Близо 40% от българите не са прочели нито една книга през последната година
" Почти 38% от интервюираните декларират, че не са прочели нито една книга за последната година. Дългосрочната наклонност е към понижаване броя на интензивно четящите. Това демонстрират данните от изследване на " Алфарисърч ", осъществено по поръчка на асоциация " Българска книга ".
Проучването е извършено на терен в интервала 24 ноември - 5 декември 2021 година посредством директно стандартизирано изявление с таблети, само че данните от него се разгласяват едвам в този момент.
Четенето на книги съумява да резервира мястото си в " топ 5 " действия, упражнявани от българите в свободното им време. За тези, които четат, пожеланият метод остава хартиеният притежател (52%). Въпреки, че резервира първото си място, той бележи спад с 15% по отношение на 2014 година, когато 67% от интервюираните са декларирали, че четат преобладаващо на хартия. Респективно, различните, електронни способи на четене нарастват сумарно от 36.7% на 46.8% - на компютър (20%), таблет или смарт телефон (9%), електронен читател (6%), слушане на аудиокниги (1%).
От позиция четенето на книги, пълнолетното население на страната може да бъде разграничено на три огромни групи: едва или нечетящи (непрочели нито една книга през последната година и определящи себе си като " нечетящи " ), спорадично и ситуативно четящи (до 6 книги годишно) и интензивно четящи (над 6 книги годишно).
Най-голям е ползата към художествена литература - 46.8%. Удвоява се ползата към актуалните български създатели - от 8% през 2014г. на 16% през днешния ден. Лек растеж е налице при международната и българската класика, желана от 15 до 20 на 100 от интервюираните. Всеки втори споделя, че чете интернет основан текст - новинарски портали, публикации, книги в интернет, или просто постове и имейли. Професионална, документална или справочна литература притегля интереса на 32.8% от пълнолетните българи. Детско-юношеска литература, включително фентъзи, показват, че четат 11.2% от интервюираните.
Запазва се наклонността най-четящо да е поколението 40 - 60 година, живеещо в по-големите градски центрове, с по-високо обучение и приходи. Показателно е, че делът на междинното потомство, което чете художествена литература, е еднакъв на каузи на 18-30 годишните, които четат постове в обществените мрежи (по 46%).
В синхрон с общата наклонност за последователно понижаване на четенето на хартиен притежател, пълзи нагоре делът на хората, които, или не имат никаква книга у дома, или имат под 10 книги. Те към този момент обгръщат към 20% от пълнолетните българи. 91% от тях не са прочели нито една книга през последната година.
Най-ревностни читатели са тези 35% от интервюираните, които имат над 100 книги в дома си. Две трети от тях са прочели над 6 книги през последната година. Колкото повече книги има един човек, толкоз е по-висок ползата му към четенето. Възможно е обаче тази функционалност на домашната библиотека да стартира постепенно да отмира - изследването сочи, че 18% от тези, които имат над 100 книги в дома и 9% от тези с над 200 книги не са прочели нито една книга през последната година.
Очевидно, част от днешните домашни библиотеки са събрани, с помощта на по-възрастните генерации, само че тяхното съществуване не постоянно стимулира по-младите да четат. Книгите участват в дома като част от живота на родителите, само че не безусловно като част от интелектуалния живот на младото потомство.
Около три четвърти от българите не употребяват библиотеки за заемане на книги. Местните библиотеки остават най-използваните библиотеки (17.6%), изключително в по-малките обитаеми места. Те компенсират ненапълно по-слабия достъп и материални благоприятни условия за закупуване на книги от техните поданици. Ползването на библиотека е единственият знак, по който дребните селища са в по-добри позиции от популацията на огромните градове.
За възрастовата група 18-30 година полезността на книгите и четенето е изместена главно от занимания в цифрова среда, като гледане на филми, слушане на музика, игри в интернет, превозване на време в обществените мрежи. Сред тази група, наред с най-възрастните, е регистриран и вторият най-голям дял непрочели нито една книга за последната година.
83% от родителите на деца до 7-годишна възраст заявяват, че им четат: 39% - " постоянно ", а 44% - " понякога ". 17 на 100 декларират, че не им четат, а избират да гледат филми по телевизия, или интернет. Майките по-често четат, а бащите по-често гледат телевизия, или се занимават в интернет с децата.
С повишаване на възрастта на децата, когато те към този момент сами могат да четат книги, практиките им на четене значително възпроизвеждат моделите, заложени в фамилната среда. Според 38% от родителите на деца сред 7 и 16 година, детето/децата им са прочели до 5 книги през последната година, а съгласно 21% - сред 6 и 10. Според едвам 8% от родителите децата им са прочели над 10 книги за една година.
На към 1/5 от пълнолетното население, главно " дейни читатели ", се е случвало да смъкват книги от интернет. Проучването демонстрира, че колкото повече един човек чете, толкоз по-склонен е да разнообразява източниците, посредством които си набира книги, обръщайки се и към световната мрежа.
Проучването е извършено на терен в интервала 24 ноември - 5 декември 2021 година посредством директно стандартизирано изявление с таблети, само че данните от него се разгласяват едвам в този момент.
Четенето на книги съумява да резервира мястото си в " топ 5 " действия, упражнявани от българите в свободното им време. За тези, които четат, пожеланият метод остава хартиеният притежател (52%). Въпреки, че резервира първото си място, той бележи спад с 15% по отношение на 2014 година, когато 67% от интервюираните са декларирали, че четат преобладаващо на хартия. Респективно, различните, електронни способи на четене нарастват сумарно от 36.7% на 46.8% - на компютър (20%), таблет или смарт телефон (9%), електронен читател (6%), слушане на аудиокниги (1%).
От позиция четенето на книги, пълнолетното население на страната може да бъде разграничено на три огромни групи: едва или нечетящи (непрочели нито една книга през последната година и определящи себе си като " нечетящи " ), спорадично и ситуативно четящи (до 6 книги годишно) и интензивно четящи (над 6 книги годишно).
Най-голям е ползата към художествена литература - 46.8%. Удвоява се ползата към актуалните български създатели - от 8% през 2014г. на 16% през днешния ден. Лек растеж е налице при международната и българската класика, желана от 15 до 20 на 100 от интервюираните. Всеки втори споделя, че чете интернет основан текст - новинарски портали, публикации, книги в интернет, или просто постове и имейли. Професионална, документална или справочна литература притегля интереса на 32.8% от пълнолетните българи. Детско-юношеска литература, включително фентъзи, показват, че четат 11.2% от интервюираните.
Запазва се наклонността най-четящо да е поколението 40 - 60 година, живеещо в по-големите градски центрове, с по-високо обучение и приходи. Показателно е, че делът на междинното потомство, което чете художествена литература, е еднакъв на каузи на 18-30 годишните, които четат постове в обществените мрежи (по 46%).
В синхрон с общата наклонност за последователно понижаване на четенето на хартиен притежател, пълзи нагоре делът на хората, които, или не имат никаква книга у дома, или имат под 10 книги. Те към този момент обгръщат към 20% от пълнолетните българи. 91% от тях не са прочели нито една книга през последната година.
Най-ревностни читатели са тези 35% от интервюираните, които имат над 100 книги в дома си. Две трети от тях са прочели над 6 книги през последната година. Колкото повече книги има един човек, толкоз е по-висок ползата му към четенето. Възможно е обаче тази функционалност на домашната библиотека да стартира постепенно да отмира - изследването сочи, че 18% от тези, които имат над 100 книги в дома и 9% от тези с над 200 книги не са прочели нито една книга през последната година.
Очевидно, част от днешните домашни библиотеки са събрани, с помощта на по-възрастните генерации, само че тяхното съществуване не постоянно стимулира по-младите да четат. Книгите участват в дома като част от живота на родителите, само че не безусловно като част от интелектуалния живот на младото потомство.
Около три четвърти от българите не употребяват библиотеки за заемане на книги. Местните библиотеки остават най-използваните библиотеки (17.6%), изключително в по-малките обитаеми места. Те компенсират ненапълно по-слабия достъп и материални благоприятни условия за закупуване на книги от техните поданици. Ползването на библиотека е единственият знак, по който дребните селища са в по-добри позиции от популацията на огромните градове.
За възрастовата група 18-30 година полезността на книгите и четенето е изместена главно от занимания в цифрова среда, като гледане на филми, слушане на музика, игри в интернет, превозване на време в обществените мрежи. Сред тази група, наред с най-възрастните, е регистриран и вторият най-голям дял непрочели нито една книга за последната година.
83% от родителите на деца до 7-годишна възраст заявяват, че им четат: 39% - " постоянно ", а 44% - " понякога ". 17 на 100 декларират, че не им четат, а избират да гледат филми по телевизия, или интернет. Майките по-често четат, а бащите по-често гледат телевизия, или се занимават в интернет с децата.
С повишаване на възрастта на децата, когато те към този момент сами могат да четат книги, практиките им на четене значително възпроизвеждат моделите, заложени в фамилната среда. Според 38% от родителите на деца сред 7 и 16 година, детето/децата им са прочели до 5 книги през последната година, а съгласно 21% - сред 6 и 10. Според едвам 8% от родителите децата им са прочели над 10 книги за една година.
На към 1/5 от пълнолетното население, главно " дейни читатели ", се е случвало да смъкват книги от интернет. Проучването демонстрира, че колкото повече един човек чете, толкоз по-склонен е да разнообразява източниците, посредством които си набира книги, обръщайки се и към световната мрежа.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ