Къс отговор на въпроса: защо гръцките статуи са с толкова малък пенис
Почитателите на изкуството най-вероятно знаят, че множеството скулптури в античността са правени напълно голи. Интересното обаче е, че специалистите по тематиката на гръцкото изкуство ще могат да се похвалят с нещо друго – една наклонност, която няма по какъв начин да избяга. Повечето скулптури от мъжки пол, постоянно са с извънредно малко геройство. За да разбираем какво е тъкмо малко, множеството учени класифицират тяхното наличие като под междинния размер на днешния мъж.
Първо е ясно, че специалността изисква някакви жертви, само че откакто науката постоянно изпада в крайности и мнозина биха декларирали, че повода да заобикалят преследването на такава специалност, изключително в изкуството, че всеки един академик се пробва да измисли най-различни термини, с цел да може никой да не хване обстоятелствата – гръцките скулптури просто няма с какво да впечатлят дамите. В тази далечна ера ще открием, че гърците и римляните не са имали особени проблеми с изобразяването на голи хора, както върху платното, по този начин и като скулптури.
Британският музей разполага със зала на еротиката, където са непокътнати някои от половите органи на скулптури, както и други артефакти. Съществуват находки, които са открити по време на разкопки, само че явно не са принадлежали на нито една скулптура. Това ни кара да си мислим, че античните гърци и римляни са подозирали, че някой след време ще ги търси, затова са изпратели един сериозен привет във вечността.
Приятно е да мислим, че това възприятие за комизъм се е показало още тогава, само че това е единствено наша доктрина. Има и още един забавен миг, някъде през XIX век има странна наклонност, в която музеите смъкват половите органи от някои доста специфични творби на изкуството. Публиката отказвала да ги гледа и някои не били изключително удовлетворени от обстоятелството.
Дори статуята на Давид е трябвало да стои с листо, с цел да няма ядосани. Същото го е красяло до 1912 година Друга значима вест е, че множеството скулптури са получавали лека цензура, вместо чук – вторият способ не би трябвало да се счита за доста древен.
Най-вероятно има фенове на изкуството, които биха декларирали, че действителните размери на половия орган биха могли да бъдат надалеч по-приветливи най-малко за част от феновете. Както се досещате, гърците постоянно вършат всичко наопаки – безусловно. В зората на това изкуство, както и на модата измежду мъжете, дребните пениси били доста по-желани и красиви от огромните. Тук е моментът да напомним на всички читатели, че просто няма смисъл да говорите за прилики сред вас и статуята на Аполон – слушателките не го схващат до един миг, а по-късно обстановката ще излезе от надзор.
Древна Гърция е известна като извънредно мъжка просвета. По една или друга причина се счита, че дребният сексуален орган е знак на самоограничение и управление на половата пристрастеност. Имаме и още една доктрина, която може би ще даде някаква изясненост. Имайки поради, че античните римляни, както и спартанците, са били по-скоро фенове на хомосексуалните влечения, до момента в който дамата е играела роля единствено за продължение на рода, можем да се досетим и за какво половият орган е бил като размер е бил от някакво значение.
Напомняме, че приказваме за доктрина, а не за удостоверение на обстоятелствата. Размерът има значение, както ще забележим от модерната промишленост и в този момент модата е обърната в другата посока, достигайки до крайности.
Древните гърци са считали хората с огромни полови органи за леки, сластни и грозни. Дори в техните пиеси ще открием, че описанието на същинския мъж постоянно е гладка гръд, бяла кожа, изправени рамена, дребен език, мощен гъз и дребен член. Генетично видяно ще би трябвало да признаем, че през годините сме почнали да еволюираме, както на височина, по този начин и на размери, затова можем да бъдем спокойни, преди всичко, че сме надалеч по-привлекателни от Давид и други известни фигури, само че и също по този начин можем да имаме малко по-голяма независимост към изкуството. Изключваме обществени мрежи като Фейсбук, там погледът към класическите картини се счита за един извънредно огромен проблем.
