По днешните български земи са се провеждали игри и състезания

По днешните български земи са се провеждали игри и надпревари още от времето на Античността. Свидетелствата за това се намират в единствения у нас Музей на спорта – съкровищницата, посветила се на задачата да съхранява и показва историята на българския спорт и върховите достижения на родните спортисти.

Идеята за основаването му се заражда в края на 20-те години на отминалия ХХ век, само че се реализира в края на 50-те години.

Макар първата експозиция на музея, открита на 30 март 1962 година, да се е помещавала в Спортната палата, до ден сегашен Музеят на спорта се намира на едно и също място – в особено пригодена зала в Националния стадион „ Васил Левски “.

Експозицията стартира с сбирката на Съюза на българските гимнастически сдружения „ Юнак “. Малко прочут факт е, че една от най-големите спортни и културно-просветни организации у нас е имала своя огромна и доста богата музейна колекция. Благодарение на активността на съюза в доста от българските градове и села разтуреното материално завещание се резервира и години по-късно част от него намира място в спортния музей в София.

Една остаряла и доста скъпа фотография от това завещание приковава погледа на всеки фен на спорта, посетил музея. Пристигането на швейцарските учители по гимнастика в България на 13 май 1894 година. На фотографията са запечатани ликовете на учителите, които на процедура слагат началото на модерния спорт в страната, както и началото на Българското гимнастическо сдружение „ Юнак “. Те идват у нас по покана на тогавашния министър на просвещението. Сред тях е и Шарл Шампо – учителят по телесно образование в Първа мъжка гимназия в София. В качеството си на български преподавател по гимнастика, той показва нашата петчленна делегация на първите модерни олимпийски игри в Атина през 1896 година. Швейцарецът се състезава в три дисциплини: висилка, прескок на кон на длъж и прескок на кон с гривни. Така, той записва името на България като участник и съучредител в първите игри на модерното време.

Борбата е спортът, донесъл най-вече оценки на България, освен на олимпийско равнище. Дългият път на този спорт стартира от Дан Колов и Никола Попов . Историята на Дан Колов е неповторима. Музеят на спорта пази куфара, с който великият български герой се завръща от Америка назад на родна земя. За първи път български химн оглася церемонията на олимпийските игри в чест на Никола Станчев. Експозицията съхранява хавлиената забрадка, която състезателят по битка е употребил по време на олимпийските игри в Мелбърн 1956 година. Музеят на спорта има златния орден и ръкавиците на първия български боксьор, олимпийски първенец – Георги Костадинов, извоювал своето злато с съвсем счупена ръка.

Вдигането на тежести и художествената гимнастика са другите два спорта, за които целия свят приказва за българска школа. Отличията на двете безспорни международни шампионки по художествена гимнастика – Мария Гигова и Мария Петрова, също имат своето място в експозицията.

Страната ни се гордее с плеада от олимпийски медалисти. В сбирката му има и фотография на Любен Бозев – първият българин, сложил международен връх. Тук са и последните движимости на огромния български планинар Христо Проданов.

Фондовете на Музея на спорта са добити посредством дарения от известни български спортисти, състезатели и спортни деятели. Над 5000 експоната, снимки и факсимилета съхранявани с обич и почитание към спорта. Експонатите в музея и персоналните истории, които се крият зад тях, ни карат признателно да склоним глава пред силата на българския състезателен дух.