По времето на комунистическия режим България е била 20-ата най-голяма

По времето на комунистическия режим България е била 20-ата най-голяма стопанска система в света. Били сме най-големият производител на зеленчуци и плодове. Имали сме свръхтехнологични предприятия, които демокрацията унищожи. Образованието е било на международно равнище. Спокойствие, вила за всеки и море всяка година. 

Тези легенди, популяризирани у нас в последните над 30 години, пуснаха здрави корени в съзнанието и мозъците на мнозина. Причините евентуално са ясни за всички, само че най-голямата е пред очите ни - в българските учебни заведения не се учи или се учи прекомерно малко за най-новата ни история. Периодът от 1944 до 1989 година съвсем не участва в учебниците и всеобщо се преподава от учители, хранещи сладка носталгия по младостта си. Резултатът е явен - младежите у нас не знаят съвсем нищо за времето преди тяхното, лутат се в догадки и догатки и са изцяло неспособни да видят опасността от бъдещи властнически режими, в случай че такава се появи пред тях. 

Тези заключения не са самоцелни догатки на създателя на този текст, а идват непосредствено от извора. Говорят младите. 
Какво се учи? 
" Не знам, не съм сигурен, не помня добре, може би нещо малко. " Тези комплицирани отговори идват все след въпроса " Изучавахте ли комунистическият режим и неговите дейности в България през интервала 1944-1989 година в учебно заведение? " Всички отговои са на хора, учили в годините след 2005 година и всички участници в анкетата ни през днешния ден са под 30-годишни. Всички те имат специалности, приключили са университети, някои от тях - западни, и всички те - без изключение - желаят да схванат повече за времето преди тях. Но са принудени да го създадат от интернет, от обърканите мемоари на своите възрастни родственици или в най-хубавия случай - от документални филми, отдадени на зверствата на комунистическия режим. Очевидно - единствено не и от учебниците, учителите си и учебното заведение. 

От диалозите ни с тях излиза наяве, че въпреки всичко главната информация за това какво съставлява режимът е известна на младите, само че детайлностите, подтекстът и нюансите са тера инкогнита. 

" Хората, родени след измененията не знаят нищо за времето, което е било преди този момент, като това е желан резултат от избрани групи от хора ", ни споделя Божидара. 

Подобно е мнението на всички, с които говорихме. Те  знаят, че режимът е разгласен за незаконен, само че не знаят за какво. Знаят, че е избит цветът на нацията, само че не знаят от кого, не знаят по кое време и не знаят по какъв начин и за какво. Чували са за " Народния съд ", само че не го свързват с никакви обстоятелства. На въпроса " Какво е било финансовото положение на страната в интервала? ", всички дават отговор, че не са сигурни, не са наясно, на места се прокрадва отговорът " всички са били еднообразно небогати ", само че до такава степен. За трите банкрута, за предадено злато в интерес на Москва, за непрекъснатите субсидии и съсипването на предприемчивостта на обществото не се знае нищо. Грижливо защитавани секрети.

Почти никой от тях не може да каже сигурно окупирана ли е България през 1944 година от Съветската войска. Не знаят, че не България, а Москва афишира войната, не знаят, че дефакто ръководещият Георги Димитров е вторият човек в компартията, живеещ и ръководещ от Кремъл. В учебниците им, най-малко до неотдавна, е пишело, че така наречен Живковска конституция от 1971 година е призната след референдум, само че без подтекста на това какво значи " допитване до народа " в една тоталитарна страна. Родителите им пък им описват с носталгия за времето в казармата, развиват се тезите " Така се става мъж " и други ненормални конценпции. А те са ненормални в изискванията на знания за истината. 

Що се отнася до самият деспот - Тодор Живков, нещата са по-скоро отчайващи. 

" Може да е бил деспот, само че е мислил за народа. Успявал е да издейства помощи от Русия и да оказва помощ ", ни споделя Георги. 

Тази бинарност - деспот, само че и добър човек от народа, е надълбоко вкоренена в съзнанието на доста млади хора днес в България. " Помощите " в тяхното схващане са артикул на някаква имагинерни старания на Живков, а не на службогонство, васално държание и преотстъпване на капитала на страната ни. Тоталното комплициране сред това какво съставляват Русия и Съветският съюз пък и до през днешния ден демонстрира равнището на образованието ни. 

Клуб Z беседва и с настоящ преподавател по история, който пожела да резервира анонимност. Според него, времето за преподаване на този интервал в никакъв случай не стига, учителите са принудени да препускат върху материала. Пречи изключително и средата, която е основана от дълго време в учебните заведения ни - на наизустяване на обстоятелства, а не за откровени диалози - разговори, в които материалът да се разяснява и проучва, а не просто да се заучава. 
Какво желаят да знаят? 
Интересното е, че младите през днешния ден, най-малко тези, с които разговаряхме, са любопитни за времето преди тях. Това обаче е нож с две остриета, тъй като те си задават въпроси, на които мъчно получават отговори в учебно заведение. Такива обаче получават от интернет, от многочислените канали за информация и видеа в YouTube, където информацията е всякаква - от примесена с истина до откровена соцпропаганда. Повечето от тях не знаят по какъв начин да ревизират изказванията на " инфлуенсърите " и в най-добрия случай остават с остатъчни знания, които в допълнение ги объркват. 

А въпросите им са доста, някои от тях - сериозно значими за отговор:

- Кой е този " цвят на нацията ", който комунистите са избили?
- Ако е било толкоз неприятно, за какво хората " не са се вдигнали и не са свалили комунистите, както вършим в този момент? "
- Наистина ли сме били 20-ата стопанска система в света?
- Каква е била цензурата?
- Убивала ли е Държавна сигурност хора? 
- Наистина ли са убивани хора на границата, които са се опитвали да избягт от страната? 
- Имало ли е опозиция и каква?
- Каква е разликата сред социализъм и комунизъм?

Други са част от допълващата картина за комунизма:

- Наистина ли се е чакало с години, с цел да си купиш кола?
- Наистина ли хората са се редили на опашка за банани по Коледа?
- Имало ли е режим на тока? А на водата? 
- Кои западни групи са били разрешени за слушане и кои - не?
- Целувал ли е в устата Тодор Живков Леонид Брежнев в действителност?
- Какво е Трудово-кооперативно земеделско стопанство?

А това са единствено дребна част от тези въпроси. Главите на младите са цялостни с тях, отговорите, които получават, са все по-малко. 

Въпросите за комунистическата власт се завръщат с все по-голяма мощ в изискванията на войната на Русия в Украйна, тъй като към младите през днешния ден е цялостно с възрастни, които поддържат Москва в бруталната ѝ война, точно поради припознаването на тогавашната си младост в " мощните " ръце на Путин. Днес, повече от всеки път, пропагандата против " неприятния и двуличен " Запад залива обществените мрежи и платформите за видеосподеляне, които бълват " отговори ". 

Днес, повече от всеки път, младежите в България имат потребност от съществено, задълбочено и аналитично разглеждане на интервала на комунистическа тирания у нас. В учебно заведение.

---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по темата