„Магистрали на смъртта“: Над 41% от аутобаните у нас трябва да бъдат обезопасени
Почти половината километри от автомагистралите у нас би трябвало да бъдат обезопасени. Това е един от изводите от отчет на Института по пътна сигурност (ИПБ), озаглавен „ Магистрали на гибелта “. Неправителствената организация показва, че от 846 км магистрален път в България 350 км са изключително рискови.
„ Тези 846 км автомагистрали това не са автомагистрали и всеки, който ги именува и поставя пътния знак, че това е автомагистрала, носи отговорността за жертвите по тези автомагистрали. Но не може да бъде автомагистрала, на която повече от 350 км по износващия пласт на асфалта сме установили деформации с коловози, неравности, с дупки. Не може да бъде автомагистрала тази, на която има на повече от 400 места повредени мантинели, не можем да кажем, че това са автомагистрали, на които хоризонталната и отвесната организация на придвижване над 80% не дава отговор на светлоотразителност през тъмната част на денонощието. Отводнителните системи на нашите автомагистрали е безусловно занемарено “, съобщи на конференция Богдан Милчев от Институт по пътна сигурност, представен от Българска телеграфна агенция. Той добави, че при над 200 км са установени места, на които може да се образува аквапланинг заради неприятно отводняване.
Данни на ИПБ сочи още, че през 2022 година е осъществен настоящ ремонт на 230 км при планувани 3000 км според огромната стратегия на Агенция пътна инфраструктура, а главен ремонт е изработен на едвам 7 км при бюджет от 2,5 милиарда лева за тази активност.
И причина за това очевидно не са неналичието на пари, показват от ИПБ като показват получените данни по ЗДОИ, че бюджетът на АПИ за 2022 година е бил 2,5 милиарда лева т.е. три пъти по-висок по отношение на миналата година, а за осъществените поправки през 2022 година са разплатени 59,6 милиона лв..
От Института за пътна сигурност насочат остра рецензия във връзка с работата на АПИ и „ Автомагистрали “ Според специалистите е налице безконтролно държание от страна на длъжностни лица от Пътната организация, а Министерски съвет не реализира задоволителен надзор във връзка с това по какъв начин се изразходват средствата за поддръжка на републиканската пътна мрежа.
„ Тези, които са на власт и които разполагат с всички запаси и благоприятни условия да вършат политики и да основават богатства и да провеждат по този начин нещата, че обществото да живее добре, ни лъжат и ни употребяват и играят театри, каквито се играят и сега. И аз и през днешния ден го споделих, че може би последната грижа на всеки, който се стреми към властта е живота и здравето на хората и добруването. Всичко са приказки “, сподели Десислава Христова, някогашен изпълнителен шеф на „ Автомагистрали “, представена от dir.bg.
Рискът да загинеш на автомагистрала в България е 3,5 пъти по-голям в сравнение с в Европейски Съюз, сочи още анализът на ИПБ.
За последните две години на автомагистралите в България са починали 150 души в резултат на произшествия (не са включени 45 души македонски жители починали на Автомагистрала „ Струма “). Това прави приблизително по 50 души годишно при 846 км обща дължина на Автомагистрала или приблизително на 17 км автомагистрала има по един умрял. За съпоставяне в Австрия има 1720 км автомагистрали, а за интервала 2020-2022 година починалите са 88 души или приблизително на година умират по 29,3 души. Съотносимо към километрите автомагистрали това значи, че на 59 км автомагистрала умира един човек приблизително годишно.
„ Тези 846 км автомагистрали това не са автомагистрали и всеки, който ги именува и поставя пътния знак, че това е автомагистрала, носи отговорността за жертвите по тези автомагистрали. Но не може да бъде автомагистрала, на която повече от 350 км по износващия пласт на асфалта сме установили деформации с коловози, неравности, с дупки. Не може да бъде автомагистрала тази, на която има на повече от 400 места повредени мантинели, не можем да кажем, че това са автомагистрали, на които хоризонталната и отвесната организация на придвижване над 80% не дава отговор на светлоотразителност през тъмната част на денонощието. Отводнителните системи на нашите автомагистрали е безусловно занемарено “, съобщи на конференция Богдан Милчев от Институт по пътна сигурност, представен от Българска телеграфна агенция. Той добави, че при над 200 км са установени места, на които може да се образува аквапланинг заради неприятно отводняване.
Данни на ИПБ сочи още, че през 2022 година е осъществен настоящ ремонт на 230 км при планувани 3000 км според огромната стратегия на Агенция пътна инфраструктура, а главен ремонт е изработен на едвам 7 км при бюджет от 2,5 милиарда лева за тази активност.
И причина за това очевидно не са неналичието на пари, показват от ИПБ като показват получените данни по ЗДОИ, че бюджетът на АПИ за 2022 година е бил 2,5 милиарда лева т.е. три пъти по-висок по отношение на миналата година, а за осъществените поправки през 2022 година са разплатени 59,6 милиона лв..
От Института за пътна сигурност насочат остра рецензия във връзка с работата на АПИ и „ Автомагистрали “ Според специалистите е налице безконтролно държание от страна на длъжностни лица от Пътната организация, а Министерски съвет не реализира задоволителен надзор във връзка с това по какъв начин се изразходват средствата за поддръжка на републиканската пътна мрежа.
„ Тези, които са на власт и които разполагат с всички запаси и благоприятни условия да вършат политики и да основават богатства и да провеждат по този начин нещата, че обществото да живее добре, ни лъжат и ни употребяват и играят театри, каквито се играят и сега. И аз и през днешния ден го споделих, че може би последната грижа на всеки, който се стреми към властта е живота и здравето на хората и добруването. Всичко са приказки “, сподели Десислава Христова, някогашен изпълнителен шеф на „ Автомагистрали “, представена от dir.bg.
Рискът да загинеш на автомагистрала в България е 3,5 пъти по-голям в сравнение с в Европейски Съюз, сочи още анализът на ИПБ.
За последните две години на автомагистралите в България са починали 150 души в резултат на произшествия (не са включени 45 души македонски жители починали на Автомагистрала „ Струма “). Това прави приблизително по 50 души годишно при 846 км обща дължина на Автомагистрала или приблизително на 17 км автомагистрала има по един умрял. За съпоставяне в Австрия има 1720 км автомагистрали, а за интервала 2020-2022 година починалите са 88 души или приблизително на година умират по 29,3 души. Съотносимо към километрите автомагистрали това значи, че на 59 км автомагистрала умира един човек приблизително годишно.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ