Ломчанин осветлява непознат момент в историята на читалищното дело
По традиция при започване на пролетта литературно-художественият музей „ Чудомир” в Казанлък е хазаин на Чудомирови празници. Тяхната стратегия е богата палитра от концерти, представяния на книги и театрални постановки на трупи от цяла България, изложения. Сред тях беше и националната научна конференция на тематика „ Под шарената рогозка: Чудомир рисува и разказва”. Нейн теоретичен началник беше докторът на историческите науки проф. Вера Бонева.
С отчети и научни известия се показаха дейци на българската научна мисъл от Института за литература и Института за проучване на изкуствата на Българската академия на науките, Софийския университет „ Свети Климент Охридски”, Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий”, Държавния списък в Стара Загора, Шуменския университет „ Константин Преславски”, Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски”, Университета по библиотекознание и осведомителни технологии, Националния исторически музей в София, националния паметник-музей „ Шипка”, Националния книжовен музей и Историческия музей „ Искра” в Казанлък.
Специална покана от научния началник получи ръководителят на сдружение „ Будители” в област Монтана - литературният критик Юлий Йорданов, член на Съюза на българските писатели. Неговият отчет „ Читалищелюбието сдружи Димитър Чорбаджийски и Страхил Каменов” осветли незнаен миг в историята на читалищното дело за Казанлък и Лом.
„ Случи се по този начин, че неотдавна разпрострях поставените на персонално място в домашната ми библиотека томове с творбите на Чудомир - уточни в отчета си Юлий Йорданов. - И… в Дневника му прочетох за кой ли път какво му се е случило на 31 октомври 1947 година и го е хроникирал: „ Завърнах се от София, където бях на читалищния конгрес. Много фешън, спокоен и дисциплиниран конгрес. Преизбраха ни дружно с още няколко нови индивида, най-интересен от които е Страхил Каменов от Лом.”
Написаното в Дневника ме върна обратно в годините и си спомних по какъв начин при мое посещение Страхил Каменов със угриженост изясни с каква топлина и подготвеност е подал ръка на ръководителя Димитър Чорбаджийски – Чудомир при разрешаването на зародил читалищен проблем. Несъмнено казанлъчанинът е останал очарован от споделения опит на читалището край брега на Дунава и оказаната помощ за ликвидирането на болния проблем, тъй като мощно е раздрусал десницата на Каменов. Явно този мощен психически миг е дал отзив в Страхиловата душа, тъй като, до момента в който ми разказваше за него, ръцете му извънредно потреперваха, а в гласа му се усещаха нотките неспокойствие.
Без даже и каквато и да е капчица подозрение взаимната активност на двамата ръководители, облъчени от читалищелюбието, в работата във Върховния читалищен съвет поражда и чудесни междуличностни връзки, с цел да не кажа даже и другарство. Ама освен сред тях, а и сред ръководените от тях институции” – уточни в отчета си Юлий Йорданов.
Литературният критик Юлий Йорданов бе награден със специфичен плакет, публикуван в чест на тазгодишните Чудомирови празници.
С отчети и научни известия се показаха дейци на българската научна мисъл от Института за литература и Института за проучване на изкуствата на Българската академия на науките, Софийския университет „ Свети Климент Охридски”, Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий”, Държавния списък в Стара Загора, Шуменския университет „ Константин Преславски”, Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски”, Университета по библиотекознание и осведомителни технологии, Националния исторически музей в София, националния паметник-музей „ Шипка”, Националния книжовен музей и Историческия музей „ Искра” в Казанлък.
Специална покана от научния началник получи ръководителят на сдружение „ Будители” в област Монтана - литературният критик Юлий Йорданов, член на Съюза на българските писатели. Неговият отчет „ Читалищелюбието сдружи Димитър Чорбаджийски и Страхил Каменов” осветли незнаен миг в историята на читалищното дело за Казанлък и Лом.
„ Случи се по този начин, че неотдавна разпрострях поставените на персонално място в домашната ми библиотека томове с творбите на Чудомир - уточни в отчета си Юлий Йорданов. - И… в Дневника му прочетох за кой ли път какво му се е случило на 31 октомври 1947 година и го е хроникирал: „ Завърнах се от София, където бях на читалищния конгрес. Много фешън, спокоен и дисциплиниран конгрес. Преизбраха ни дружно с още няколко нови индивида, най-интересен от които е Страхил Каменов от Лом.”
Написаното в Дневника ме върна обратно в годините и си спомних по какъв начин при мое посещение Страхил Каменов със угриженост изясни с каква топлина и подготвеност е подал ръка на ръководителя Димитър Чорбаджийски – Чудомир при разрешаването на зародил читалищен проблем. Несъмнено казанлъчанинът е останал очарован от споделения опит на читалището край брега на Дунава и оказаната помощ за ликвидирането на болния проблем, тъй като мощно е раздрусал десницата на Каменов. Явно този мощен психически миг е дал отзив в Страхиловата душа, тъй като, до момента в който ми разказваше за него, ръцете му извънредно потреперваха, а в гласа му се усещаха нотките неспокойствие.
Без даже и каквато и да е капчица подозрение взаимната активност на двамата ръководители, облъчени от читалищелюбието, в работата във Върховния читалищен съвет поражда и чудесни междуличностни връзки, с цел да не кажа даже и другарство. Ама освен сред тях, а и сред ръководените от тях институции” – уточни в отчета си Юлий Йорданов.
Литературният критик Юлий Йорданов бе награден със специфичен плакет, публикуван в чест на тазгодишните Чудомирови празници.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ