Откриха супер Земя в близост до обитаемата зона на своята звезда
Почти незабележимото трептене на една дребна звезда ни разреши да открием екзопланета вид супер Земя в непосредственост до обитаемата зона.
Астрономи потвърдиха, че към бледото алено джудже, наречено Ross 508 и ситуирано на едвам 36,5 млн. светлинни години (но прекомерно неясно, че да се види с невъоръжено око), съществува свят, чиято маса е единствено 4 пъти по-голяма от земната. Изхождайки от познанията ни за рамките на планетарната маса, можем да предположим, че светът най-вероятно е земеподобен (или скалист). Т.е. не става въпрос за газов колос.
Малко евентуално е на екзопланетата, наречена Ross 508 b, да съществува живот – най-малко не и подобен, какъвто познаваме ние. Тя обаче е първата находка на ново проучване, употребяващо телескопа „ Субару “ на Националната астрономическа обсерватория на Япония (NAOJ) в Хавай. То показва успеваемостта на техниките, употребявани за откриването на дребни планети към бледи звезди.
До известна степен търсенето на обитаеми екзопланети е възпрепятствано от самото ни усещане за тях. Единственият образец, с който разполагаме, е Земята – една релативно дребна планета, която се намира в орбита на такова разстояние от своята звезда, че температурата ѝ благоприятства съществуването на вода в течно положение на повърхността. Това е така наречен „ обитаема зона “.
Това, несъмнено, не са единствените решаващи фактори – Марс да вземем за пример попада в обитаемата зона на Слънцето – само че те се ревизират най-лесно.
Техниките, които използваме за търсенето на екзопланети обаче, са подобаващи главно за огромни светове – да вземем за пример газови колоси, които се намират извънредно близо до своята звезда (температурата на повърхността им е прекомерно висока и не разрешава съществуването на вода в течна форма). Това не значи, че не можем да откриваме и други светове, само че е доста по-трудно.
Основната техника, която астрономите употребяват при търсенето на екзопланети, е така наречен директен способ. Точно това прави телескопът TESS на NASA. При този способ даден инструмент се взира в поле от звезди и засича бледите, само че регулярни спадове в звездната светлина. Това е симптом, че в орбитата ѝ се намира евентуална екзопланета.
Към момента на основаването на този материал астрономите са съумели да открият общо 3858 екзопланети благодарение на този способ.
Втората много плодотворна техника е тази на радиалната скорост (или така наречен доплеров метод). Когато два обекта се намират в една и съща орбита, единият не се върти към другия. Вместо това те се намират в орбита към общ гравитационен център. Това значи, че гравитационното въздействие на която и да е от двете планети провокира леки потрепвания в звездата – да, това се случва даже при Слънцето. При това състояние звездната светлина, достигаща до земята, е изменена напълно леко поради така наречен доплеров резултат. Когато се движи към нас, тя се компресира мъничко в по-синята дължина на вълната, а когато се отдалечава – минава в по-червената дължина на вълната. Тази техника е по-подходяща за засичането на по-малки екзопланети с по-широки орбити.
През 2019 година интернационален екип от астрономи, управителен от NAOJ, стартира да търси екзопланети към бледи червени джуджета благодарение на телескопа „ Субару “. Те се пробват да разпознават доплеровите промени в инфрачервените и съвсем инфрачервените дължини на вълната. Това им разрешава да търсят по-бледи и надлежно – по-стари червени джуджета.
Екзопланетата Ross 508 b, разказана в научното проучване, ръководено от астронома Хироки Харакава, е първата екзопланета, открита в границите на това начинание. И тя е извънредно обещаваща – светът е с към 4 пъти по-голяма от земната и прави една орбита един път на 10,75 дни.
Ross 508 b се намира много по-близо до своята звезда, в сравнение с Земята до Слънцето. На това разстояние звездната радиация, която облъчва света, е едвам 1,4 пъти по-голяма от тази, която доближава до нашата планета. Това значи, че Ross 508 b се намира много покрай външните околности на обитаемата зона.
Откритието е извънредно обещаващо. От една страна, Ross 508 b транзитира по отношение на своята звезда. Това значи, че TESS, който през април и май тази година бе ориентиран към бранша от небосвода, в който се намира нейната звезда, е събрал задоволително количество данни. Те ще разрешат на астрономите да схванат дали екзопланетата разполага с атмосфера. Подобни наблюдения биха могли да оказват помощ на учените да опишат по-добре атмосферите на светове, които могат да бъдат по-обитаеми.
Освен това Ross 508, чиято маса е към 18 % от тази на Слънцето, е една от най-малките и най-бледи звезди, в чиято орбита съумяваме да открием различен свят чрез метода на радиална скорост. Това значи, че бъдещите изследвания, употребяващи този способ (в инфрачервената дължина на вълната), биха могли да открият евентуално голям брой екзопланети, намиращи се в орбитата на бледи звезди. И даже да разкрие разнообразните характерности на техните планетарни системи.
Изследването на екипа е признато за обява в Publications of the Astronomical Society of Japan и е налично в arXiv.
Източник: Science Alert
