Труд”: Минималната заплата би трябвало да е идентична за всички университети
Обсъждана е преди, по време на Съвета на ректорите и по-късно концепцията за национални правила за атестиране. И в трите случаи всички споделиха, че са “за”. Не е правилно, че ще се погази автономията, тъй като сега наукометричните индикатори в действителност са национални. Отначало нямаше национални, всеки университет си имаше, само че беше задължен да извършва и минималните индикатори. Тогава никой не сподели, че автономията е нарушена - същото е и в този момент. Парите по параграф 17 ще бъдат обвързани с това ректорите да внесат в научен съвет въпросите национални правила за атестиране, с цел да станат част от университетските правила, само че няма да са обвързани с това да преминем през препоръка. Минималната заплата би трябвало да идентична във всички университети, а оттова нататък по-качествените ще получат повече пари и мога да имат и по-високи заплати.
Проф. Христо Белоев, ректор на районно управление (на МВР), пред “Труд”: Разработват се национални критерии
Създадени са работни групи в МОН. Разработват се такива национални критерии, които са свързани с атестирането и те ще бъдат обвързани с минималните наукометрични условия за съответните университетски длъжности. Дали може дадена академична служба да се промени и да стане друга, дали е обвързвано с понижаване на възнагражденията - очевидно са хрумвания, които още не сме виждали написани. Когато ги има сложени за разискване, ще би трябвало да ги разясняваме.
Проф. Миглена Темелкова, ректор на ВУТП, пред “Труд”: Ние сме преподаватели, а не откриватели
Ние не сме наясно какво обмисля МОН да направи, защото досега нашата информация е от Съвета на ректорите, който беше на 22 февруари. Изобщо до ректорите не е достигнала никаква съответна информация по декларираното от министъра предпочитание да прави промяна във връзка с атестациите. Нашите преподавали не се занимават единствено с проучвания, те имат обучителен развой, работа със студенти, по планове. Ние сме преподаватели, а не откриватели.
20 млн. лева за заплати на преподаватели - обвързани с национални критерии на МОН
Говори се за разжалване и преквалифициране
Двадесет милиона лв. за повишение на заплатите на преподавателите във висшето обучение, разказани в Закона за бюджета за 2022 година, зависят от единодушието на висшите учебни заведения да одобряват на национални правила за атестиране. Вузовете ще би трябвало да променят вътрешните си правила за това съгласно нова разпоредба на МОН, се е схванало по време на среща на синдикати и ректори с министъра на образованието и науката акад. Николай Денков в Русе, научи “Труд” от участници във форума.
Правилата за атестиране ще бъдат оповестени за публично разискване до 30 април 2022 година, оповестиха от просветното ведомство за “Труд” и прецизираха, че условието за тях е въведено с параграф 17 от Закона за държавния бюджет за 2022 година МОН обаче закъснява с най-малко месец с тях, откакто във въпросния параграф е записано, че до 30 април те би трябвало да бъдат признати от Министерски съвет.
Все още необявените нови правила за атестиране към този момент са предмет на митинг от страна на университетски преподаватели, тъй като съгласно тях страната ще влезе в процеса по атестирането и ще погази академичната автономност, обезпечена законово. Над 100 от недоволните професори и доценти са изпратили подписка до имащите право да сезират Конституционния съд за проблематичните текстове, заяви за “Труд” проф. Веско Панов, който е измежду основателите на подписката.
“По създание срещащата отпор концепция на МОН е да диференцира заплатите на университетските служащи съгласно оценка за качество, която ще ги задължи на избран интервал от време да покриват избрани критерии, които се чака да бъдат свързани най-много с научно-изследователската активност и изявленията. Едновременно с това интервалът на атестиране може ще бъде фрапантно скъсен на 3 години и това ще се трансформира в съвсем непрекъснат регулярен процес”, обясниха пред “Труд” специалисти след диалозите в Русе. Според ректори с изключение на студенти, които са в протестна подготвеност поради концепцията за обединяването на университети, преподавателите също към този момент се намират в такава, обезпокоени от слуховете за фрапантни промени в атестирането. След срещата в Русе в академичната общественост се приказва, че е допустимо разжалване на професори и доценти - в случай че не покриват новите критерии на МОН, да минават към служба “преподавател”.
Всъщност заплатите в бранша изостават доста от тези в системата на междинното обучение. Понастоящем тази на начален преподавател е съвсем равна на тази на доцент, и надвишава асистентските, което води до отлив на преподаватели и напрежение в системата.
Проф. Веско Панов, ТУ-София, пред “Труд”: Опасна наклонност е Министерски съвет да се меси
В Закона за държавния бюджет е планувано едно перо от 20 млн. лева като дотация за прехрана на вузовете. Това е спомагателна дотация. Обаче в параграф 17 от същия закон е записано, че тези пари ще бъдат дадени единствено след привеждане на критериите и индикаторите за оценка на университетския състав, т.е. след атестациите. Означа, че Министерски съвет би трябвало да одобри методика за осъществяване на такава оценка на преподавателите и когато вузовете преценяват своите критерии и индикатори с тези, които методиката дава, тогава ще се дадат тези 20 млн. лева бюджет. Проблемът обаче се състои в това, че атестирането е уредено в Закона за висшето обучение. Той споделя, че атестирането се прави по критерии и индикатори, избрани в правилниците на висшите учебни заведения. Сега излиза, че министърът предлага на Министерски съвет да одобри методика, която ще задължи всички висши учебни заведения да преразгледат верните си. Това опонира на академичната автономност. Това е рискова наклонност.
Проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ, пред “Труд”: Минималната заплата би трябвало да е идентична за всички университети
Обсъждана е преди, по време на Съвета на ректорите и по-късно концепцията за национални правила за атестиране. И в трите случаи всички споделиха, че са “за”. Не е правилно, че ще се погази автономията, тъй като сега наукометричните индикатори в действителност са национални. Отначало нямаше национални, всеки университет си имаше, само че беше задължен да извършва и минималните индикатори. Тогава никой не сподели, че автономията е нарушена - същото е и в този момент. Парите по параграф 17 ще бъдат обвързани с това ректорите да внесат в научен съвет въпросите национални правила за атестиране, с цел да станат част от университетските правила, само че няма да са обвързани с това да преминем през препоръка. Минималната заплата би трябвало да идентична във всички университети, а оттова нататък по-качествените ще получат повече пари и мога да имат и по-високи заплати.
Проф. Христо Белоев, ректор на районно управление (на МВР), пред “Труд”: Разработват се национални критерии
Създадени са работни групи в МОН. Разработват се такива национални критерии, които са свързани с атестирането и те ще бъдат обвързани с минималните наукометрични условия за съответните университетски длъжности. Дали може дадена академична служба да се промени и да стане друга, дали е обвързвано с понижаване на възнагражденията - очевидно са хрумвания, които още не сме виждали написани. Когато ги има сложени за разискване, ще би трябвало да ги разясняваме.
Проф. Миглена Темелкова, ректор на ВУТП, пред “Труд”: Ние сме преподаватели, а не откриватели
Ние не сме наясно какво обмисля МОН да направи, защото досега нашата информация е от Съвета на ректорите, който беше на 22 февруари. Изобщо до ректорите не е достигнала никаква съответна информация по декларираното от министъра предпочитание да прави промяна във връзка с атестациите. Нашите преподавали не се занимават единствено с проучвания, те имат обучителен развой, работа със студенти, по планове. Ние сме преподаватели, а не откриватели.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ