Еньовден: На този ден небето се отваря и сбъдва желания
По традиция на 23-ти против 24-ти юни се празнува Еньовден и има разнообразни имена в страната: Среди лето, Иванден, Яневден, Иван Бильобер.
На 24-ти юни православната черква отбелязва рождението на Йоан Кръстител. Той предсказва появяването на Спасителя и популяризира делото Му.
Традиции и традиции на Еньовден
Всички традиции, които се извършват на Еньовден, са свързани с култа към Слънцето. Еньовден е денят, когато слънцето разкрива цялата си мощ. Това е и най-дългият ден през годината.
Повечето традиции би трябвало да се изпълнят преди изгрев слънце. Това предписание важи най-много за събирането на билки, тъй като са тях се има вяра, че са най-лековити точно в нощта против Еньовден. В брането на билки се включват млади моми, дами, баячки и знахарки. Броят на билките би трябвало да бъде 77 и половина. 77-те билки лекуват тъкмо избрани заболявания, а половинката билка е предопределена за лечение на неизлечима болест. Тази билка се бере със затворени очи, тъй като никой не знае коя е тя.
Събраните билки се вършат на китки. Те би трябвало да се завържат с червен конец и броят им се равнява на членовете на фамилията. След това би трябвало да се оставят да пренощуват извън, а на сутринта те служат за гадаене на здравето на съответния човек. Те се закачат в дома и могат да се употребяват през цялата година за лекуване на разнообразни заболявания. Останалите билки се употребяват за изработката на Еньовски венец. Под него се минава от всички за здраве през годината.
Билките и цветята на Еньовден имат и магическа мощ. Те служат на момите, чиято обич е несподелена. Билките вратига, тъжец, комунига, пелин, дилянка, тинтява и чернотрън спомагат за освобождение на душата от тъгата по несподелената обич.
Според поверията на Еньовден се забъркват любовни отвари от знахарки и баячки. Те би трябвало да се подготвят в нови глинени съдове и на муден огън. Еньовските билки имат силата да прогонват зли духове и да лекуват бездетни дами.
На Еньовден се извършва и обичаят ладуване. Главна роля има „ Еньовата буля “, която се играе от 3 или 4-годишно момиче – тя би трябвало да бъде най-малкото дете в фамилията. Момичето се облича в булчински облекла с алено покривало и се накичва. След това моми я носят по нивите на селото за изобилие. Думите на момиченцето се одобряват като предсказания. Когато обхождането завърши, стартира гадаенето за сватба на девойките. Те хвърлят китките си в мълчана вода предходната вечер в казан, който е пренощувал на открито под трендафил. На всяка една от китките се слагат пръстенчета, които са наречени на съответния ерген. Малкото момиченце вади китките една по една, до момента в който момиче пеят песни за сватба и заможност.
Смята се, че след Еньовден слънцето се насочва към зимата, само че преди този момент става рано, къпе се в реките, като водата им става лековита. А росата, която пада от слънцето, има магическа мощ. На Еньовден се става преди изгрев, с цел да се окъпем в реките или в росата и да посрещнем слънцето. „ Танцуващото слънце “ при изгрев вещая благоденствие и здраве.
Вярва се, че през нощта против Еньовден е щастлива и за тези, които търсят имане. Мястото, където има имане, свети наследник пламък, а таласъмите, които пазят имането, са безвредни.
На Еньовден имен ден честват: Енчо, Еньо, Яни, Янимира, Янита, Яни, Янко, Янизара, Янимир, Янислава, Янислав, Биляна, Деяна, Деяна, Диян, Дияна, Диана, Йоан, Йоана. Желаем ви здраве, триумфи и благополучие!
На 24-ти юни православната черква отбелязва рождението на Йоан Кръстител. Той предсказва появяването на Спасителя и популяризира делото Му.
Традиции и традиции на Еньовден
Всички традиции, които се извършват на Еньовден, са свързани с култа към Слънцето. Еньовден е денят, когато слънцето разкрива цялата си мощ. Това е и най-дългият ден през годината.
Повечето традиции би трябвало да се изпълнят преди изгрев слънце. Това предписание важи най-много за събирането на билки, тъй като са тях се има вяра, че са най-лековити точно в нощта против Еньовден. В брането на билки се включват млади моми, дами, баячки и знахарки. Броят на билките би трябвало да бъде 77 и половина. 77-те билки лекуват тъкмо избрани заболявания, а половинката билка е предопределена за лечение на неизлечима болест. Тази билка се бере със затворени очи, тъй като никой не знае коя е тя.
Събраните билки се вършат на китки. Те би трябвало да се завържат с червен конец и броят им се равнява на членовете на фамилията. След това би трябвало да се оставят да пренощуват извън, а на сутринта те служат за гадаене на здравето на съответния човек. Те се закачат в дома и могат да се употребяват през цялата година за лекуване на разнообразни заболявания. Останалите билки се употребяват за изработката на Еньовски венец. Под него се минава от всички за здраве през годината.
Билките и цветята на Еньовден имат и магическа мощ. Те служат на момите, чиято обич е несподелена. Билките вратига, тъжец, комунига, пелин, дилянка, тинтява и чернотрън спомагат за освобождение на душата от тъгата по несподелената обич.
Според поверията на Еньовден се забъркват любовни отвари от знахарки и баячки. Те би трябвало да се подготвят в нови глинени съдове и на муден огън. Еньовските билки имат силата да прогонват зли духове и да лекуват бездетни дами.
На Еньовден се извършва и обичаят ладуване. Главна роля има „ Еньовата буля “, която се играе от 3 или 4-годишно момиче – тя би трябвало да бъде най-малкото дете в фамилията. Момичето се облича в булчински облекла с алено покривало и се накичва. След това моми я носят по нивите на селото за изобилие. Думите на момиченцето се одобряват като предсказания. Когато обхождането завърши, стартира гадаенето за сватба на девойките. Те хвърлят китките си в мълчана вода предходната вечер в казан, който е пренощувал на открито под трендафил. На всяка една от китките се слагат пръстенчета, които са наречени на съответния ерген. Малкото момиченце вади китките една по една, до момента в който момиче пеят песни за сватба и заможност.
Смята се, че след Еньовден слънцето се насочва към зимата, само че преди този момент става рано, къпе се в реките, като водата им става лековита. А росата, която пада от слънцето, има магическа мощ. На Еньовден се става преди изгрев, с цел да се окъпем в реките или в росата и да посрещнем слънцето. „ Танцуващото слънце “ при изгрев вещая благоденствие и здраве.
Вярва се, че през нощта против Еньовден е щастлива и за тези, които търсят имане. Мястото, където има имане, свети наследник пламък, а таласъмите, които пазят имането, са безвредни.
На Еньовден имен ден честват: Енчо, Еньо, Яни, Янимира, Янита, Яни, Янко, Янизара, Янимир, Янислава, Янислав, Биляна, Деяна, Деяна, Диян, Дияна, Диана, Йоан, Йоана. Желаем ви здраве, триумфи и благополучие!
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ