Евгений Кънев: Политическата нестабилност влошава инвестиционната среда
Победата на ГЕРБ на изборите понижава възможностите за сформиране на държавно управление, само че има късмет за съставяне на програмен кабинет.
Няма по какъв начин да има политическа коалиция при неналичието на доверие сред участниците, само че би могло да има единодушие по обособени цели - правосъдната промяна, еврозоната, Шенген, планаза възобновяване и така нататък
Това са важнинеща, които би трябвало да се задвижат, тъй като, в противоположен случай, ще забуксува освен стопанската система, само че и цялото общество.
Това разяснява в на Дарик радио финансистът Евгений Кънев във връзка резултатите от парламентарния избор.
По думите му, преди да се тръгне към диалог за държавно управление, един от първите възможни сигнали за това ще е дали Бойко Борисов ще си извърши обещанието да вкара в Народното събрание закона за контрола върху основния прокурор.
По всяка възможност това ще е едно от изискванията на Продължаваме промяната - Демократична България изобщо да стартират диалози с ГЕРБ.
" Подобен компромис би ни извадил от геополитическата обърканост, която сега доста тежи на България и я маргинализира. Много ще е значимо обаче да се откри министър председател, който да се употребява с доверието и на двете страни, с цел да могат нещата да вървят напред.
Като в този случай приказваме за небосвод от най-много 6 месеца, до локалните избори ", съобщи още Кънев.
Той напомни, че другият вид за възможна коалиция - сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, носи опасности за самия Борисов, защото може да го вкара в листата Магнитски, а това би било извънредно тежък удар върху легитимността му в интернационален проект.
Финансистът разяснява и заплахата от утежняване на капиталовата среда у нас вследствие на политическата неустойчивост
" Политическият риск се калкулира и атрактивността на България като капиталова дестинация понижава. Доскоро това не стоеше като проблем.
Доскоро те можеха да разчитат на някаква геополитическа непоклатимост, въпреки и при съществуването на корупцията, неприятната инфраструктура и останалите негативи. Сега обаче даже и нашата геополитическа принадлежност е сложена под въпрос ", изясни Евгений Кънев.
По думите му, изоставането на България по отношение на страни, като Литва и Румъния, се дължи най-много на доста по-малкия размер на задграничните вложения у нас.
" В Китай делът на вложенията в брутния вътрешен артикул са към 40%, в Румъния са 20%, а в България - едвам 5%. И като се изключи че няма огромни задгранични вложения, даже и тези на страната към този момент са орязани поради рецесията и нуждата да се поддържа бюджтният недостиг под 3% ", съобщи Кънев.
Според него, въпросът за структурата на бюджета също е тематика, която разделя водещите политически партии у нас.
" ГЕРБ продължава да поддържа " консервативната " линия за по-пестеливо отношение към държавните разноски, само че високата инфлация води до обедняване на огромна част от популацията.
А и общата икономическа доктрина гласи, че в случай че по време на криза се прибегне до в допълнение стесняване на държавните разноски, то отрицателните резултати от рецесията може да се усилят.
От друга страна обаче, в случай че България желае да покрие критериите за влизане в еврозоната, тя би трябвало да поддържа невисок недостиг, а това неизбежно значи стягане на коланите ", разяснява финансистът.
Едно от несъгласията, съгласно него, е обвързвано с това, че България би трябвало да съфинансира множеството стратегии по Плана за възобновяване и развиване, а това значи, че би трябвало да заделя бюджетни средства за това.
Но в случай че се изпълнят всички капиталови стратегии, не е ясно дали ще останат пари за обещаните нараствания на пенсии и заплати.
" От една страна, актуалният длъжностен министър на финансите чертае мрачна картина за стопанската система и изяснява по какъв начин би трябвало да се стягат коланите, да се усилват налозите, да се полза свръхпечалбата и така нататък, а въпреки това - се залагат големи нараствания на минималната работна заплата и обществените заплащания.
Но, по всяка възможност, крайната цел ще бъде ограничението на бюджетния недостиг до 3%. Върху това има единодушие, само че огромният въпрос е дали приоритет ще бъдат вложенията или обществените заплащания ", сподели още Евгений Кънев.
Държавният дълг и връзката му с политическата обстановка
" Първото значимо нещо не е абсолютният размер на дълга, а неговият дял от брутния вътрешен артикул и опцията на страната да го заплаща. Вторият основен въпрос е защо се употребява този дълг.
Основният смисъл да се употребява дългово финасиранее да се разширят опциите на стопанската система за напредък, който след това да " изплаща " този дълг и да подсигурява развиване.
Това, че сме страната с втория най-нисък дълг в Европейски Съюз, не е безусловно нещо хубаво, тъй като това значи, че евентуално сме пропуснали доста благоприятни условия ", разяснява финансистът.
По думите му, на фона на ниския дълг, в България има и доста недофинансирани браншове - обучение, опазване на здравето, защита и т. н. Така те не могат да обезпечават качествени обществени услуги, а това се трансформира в проблем и за задграничните вложители.
" Когато има политическа неустойчивост и през три месеца се организират избори, концепцията за взимането на дълг нормално е да се " закърпи " ситуацията и да се усилят обществените разноски за привличане на гласове.
Това не е стабилно и в случай че се придържаме към тази наклонност, можем в действителност да се плъзнем към дълговата серпантина, тъй като усилваме закрепената част от бюджета, в която влизат заплатите и пенсиите, за сметка на капиталовите разноски, които търпят отсрочване ", сподели Евгений Кънев.
Следвайте ни във,и
Няма по какъв начин да има политическа коалиция при неналичието на доверие сред участниците, само че би могло да има единодушие по обособени цели - правосъдната промяна, еврозоната, Шенген, планаза възобновяване и така нататък
Това са важнинеща, които би трябвало да се задвижат, тъй като, в противоположен случай, ще забуксува освен стопанската система, само че и цялото общество.
Това разяснява в на Дарик радио финансистът Евгений Кънев във връзка резултатите от парламентарния избор.
По думите му, преди да се тръгне към диалог за държавно управление, един от първите възможни сигнали за това ще е дали Бойко Борисов ще си извърши обещанието да вкара в Народното събрание закона за контрола върху основния прокурор.
По всяка възможност това ще е едно от изискванията на Продължаваме промяната - Демократична България изобщо да стартират диалози с ГЕРБ.
" Подобен компромис би ни извадил от геополитическата обърканост, която сега доста тежи на България и я маргинализира. Много ще е значимо обаче да се откри министър председател, който да се употребява с доверието и на двете страни, с цел да могат нещата да вървят напред.
Като в този случай приказваме за небосвод от най-много 6 месеца, до локалните избори ", съобщи още Кънев.
Той напомни, че другият вид за възможна коалиция - сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, носи опасности за самия Борисов, защото може да го вкара в листата Магнитски, а това би било извънредно тежък удар върху легитимността му в интернационален проект.
Финансистът разяснява и заплахата от утежняване на капиталовата среда у нас вследствие на политическата неустойчивост
" Политическият риск се калкулира и атрактивността на България като капиталова дестинация понижава. Доскоро това не стоеше като проблем.
Доскоро те можеха да разчитат на някаква геополитическа непоклатимост, въпреки и при съществуването на корупцията, неприятната инфраструктура и останалите негативи. Сега обаче даже и нашата геополитическа принадлежност е сложена под въпрос ", изясни Евгений Кънев.
По думите му, изоставането на България по отношение на страни, като Литва и Румъния, се дължи най-много на доста по-малкия размер на задграничните вложения у нас.
" В Китай делът на вложенията в брутния вътрешен артикул са към 40%, в Румъния са 20%, а в България - едвам 5%. И като се изключи че няма огромни задгранични вложения, даже и тези на страната към този момент са орязани поради рецесията и нуждата да се поддържа бюджтният недостиг под 3% ", съобщи Кънев.
Според него, въпросът за структурата на бюджета също е тематика, която разделя водещите политически партии у нас.
" ГЕРБ продължава да поддържа " консервативната " линия за по-пестеливо отношение към държавните разноски, само че високата инфлация води до обедняване на огромна част от популацията.
А и общата икономическа доктрина гласи, че в случай че по време на криза се прибегне до в допълнение стесняване на държавните разноски, то отрицателните резултати от рецесията може да се усилят.
От друга страна обаче, в случай че България желае да покрие критериите за влизане в еврозоната, тя би трябвало да поддържа невисок недостиг, а това неизбежно значи стягане на коланите ", разяснява финансистът.
Едно от несъгласията, съгласно него, е обвързвано с това, че България би трябвало да съфинансира множеството стратегии по Плана за възобновяване и развиване, а това значи, че би трябвало да заделя бюджетни средства за това.
Но в случай че се изпълнят всички капиталови стратегии, не е ясно дали ще останат пари за обещаните нараствания на пенсии и заплати.
" От една страна, актуалният длъжностен министър на финансите чертае мрачна картина за стопанската система и изяснява по какъв начин би трябвало да се стягат коланите, да се усилват налозите, да се полза свръхпечалбата и така нататък, а въпреки това - се залагат големи нараствания на минималната работна заплата и обществените заплащания.
Но, по всяка възможност, крайната цел ще бъде ограничението на бюджетния недостиг до 3%. Върху това има единодушие, само че огромният въпрос е дали приоритет ще бъдат вложенията или обществените заплащания ", сподели още Евгений Кънев.
Държавният дълг и връзката му с политическата обстановка
" Първото значимо нещо не е абсолютният размер на дълга, а неговият дял от брутния вътрешен артикул и опцията на страната да го заплаща. Вторият основен въпрос е защо се употребява този дълг.
Основният смисъл да се употребява дългово финасиранее да се разширят опциите на стопанската система за напредък, който след това да " изплаща " този дълг и да подсигурява развиване.
Това, че сме страната с втория най-нисък дълг в Европейски Съюз, не е безусловно нещо хубаво, тъй като това значи, че евентуално сме пропуснали доста благоприятни условия ", разяснява финансистът.
По думите му, на фона на ниския дълг, в България има и доста недофинансирани браншове - обучение, опазване на здравето, защита и т. н. Така те не могат да обезпечават качествени обществени услуги, а това се трансформира в проблем и за задграничните вложители.
" Когато има политическа неустойчивост и през три месеца се организират избори, концепцията за взимането на дълг нормално е да се " закърпи " ситуацията и да се усилят обществените разноски за привличане на гласове.
Това не е стабилно и в случай че се придържаме към тази наклонност, можем в действителност да се плъзнем към дълговата серпантина, тъй като усилваме закрепената част от бюджета, в която влизат заплатите и пенсиите, за сметка на капиталовите разноски, които търпят отсрочване ", сподели Евгений Кънев.
Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ