Ядосвате ли се често? Вижте как да намалите гнева в живота си
Почти всеки от нас го е изпитвал. Чувството на беззащитност, съпроводено с неизпълним гняв и голямо количество отрицателна сила, които изхвърляме във тип на викове и експанзия. Няма спор, че по-голямата част от дамите са много прочувствени и мъчно потискат възприятията си. Когато става дума за толкоз могъщо и унищожително възприятие, каквото е гневът, е в действителност мъчно да се владеем. Всъщност, някъде там, сред преодоляването и освобождението му, се крие и истината за вярното отношение към него.
Решим ли да го потиснем в себе си, е прекомерно допустимо да се сблъскаме с двойно по-голямо количество от него на по-късен стадий, което напряко ще изригне като вулкан от нас. А и не е загадка, че отрицателните страсти, които трупаме, вредят освен на психическото ни, само че и на физическото ни положение. В другия вариант- опитаме ли се да излеем на мига целия обладал ни яд, има възможност да стигнем до крайни дейности и даже да нараним някого, за което по-късно ще съжаляваме. Не бива да забравяме, че гневът много ловко замъглява съзнанието ни и е в положение да ни направи изцяло неконтролируеми. А това звучи в действителност ужасно. Затова, с цел да не съжалявате в даден миг за своите реакции, научете повече за тях и се опитвайте да ги контролирате. Как да се случи това? Да стартираме от тук.
Какво провокира яд у нас?
Ясно е, че гневът може да бъде подбуден от доста и най-различни фактори и въпреки всичко главният измежду тях е желанието- желанието да бъдем някой, да притежаваме нещо, да се потвърждаваме. И когато някой по някакъв метод засегне наше предпочитание, ние започваме да се противим на случилото се, изправяйки се против него с „ оръжието “, наречено яд - оръжие, което стреля най-много към нас самите.
Какво можем да създадем?
Преди всичко, запомнете следното:
Гневът е директно обвързван с неканализирана болежка
Депресията частично е яд, извърнат във вътрешността
Често същността му е скритият боязън
Ефектът му може да бъде разрушителен, както за душeвността, по този начин и за физиката ни
Гневът служи за постигането на моментна цел, от която по-късно не изпитвате удовлетворение- представете си, че някой ви нагруби с дума и вие му отвърнете с 10 обидни думи. Нима по-късно се чувствате по-добре? Как тъкмо вашата реакция изтрива думата на съперника ви?
Гневът основава възприятие на отстъпничество и на самосъжаление- това ли желаете да изпитвате в действителност?
Да се научим да не се гневим
На първо място- да не желаеме „ непременно “. От време на време да се пускаме по течението и да оставяме нещата сами да се наредят- не постоянно нашият сюжет за живота е най-правилният.
Гневът е симетричен на желанието- колкото по-силно е то, толкоз по-всемогъщ е той. Нима си заслужава? Може да имате и да осъществите още доста стремежи, само че не „ на цената на всичко “.
Гледайте по-повърхностно на нещата и си задавайте по-често въпроса „ какво ще стане, в случай че не го получа? “ Нима животът ви ще рухне, в случай че не ви одобрят за онази работа? Или нещо въобще би се трансформирало, в случай че някой ви обиди? Съдбата евентуално има по-добри проекти за вас, а индивидът обидил ви по никакъв метод не ви е навредил, в случай че вие самите не вярвате в неговите думи.
Не възприемайте себе си и живота си чак толкоз на съществено. Едва ли сте тук, с цел да спасявате планетата. Никой не чака от вас да бъдете спечелили. Очакванията са единствено във вашите глави.
Нещата в живота не постоянно се подреждат по най-справедливия метод и постоянно не е във вашите благоприятни условия да измененията несправедливостта. Това не значи, че приемайки я, вие няма да намерите нова, ваша си правдивост и да бъдете още веднъж щастливи.
Използвайте хумора и смеха. Те са положителни учители. Опитайте да погледнете себе си в профил и си дайте сметка, че животът ви би трябвало да бъде повече занимателен и доста по-малко сериозен. Та белким нямаме потребност от удоволствия и смях? А те са най-големите врагове на гнева.
Животът на другите е резултат от техния избор. Повтаряйте си го постоянно, с цел да си дадете сметка, че от време на време тъкмо този техен избор ги прави нападателни по отношение на вас. Помнете, че никой не наскърбява първи, в случай че самият той не е надълбоко наскърбен от нещо, някой или от целия си живот.
Колкото по-лесно и бързо се справяте с гнева и го игнорирате, толкоз повече време и място ще имате за другарството и любовта.
“И не на последно място, истината е само тази- когато нещо или някой ви ядоса, имате три разновидността за деяние: ”
Да признаете, че сте ядосан и да поговорите с индивида, който ви е вбесил. Да извадите и най-черните си усеща на показ, с цел да покажете, че не се страхувате от тях, да потърсите правотата си посредством самопризнание и пояснение, а не посредством безредни и безсмислени обиди
Да игнорирате протичащото се, тръгвайки си от мястото и индивида. Когато се приберете вкъщи, умерено може да излеете гнева си- да покрещите уединено, да счупите нещо даже. И въпреки всичко, даже в такива моменти не губете разсъдъка си и бъдете деликатни, тъй като можете да се ударите или порежете, без да сте го желали. Несъмнено това възприятие от време на време незабавно има потребност от „ врата “, през която да излезе с гръм и тропот и в това няма нищо неоправдателно, стига да не забравяте, че това положение може да бъде рисково за здравето ви и то по доста способи.
Просто да приемете обстановката, да вдишате надълбоко и да осъзнаете, че „ никой в никакъв случай не бие мъртвото куче “. Не помня кой го беше споделил, само че истината е тъкмо тази- с цел да някой ви разгневи до краен лимит, вие имате прекомерно значимо наличие в неговия живот.
От персонален опит мога да кажа, че гневът е зло, в което, в случай че не бях се вслушала на два пъти, нямаше и да пострадам, чисто физически. И не, не става дума за нещо, което съм си предизвикала по лична воля. Напротив. Най-малкото желаех да ми се случва сходен случай. Истината е, че прекомерно дълго бях задържала тази отрова в себе си, до момента в който не пристигна моментът, в който по този начин ненадейно изригна, че до ден-днешен имам белег „ яд “ на лявата си ръка. И точно той постоянно ще ми припомня, че от време на време просто би трябвало да го игнорираш, различен път- да го контролираш. Начини за справяне постоянно има- от най-примитивните, свързани с боричкане на боксова круша вкъщи до най-интелигентните, наречени психотерапия. Важното е да осъзнаете, че би трябвало да намерите своя начин- този, който най-добре ви освобождава от това непоносимо възприятие. И помнете още нещо- с гнева си вие позволявате на някого да упражнява власт над вас. Не го допускайте!
А когато нещата не съумяват да се случат по вашия проект, просто приемете този на живота- прекомерно допустимо е той да е по-добрият. Елементарно е- когато нещо не се случва, отговорът е един- има друго, което ви е писано да се случи.
Решим ли да го потиснем в себе си, е прекомерно допустимо да се сблъскаме с двойно по-голямо количество от него на по-късен стадий, което напряко ще изригне като вулкан от нас. А и не е загадка, че отрицателните страсти, които трупаме, вредят освен на психическото ни, само че и на физическото ни положение. В другия вариант- опитаме ли се да излеем на мига целия обладал ни яд, има възможност да стигнем до крайни дейности и даже да нараним някого, за което по-късно ще съжаляваме. Не бива да забравяме, че гневът много ловко замъглява съзнанието ни и е в положение да ни направи изцяло неконтролируеми. А това звучи в действителност ужасно. Затова, с цел да не съжалявате в даден миг за своите реакции, научете повече за тях и се опитвайте да ги контролирате. Как да се случи това? Да стартираме от тук.
Какво провокира яд у нас?
Ясно е, че гневът може да бъде подбуден от доста и най-различни фактори и въпреки всичко главният измежду тях е желанието- желанието да бъдем някой, да притежаваме нещо, да се потвърждаваме. И когато някой по някакъв метод засегне наше предпочитание, ние започваме да се противим на случилото се, изправяйки се против него с „ оръжието “, наречено яд - оръжие, което стреля най-много към нас самите.
Какво можем да създадем?
Преди всичко, запомнете следното:
Гневът е директно обвързван с неканализирана болежка Депресията частично е яд, извърнат във вътрешността Често същността му е скритият боязън Ефектът му може да бъде разрушителен, както за душeвността, по този начин и за физиката ни Гневът служи за постигането на моментна цел, от която по-късно не изпитвате удовлетворение- представете си, че някой ви нагруби с дума и вие му отвърнете с 10 обидни думи. Нима по-късно се чувствате по-добре? Как тъкмо вашата реакция изтрива думата на съперника ви? Гневът основава възприятие на отстъпничество и на самосъжаление- това ли желаете да изпитвате в действителност? Да се научим да не се гневим
На първо място- да не желаеме „ непременно “. От време на време да се пускаме по течението и да оставяме нещата сами да се наредят- не постоянно нашият сюжет за живота е най-правилният. Гневът е симетричен на желанието- колкото по-силно е то, толкоз по-всемогъщ е той. Нима си заслужава? Може да имате и да осъществите още доста стремежи, само че не „ на цената на всичко “. Гледайте по-повърхностно на нещата и си задавайте по-често въпроса „ какво ще стане, в случай че не го получа? “ Нима животът ви ще рухне, в случай че не ви одобрят за онази работа? Или нещо въобще би се трансформирало, в случай че някой ви обиди? Съдбата евентуално има по-добри проекти за вас, а индивидът обидил ви по никакъв метод не ви е навредил, в случай че вие самите не вярвате в неговите думи. Не възприемайте себе си и живота си чак толкоз на съществено. Едва ли сте тук, с цел да спасявате планетата. Никой не чака от вас да бъдете спечелили. Очакванията са единствено във вашите глави. Нещата в живота не постоянно се подреждат по най-справедливия метод и постоянно не е във вашите благоприятни условия да измененията несправедливостта. Това не значи, че приемайки я, вие няма да намерите нова, ваша си правдивост и да бъдете още веднъж щастливи. Използвайте хумора и смеха. Те са положителни учители. Опитайте да погледнете себе си в профил и си дайте сметка, че животът ви би трябвало да бъде повече занимателен и доста по-малко сериозен. Та белким нямаме потребност от удоволствия и смях? А те са най-големите врагове на гнева. Животът на другите е резултат от техния избор. Повтаряйте си го постоянно, с цел да си дадете сметка, че от време на време тъкмо този техен избор ги прави нападателни по отношение на вас. Помнете, че никой не наскърбява първи, в случай че самият той не е надълбоко наскърбен от нещо, някой или от целия си живот. Колкото по-лесно и бързо се справяте с гнева и го игнорирате, толкоз повече време и място ще имате за другарството и любовта. “И не на последно място, истината е само тази- когато нещо или някой ви ядоса, имате три разновидността за деяние: ”
Да признаете, че сте ядосан и да поговорите с индивида, който ви е вбесил. Да извадите и най-черните си усеща на показ, с цел да покажете, че не се страхувате от тях, да потърсите правотата си посредством самопризнание и пояснение, а не посредством безредни и безсмислени обиди Да игнорирате протичащото се, тръгвайки си от мястото и индивида. Когато се приберете вкъщи, умерено може да излеете гнева си- да покрещите уединено, да счупите нещо даже. И въпреки всичко, даже в такива моменти не губете разсъдъка си и бъдете деликатни, тъй като можете да се ударите или порежете, без да сте го желали. Несъмнено това възприятие от време на време незабавно има потребност от „ врата “, през която да излезе с гръм и тропот и в това няма нищо неоправдателно, стига да не забравяте, че това положение може да бъде рисково за здравето ви и то по доста способи. Просто да приемете обстановката, да вдишате надълбоко и да осъзнаете, че „ никой в никакъв случай не бие мъртвото куче “. Не помня кой го беше споделил, само че истината е тъкмо тази- с цел да някой ви разгневи до краен лимит, вие имате прекомерно значимо наличие в неговия живот. От персонален опит мога да кажа, че гневът е зло, в което, в случай че не бях се вслушала на два пъти, нямаше и да пострадам, чисто физически. И не, не става дума за нещо, което съм си предизвикала по лична воля. Напротив. Най-малкото желаех да ми се случва сходен случай. Истината е, че прекомерно дълго бях задържала тази отрова в себе си, до момента в който не пристигна моментът, в който по този начин ненадейно изригна, че до ден-днешен имам белег „ яд “ на лявата си ръка. И точно той постоянно ще ми припомня, че от време на време просто би трябвало да го игнорираш, различен път- да го контролираш. Начини за справяне постоянно има- от най-примитивните, свързани с боричкане на боксова круша вкъщи до най-интелигентните, наречени психотерапия. Важното е да осъзнаете, че би трябвало да намерите своя начин- този, който най-добре ви освобождава от това непоносимо възприятие. И помнете още нещо- с гнева си вие позволявате на някого да упражнява власт над вас. Не го допускайте!
А когато нещата не съумяват да се случат по вашия проект, просто приемете този на живота- прекомерно допустимо е той да е по-добрият. Елементарно е- когато нещо не се случва, отговорът е един- има друго, което ви е писано да се случи.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ