Цветан Цветанов: Последните седмици водихме неофициални разговори с представители на ДБ и ПП
По всяка възможност това няма да бъдат последните предварителни парламентарни избори за тази година, тъй като настроението за идната предизборна акция е минорно, съвсем сиво. Хората не са в въодушевление за избори, политическите партии също не са в въодушевление, всеки изчаква, снишава се и доста желае да надцака другия. За „ Магнитски “, за Владислав Горанов, за реакцията на Бойко Борисов, за обединяването на Политическа партия и Демократична България. Пред ФАКТИ приказва Цветан Цветанов 
Цветан Генчев Цветанов е роден на 8 април 1965 година в София. През 1987 година Цветанов постъпва на работа, водач на „ “.
- Г-н Цветанов, предстоят следващи предварителни избори. Апатията в хората или упоритостта на политическите партии е по-голяма сега?
- Това, което следим при последните два предварителни парламентарни вота, е ниска изборна интензивност. Виждаме разочарованието на хората от положението на демокрацията и от качествата и държанието на политиците, които не се оказаха на висота да вземат решение проблемите на жителите. Хората нямат към този момент никакви упования. Чувстват се безнадеждно и единственото, което схващат, е, че няма за кого да гласоподават. Добрата вест, въпреки всичко, е, че у нас има към този момент едно ново обединяване – приказвам за „ “ и „ “, което осъзнава недъзите на политическата ни действителност. Нека не бързаме и първо да забележим какви хрумвания имат, какво възнамеряват, с цел да може фактически да се реши какъв е ресурсът за разширение на периферията им вдясно. Целта е да бъдат определени повече народни представители от обединението сред Политическа партия и Демократична България, които да проведат нужните на страната ни промени и да я преведат сполучливо през един нелек интервал.
- Социологията все още дава минимална преднина на ГЕРБ-СДС пред обединяването на Политическа партия и Демократична България. Какво очаквате?
- Всичко зависи от метода, по който „ “ и „ “ ще се възползват от това обединяване. Ще съумеят ли да се отворят към по този начин нужната им външна страна вдясно и да дадат опция на демократичния десен гласоподавател да гласоподава и да знае, че гласът му ще отиде за нещо огромно и действително потребно. Ако това стане, аз считам, че ще е добре за страната. Иначе самото обединяване сред Политическа партия и Демократична България, не е наложително да се окаже математически общ брой. Ако обединяването остане единствено сред двете обединения, може 1+1 да се окаже отново 1. Ако се доближи до една по-широка външна страна, която да покрие цялата страна, резултатът 1+1 може да надвиши сензитивно 2.
- Списъкът „ Магнитски “, който бе пуснат тъкмо в този момент, ще изиграе ли роля на вота…
- При всички положения ще има отражение върху настройките на тези хора, които се двоумят дали да гласоподават. Виждаме каква е защитната теза на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи. Те сигурно ще се ориентират към това да търсят оптималната консолидация на твърдите си ядра и това не би трябвало да бъде подценявано. От тази позиция би трябвало да се приказва с прагматизъм за повече действителна принадлежност на страната ни към Европейския съюз и НАТО. Заедно с тях ние би трябвало да водим политика за изчистването на съветската взаимозависимост в енергийния ни бранш. И част от глобите по „ Магнитски “ неслучайно бяха насочени тъкмо към тази взаимозависимост, която, за жалост, политици в страната ни поддържат през последните 20-25 години.
- Вие познавате Владислав Горанов. Как пристигна при вас – още когато бяхте в ГЕРБ, и по какъв начин стана финансов министър…
- Когато изграждахме структурите на политическа партия ГЕРБ, на едно от събитията се срещнах с Радослав Точев, който тогава работеше във финансовото министерство на Франция и беше командирован у нас като консултант на екип към финансовото ни министерство. Владислав Горанов към оня миг беше чиновник в Министерството на финансите. Когато към този момент се ориентирахме за това кой ще е финансов министър в първия кабинет на премиера Борисов – Симеон Дянков, тогава Борисов назначи Горанов за зам.-министър в МФ. Така Владислав Горанов стартира да работи във финансовото министерство на висок управителен пост. Във втория и третия мандат към този момент Борисов персонално го избра за собствен финансов министър.
- Виждаме, че в този момент Бойко Борисов се отхвърля от него. От „ доста непосредствен “ до „ той не е член на ГЕРБ “. Това какво демонстрира от дистанцията на времето?
- Това просто са несъстоятелни изказвания. Те бяха опровергани доста бързо от управлението на партия ГЕРБ в лицето на Томислав Дончев, от други хора от партията, а и от самия Владислав Горанов, който сподели, че към момента е член на ГЕРБ. В метода, по който някогашният министър председател отреагира, виждаме образец за характерен негов жанр и метод на държание.
В момента би било добре да не забравяме оценките на енергийни специалисти, че тъкмо Бойко Борисов, Томислав Дончев и Теменужка Петкова през последните години от ръководството си, в своя трети мандат, обслужваха режима на Путин. Визирам заобикалянето на Украйна с газовата съгласуваност и градежа на „ Турски поток “. Да не пропущаме, че за времето откогато Борисов не е на власт, не беше направена действителна инспекция на всичко, което се случи с „ Турски поток “ и политиката на България в енергетиката от оня интервал. Страната ни се лиши от остарялото трасе, което минаваше през Румъния, с което загубихме 1,3 милиарда лв., които бяха обезпечени от такси до 2029 година. В същото време, изградихме напълно за сметка на България „ Турски поток “, като освен това не си осигурихме никаква действителна диверсификация. Правителството просто напълно обслужи интереса на „ Газпром “ и на режима на Путин. Същият режим, който след това видяхме по какъв начин нахлу в Украйна и каква експанзия демонстрира там и досега.
- Но тук защитната теза на Бойко Борисов е, че от „ Турски поток “ България печели по над 650 милиона лв. на година от такси и по този начин в един обозрим интервал парите, които са вложени, ще бъдат върнати, след което ще сме на печалба…
- Няма такова нещо. Ако създадем планове, би трябвало да дадем отговор за какво се отказахме от обезпечени 1,3 милиарда лв. до 2029 година? Да напомним също, че газопроводът беше построен с пари на държавната „ Булгартрансгаз “ в размер на 2,5 милиарда лв. без Данък добавена стойност. Важно е да се знае, че при реализирането на този план Борисов, Дончев и Петкова изолираха от него българските строителни компании. В построяването на трасето работиха единствено лица от Русия и Беларус. За да бъда прецизен, ще кажа – общо 1727 лица работиха тогава, а от тях 1348 бяха руснаци и 246 беларусци (1594). Така че ние освен сме защитили съветските национални ползи, ние сме ги обслужили без въобще да се защитим като страна, която има упоритости за диверсификация на газовите доставки.
Иначе аз съм задоволен от случилото се в последно време, тъй като е видно, че ние фактически можем да създадем диверсификация на европейско равнище и от това България може единствено да печели. Ако се върнем в старите интервали, единствено до преди година и половина, Русия осигуряваше към 43% от газта за Европа. Сега обезпечава 17%. Норвегия през днешния ден държи максимален % от газоподаването към Европа - 22%. Тук ще дам и един образец с Италия, за която битуваше усещането, че е най-зависимата страна на тематика „ газ “ от Русия, тъй като внасяше към 40%. В момента италианците внасят единствено 10% газ от Русия. Останалото количество идва при тях от различни източници – от Алжир, Египет, Азербайджан и други Ето по този начин се реализира същинска диверсификация.
- Но да ви върна към изборите, които предстоят. Виждаме нови партии на хоризонта. Национална движение „Симеон Втори" възкръсва, Ива Митева и Любомир Каримански са с нов план. „ Възраждане “ и Има Такъв Народ провеждат референдуми…
- Референдумите могат единствено да объркат в допълнение хората в сегашния миг. Аз считам, че това са кратковременно замислени планове, които няма по какъв начин да съумеят, тъй като те се появяват в навечерието на избори и мъчно ще могат да покрият цялата страна. При тях може би има някакви други цели или пък някакви стопански ползи стоят зад тях и в тяхно лице желаят да имат свое политическо посланичество. Но не чакам тези планове да могат да решат проблемите на страната или пък да отговорят на въпросите на хората, които не гласоподават.
- В този смисъл да разбирам ли, че огромната борба, която ще се случи в България, се придвижва за есента, когато са локалните избори?
- Подобна прогноза дадох още преди година и половина. Акцентът на тази политическа година ще бъдат локалните избори. Убеден съм, че идните парламентарни избори няма да дадат еднопосочен резултат. След локалните избори към този момент ще е налице напълно нова политическа обстановка. Тогава фактически ще се открие опция да има и нови политически планове. При едно положително показване на Политическа партия и Демократична България, при разгръщането на необятна външна страна вдясно към тях, ще бъдат мобилизирани доста хора. Тогава огромните градове като Варна, Пловдив и София ще могат да бъдат изгубени от ГЕРБ. Положението в дребните общини, в които ГЕРБ сега има мощно наличие, също може да се промени. Ако и при необятна формула на обединяване вдясно, в страната може към този момент да има напълно друга обстановка и други благоприятни условия за промени на национално и на локално равнище.
- Няколко пъти говорите за външна страна вдясно. Вие виждате ли се в нея…
- Ние, от „ “, декларирахме ясна позиция на предходните парламентарни избори, когато казахме, че работата ни е ориентирана главно към локалните избори. Признавам, че по места работихме в поддръжка на „ “ и на „ “. В Шумен и Силистра нашите районни представители участваха интензивно в подбора и регистрацията на Политическа партия в Секционните изборни комисии. Също по този начин подкрепихме претендентите на Демократична България в Пловдив област, Видин, Велико Търново, Стара Загора, Плевен и в други градове. Последните седмици сме водили неофициални диалози с представители на Демократична България и Политическа партия, в които сме декларирали подготвеност да подкрепим едно необятно дясно обединяване. Това е пътят да разсечем дружно политическия възел, който се заплете през последните години.
- Как ще коментирате обстоятелството, че България няма да стане част от еврозоната?
- За присъединението към еврозоната България би трябвало да извърши промените, които сме поели като ангажимент и които бяха импортирани в Народното събрание като законопроекти. Те бяха блокирани от партиите на статуквото. Политиката на държавното управление би трябвало да има по-устойчив тренд, с цел да има понижаване на инфлацията, с оглед достигането на инфлационните критерии за влизане в еврозоната.
Цветан Генчев Цветанов е роден на 8 април 1965 година в София. През 1987 година Цветанов постъпва на работа, водач на „ “. - Г-н Цветанов, предстоят следващи предварителни избори. Апатията в хората или упоритостта на политическите партии е по-голяма сега?
- Това, което следим при последните два предварителни парламентарни вота, е ниска изборна интензивност. Виждаме разочарованието на хората от положението на демокрацията и от качествата и държанието на политиците, които не се оказаха на висота да вземат решение проблемите на жителите. Хората нямат към този момент никакви упования. Чувстват се безнадеждно и единственото, което схващат, е, че няма за кого да гласоподават. Добрата вест, въпреки всичко, е, че у нас има към този момент едно ново обединяване – приказвам за „ “ и „ “, което осъзнава недъзите на политическата ни действителност. Нека не бързаме и първо да забележим какви хрумвания имат, какво възнамеряват, с цел да може фактически да се реши какъв е ресурсът за разширение на периферията им вдясно. Целта е да бъдат определени повече народни представители от обединението сред Политическа партия и Демократична България, които да проведат нужните на страната ни промени и да я преведат сполучливо през един нелек интервал.
- Социологията все още дава минимална преднина на ГЕРБ-СДС пред обединяването на Политическа партия и Демократична България. Какво очаквате?
- Всичко зависи от метода, по който „ “ и „ “ ще се възползват от това обединяване. Ще съумеят ли да се отворят към по този начин нужната им външна страна вдясно и да дадат опция на демократичния десен гласоподавател да гласоподава и да знае, че гласът му ще отиде за нещо огромно и действително потребно. Ако това стане, аз считам, че ще е добре за страната. Иначе самото обединяване сред Политическа партия и Демократична България, не е наложително да се окаже математически общ брой. Ако обединяването остане единствено сред двете обединения, може 1+1 да се окаже отново 1. Ако се доближи до една по-широка външна страна, която да покрие цялата страна, резултатът 1+1 може да надвиши сензитивно 2.
- Списъкът „ Магнитски “, който бе пуснат тъкмо в този момент, ще изиграе ли роля на вота…
- При всички положения ще има отражение върху настройките на тези хора, които се двоумят дали да гласоподават. Виждаме каква е защитната теза на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи. Те сигурно ще се ориентират към това да търсят оптималната консолидация на твърдите си ядра и това не би трябвало да бъде подценявано. От тази позиция би трябвало да се приказва с прагматизъм за повече действителна принадлежност на страната ни към Европейския съюз и НАТО. Заедно с тях ние би трябвало да водим политика за изчистването на съветската взаимозависимост в енергийния ни бранш. И част от глобите по „ Магнитски “ неслучайно бяха насочени тъкмо към тази взаимозависимост, която, за жалост, политици в страната ни поддържат през последните 20-25 години.
- Вие познавате Владислав Горанов. Как пристигна при вас – още когато бяхте в ГЕРБ, и по какъв начин стана финансов министър…
- Когато изграждахме структурите на политическа партия ГЕРБ, на едно от събитията се срещнах с Радослав Точев, който тогава работеше във финансовото министерство на Франция и беше командирован у нас като консултант на екип към финансовото ни министерство. Владислав Горанов към оня миг беше чиновник в Министерството на финансите. Когато към този момент се ориентирахме за това кой ще е финансов министър в първия кабинет на премиера Борисов – Симеон Дянков, тогава Борисов назначи Горанов за зам.-министър в МФ. Така Владислав Горанов стартира да работи във финансовото министерство на висок управителен пост. Във втория и третия мандат към този момент Борисов персонално го избра за собствен финансов министър.
- Виждаме, че в този момент Бойко Борисов се отхвърля от него. От „ доста непосредствен “ до „ той не е член на ГЕРБ “. Това какво демонстрира от дистанцията на времето?
- Това просто са несъстоятелни изказвания. Те бяха опровергани доста бързо от управлението на партия ГЕРБ в лицето на Томислав Дончев, от други хора от партията, а и от самия Владислав Горанов, който сподели, че към момента е член на ГЕРБ. В метода, по който някогашният министър председател отреагира, виждаме образец за характерен негов жанр и метод на държание.
В момента би било добре да не забравяме оценките на енергийни специалисти, че тъкмо Бойко Борисов, Томислав Дончев и Теменужка Петкова през последните години от ръководството си, в своя трети мандат, обслужваха режима на Путин. Визирам заобикалянето на Украйна с газовата съгласуваност и градежа на „ Турски поток “. Да не пропущаме, че за времето откогато Борисов не е на власт, не беше направена действителна инспекция на всичко, което се случи с „ Турски поток “ и политиката на България в енергетиката от оня интервал. Страната ни се лиши от остарялото трасе, което минаваше през Румъния, с което загубихме 1,3 милиарда лв., които бяха обезпечени от такси до 2029 година. В същото време, изградихме напълно за сметка на България „ Турски поток “, като освен това не си осигурихме никаква действителна диверсификация. Правителството просто напълно обслужи интереса на „ Газпром “ и на режима на Путин. Същият режим, който след това видяхме по какъв начин нахлу в Украйна и каква експанзия демонстрира там и досега.
- Но тук защитната теза на Бойко Борисов е, че от „ Турски поток “ България печели по над 650 милиона лв. на година от такси и по този начин в един обозрим интервал парите, които са вложени, ще бъдат върнати, след което ще сме на печалба…
- Няма такова нещо. Ако създадем планове, би трябвало да дадем отговор за какво се отказахме от обезпечени 1,3 милиарда лв. до 2029 година? Да напомним също, че газопроводът беше построен с пари на държавната „ Булгартрансгаз “ в размер на 2,5 милиарда лв. без Данък добавена стойност. Важно е да се знае, че при реализирането на този план Борисов, Дончев и Петкова изолираха от него българските строителни компании. В построяването на трасето работиха единствено лица от Русия и Беларус. За да бъда прецизен, ще кажа – общо 1727 лица работиха тогава, а от тях 1348 бяха руснаци и 246 беларусци (1594). Така че ние освен сме защитили съветските национални ползи, ние сме ги обслужили без въобще да се защитим като страна, която има упоритости за диверсификация на газовите доставки.
Иначе аз съм задоволен от случилото се в последно време, тъй като е видно, че ние фактически можем да създадем диверсификация на европейско равнище и от това България може единствено да печели. Ако се върнем в старите интервали, единствено до преди година и половина, Русия осигуряваше към 43% от газта за Европа. Сега обезпечава 17%. Норвегия през днешния ден държи максимален % от газоподаването към Европа - 22%. Тук ще дам и един образец с Италия, за която битуваше усещането, че е най-зависимата страна на тематика „ газ “ от Русия, тъй като внасяше към 40%. В момента италианците внасят единствено 10% газ от Русия. Останалото количество идва при тях от различни източници – от Алжир, Египет, Азербайджан и други Ето по този начин се реализира същинска диверсификация.
- Но да ви върна към изборите, които предстоят. Виждаме нови партии на хоризонта. Национална движение „Симеон Втори" възкръсва, Ива Митева и Любомир Каримански са с нов план. „ Възраждане “ и Има Такъв Народ провеждат референдуми…
- Референдумите могат единствено да объркат в допълнение хората в сегашния миг. Аз считам, че това са кратковременно замислени планове, които няма по какъв начин да съумеят, тъй като те се появяват в навечерието на избори и мъчно ще могат да покрият цялата страна. При тях може би има някакви други цели или пък някакви стопански ползи стоят зад тях и в тяхно лице желаят да имат свое политическо посланичество. Но не чакам тези планове да могат да решат проблемите на страната или пък да отговорят на въпросите на хората, които не гласоподават.
- В този смисъл да разбирам ли, че огромната борба, която ще се случи в България, се придвижва за есента, когато са локалните избори?
- Подобна прогноза дадох още преди година и половина. Акцентът на тази политическа година ще бъдат локалните избори. Убеден съм, че идните парламентарни избори няма да дадат еднопосочен резултат. След локалните избори към този момент ще е налице напълно нова политическа обстановка. Тогава фактически ще се открие опция да има и нови политически планове. При едно положително показване на Политическа партия и Демократична България, при разгръщането на необятна външна страна вдясно към тях, ще бъдат мобилизирани доста хора. Тогава огромните градове като Варна, Пловдив и София ще могат да бъдат изгубени от ГЕРБ. Положението в дребните общини, в които ГЕРБ сега има мощно наличие, също може да се промени. Ако и при необятна формула на обединяване вдясно, в страната може към този момент да има напълно друга обстановка и други благоприятни условия за промени на национално и на локално равнище.
- Няколко пъти говорите за външна страна вдясно. Вие виждате ли се в нея…
- Ние, от „ “, декларирахме ясна позиция на предходните парламентарни избори, когато казахме, че работата ни е ориентирана главно към локалните избори. Признавам, че по места работихме в поддръжка на „ “ и на „ “. В Шумен и Силистра нашите районни представители участваха интензивно в подбора и регистрацията на Политическа партия в Секционните изборни комисии. Също по този начин подкрепихме претендентите на Демократична България в Пловдив област, Видин, Велико Търново, Стара Загора, Плевен и в други градове. Последните седмици сме водили неофициални диалози с представители на Демократична България и Политическа партия, в които сме декларирали подготвеност да подкрепим едно необятно дясно обединяване. Това е пътят да разсечем дружно политическия възел, който се заплете през последните години.
- Как ще коментирате обстоятелството, че България няма да стане част от еврозоната?
- За присъединението към еврозоната България би трябвало да извърши промените, които сме поели като ангажимент и които бяха импортирани в Народното събрание като законопроекти. Те бяха блокирани от партиите на статуквото. Политиката на държавното управление би трябвало да има по-устойчив тренд, с цел да има понижаване на инфлацията, с оглед достигането на инфлационните критерии за влизане в еврозоната.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ