Броят на съдебните дела за лекарски грешки у нас нараства всяка година
Почти всяко второ дело за лекарска неточност у нас приключва с обезщетение в интерес на пациента. Освен това броят на тези каузи се усилва всяка година. Данните са на адв. Мария Шаркова, която е направила проучване на правосъдната процедура по 520 медицински каузи в цялата страната от последните 15 години.
Данните бяха показани на медицински конгрес в Сандански, който събра медици, адвокати и публицисти. Обсъдени бяха две бяха съществени тематики – лекарската неточност и разпоредбите за добра здравна процедура. Конференцията се провежда за повторно от Столичната лекарска гилдия с поддръжката на Българския лекарски съюз.
Десетки каузи за лекарска неточност се завеждат у нас всяка година, прецизира Българска национална телевизия. Най-често те са предизвикани поради изказвания за некачествени постоперативни грижи, неправилна диагноза или погрешно лекуване. " Тези каузи са комплицирани, тъй като от позиция на пациента, който носи тежестта на доказване, всички доказателства съвсем се намират в ответника, приказвам за мединиската документи, която се намира в лечебните заведения, приказвам и за това, че делата се вземат решение най-често и с потребление на съдебно-медицински експертизи, а там е извънредно значимо по какъв начин се формулират въпросите, а също по този начин качеството на съдебно-медицинската експертиза. Все по-трудно се намират движимости лица - лекарите не обичат да застават против своите сътрудници ", споделя Мария Шаркова, юрист по здравно право.
Освен сложни, тези каузи са и много продължителни – приблизително не престават по четири години, от време на време обаче, и много по-дълго. Доказан образец за лекарска неточност е казусът с Милица Аргилова от Русе, на която е сложена неверна диагноза. Без да има потребност, едната ѝ гърда е отстранена. Тогава младата жена е на 28 години.
" Когато се касае за премахване на орган, нещо, което остава за цялостен живот и се осакатява един човек, би трябвало да се вършат извънредно задълбочени, деликатни проучвания, да се вършат консултативни препоръки – нещо, което не беше направено заради една моментна диагноза и незабавно е взето решение да се изреже дясната гърда, с цел да се подсигурява, че няма да има съдбовно развиване. А е трябвало да се изчакат спомагателните проучвания, които са показвали, че това е доброкачествено образувание ", изясни Анатоли Казаков, юрист на Милица Аргилова.
Милица Аргилова схваща за сбърканата диагноза от лекари в Англия. " Те вършат проучване и споделят, че се касае за доброкачествено, а не злокачествено. Преживяла е извънреден стрес и страдалчество, знаете какъв брой ужасно е да знаеш, че си съдбовно болен - рак доста рядко се лекува ", разяснява Казаков.
Милица Аргилова и юристът ѝ осъждат болничното заведение да ѝ заплати обезщетение от 50 хиляди лв., а сега се водят каузи за още 25 хиляди. Статистика на лекарските неточности в България не се води, макар че от години се приказва за основаването на указател. Той би разрешил позволил грешките да се изследват и проучват по-добре, с цел да не се повтарят в бъдеще.
Данните бяха показани на медицински конгрес в Сандански, който събра медици, адвокати и публицисти. Обсъдени бяха две бяха съществени тематики – лекарската неточност и разпоредбите за добра здравна процедура. Конференцията се провежда за повторно от Столичната лекарска гилдия с поддръжката на Българския лекарски съюз.
Десетки каузи за лекарска неточност се завеждат у нас всяка година, прецизира Българска национална телевизия. Най-често те са предизвикани поради изказвания за некачествени постоперативни грижи, неправилна диагноза или погрешно лекуване. " Тези каузи са комплицирани, тъй като от позиция на пациента, който носи тежестта на доказване, всички доказателства съвсем се намират в ответника, приказвам за мединиската документи, която се намира в лечебните заведения, приказвам и за това, че делата се вземат решение най-често и с потребление на съдебно-медицински експертизи, а там е извънредно значимо по какъв начин се формулират въпросите, а също по този начин качеството на съдебно-медицинската експертиза. Все по-трудно се намират движимости лица - лекарите не обичат да застават против своите сътрудници ", споделя Мария Шаркова, юрист по здравно право.
Освен сложни, тези каузи са и много продължителни – приблизително не престават по четири години, от време на време обаче, и много по-дълго. Доказан образец за лекарска неточност е казусът с Милица Аргилова от Русе, на която е сложена неверна диагноза. Без да има потребност, едната ѝ гърда е отстранена. Тогава младата жена е на 28 години.
" Когато се касае за премахване на орган, нещо, което остава за цялостен живот и се осакатява един човек, би трябвало да се вършат извънредно задълбочени, деликатни проучвания, да се вършат консултативни препоръки – нещо, което не беше направено заради една моментна диагноза и незабавно е взето решение да се изреже дясната гърда, с цел да се подсигурява, че няма да има съдбовно развиване. А е трябвало да се изчакат спомагателните проучвания, които са показвали, че това е доброкачествено образувание ", изясни Анатоли Казаков, юрист на Милица Аргилова.
Милица Аргилова схваща за сбърканата диагноза от лекари в Англия. " Те вършат проучване и споделят, че се касае за доброкачествено, а не злокачествено. Преживяла е извънреден стрес и страдалчество, знаете какъв брой ужасно е да знаеш, че си съдбовно болен - рак доста рядко се лекува ", разяснява Казаков.
Милица Аргилова и юристът ѝ осъждат болничното заведение да ѝ заплати обезщетение от 50 хиляди лв., а сега се водят каузи за още 25 хиляди. Статистика на лекарските неточности в България не се води, макар че от години се приказва за основаването на указател. Той би разрешил позволил грешките да се изследват и проучват по-добре, с цел да не се повтарят в бъдеще.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ