Пловдив има статуя на градския идиот - Мильо Лудия
Пловдивският безгрижник Мильо Лудия е един от най-известните зевзеци под тепетата. Михаил Димитров Тодоров е рожденото му име, само че през днешния ден към този момент никой не го помни по този начин. Негова бронзова скулптура е сложена на Главната, там, където той постоянно седял и следил минувачите.
Според жена, обадила се в ПОТВ, рождената му година е съвсем несъмнено 1922-а. Има версии облаче и за 1920.
Мильо е бил обикновено дете, само че след заболяване в началното учебно заведение се е стигнало до душевен отклонения. Много евентуално е повода да не е била някаква болест, а жестоките побои, които му е нанасял вуйчо му. Мильо е бил сирак и вуйчо му и жена му са се грижили за него. Ако под " грижи " разбираме непрекъснатите побои и оставянето му да гладува.
Друга жена написа писмо, в което споделя, че съгласно нейни познати като юноша Мильо е бил вкаран от полицаи в ареста и там също е бил грубо обичай. Тома Спространов описа за съвсем ежедневните си срещи със своя комшия.
Според други Мильо е изгубил предпочитание за живот след известната преживелица, когато някакви младежи го хвърлят в студените води на езерото на Цар Симеоновата градина. " Скимтеше като куче ", спомня си един очевидец на гаврата. Според някои Мильо почива някъде към 1973 година
Продавачка в магазин, където са приютявали Мильо на топло, твърди, че той умира към 1976-77-а година. Последният спомен за него е, че към този момент ходил опърпан и все по-малко са били тези, които са му помагали. Намират го вдървен в стаичката му на ул. " Теодосий Търновски ".
Вълнуващата легенда за свръхчовешката даровитост на зевзека карала мнозина да го замъкват някъде, да му описват всякакви истории за дами и да го карат да се възбуди. Искали да видят истина ли е. Така един непредвидлив млад мъж завел годеницата си пред прозореца на Мильо, с цел да го гледат като се съблича. Гледали, гледали, след което момичето развалило годежа.
Д-р Георги Лазаров, съученикът на починалия в концлагер музикант Сашо Сладура от някогашния френски лицей в Пловдив, е основателят за паметника на Мильо преди години. Емигрантът в Балтимор, Съединени американски щати, подари средства и за монумент на Сладура. Скулптурата е дело на майстора Данко Данев. Мильо, с ръка на ухото и друга – надълбоко в джоба, седи на стълбището над Главната, където постоянно е бил виждан приживе.
" Той беше един безопасен глупак, аз го помня – споделя в свое изявление някогашният ректор на Пловдивския университет " Паисий Хилендарски " проф. Огнян Сапарев. Смятам, че той е най-големият знак на Пловдив след тепетата. Мильо беше приветлив глупак, до момента в който атмосферата в Пловдив е идиотска, само че не толкоз безобидна ".
Стана ясно по какъв начин е изглеждал Мильо без по този начин присъщия му към този момент " бронзов нюанс ". Facebook групата " Акция " Фото Пловдивъ " разгласява фотография на зевзека, когато той е по-млад. Тя е правена в студио.
Портретната снимка е доста повече от просто справедлива в тази ситуация, като улавя и характера му. Не може да се каже, че е бил хубавец, само че пък с огромните си уши и нос сигурно се е откроявал в тълпата, а и надали нещо му е убягвало.
Вероятно и поради тази си оцветеност, Мильо постоянно е бил обект на внимание от известни фотографи, а и художници като Златю Бояджиев.
Това надалеч не е първата оповестена снимка на Михаил Тодоров (Мильо), само че пък е единствената оцветена и то от по-млада възраст.
А ето и историята зад фрагмента:
" Аз Ви предоставих тази фотография и с цел да няма чудене, и спекулации, незабавно изяснявам: Снимката е направена във студиото на фотото, против кино " Балкан " (сега Бинго Балкан), известно като Фото ORWO. Фотографът е моят другар Димитър Чаов - Димо, който персонално ми даде отрицателната фото-плака.
Историята е, че Мильо е обичал през зимата, да стои до печката и да гледа, по какъв начин Димо снима " каките ", като наложително, си е припявал познатата песничка... Така идва концепцията и Димо, с малко напън, го е предиздвикал да седне пред фотоапарата.
Това е, може би, единствената студийна фотография на Мильо. Да се знае! Преди да я обявявам, се чух с Димо, който даде единодушието си. Публикувам Ви и фотография на Авторът - Димитър Чаов - Димо, роден 1939 година Да е жив и здрав! ", изясни Атанас Петров, който е дал фотото на групата.
Според жена, обадила се в ПОТВ, рождената му година е съвсем несъмнено 1922-а. Има версии облаче и за 1920.
Мильо е бил обикновено дете, само че след заболяване в началното учебно заведение се е стигнало до душевен отклонения. Много евентуално е повода да не е била някаква болест, а жестоките побои, които му е нанасял вуйчо му. Мильо е бил сирак и вуйчо му и жена му са се грижили за него. Ако под " грижи " разбираме непрекъснатите побои и оставянето му да гладува.
Друга жена написа писмо, в което споделя, че съгласно нейни познати като юноша Мильо е бил вкаран от полицаи в ареста и там също е бил грубо обичай. Тома Спространов описа за съвсем ежедневните си срещи със своя комшия.
Според други Мильо е изгубил предпочитание за живот след известната преживелица, когато някакви младежи го хвърлят в студените води на езерото на Цар Симеоновата градина. " Скимтеше като куче ", спомня си един очевидец на гаврата. Според някои Мильо почива някъде към 1973 година
Продавачка в магазин, където са приютявали Мильо на топло, твърди, че той умира към 1976-77-а година. Последният спомен за него е, че към този момент ходил опърпан и все по-малко са били тези, които са му помагали. Намират го вдървен в стаичката му на ул. " Теодосий Търновски ".
Вълнуващата легенда за свръхчовешката даровитост на зевзека карала мнозина да го замъкват някъде, да му описват всякакви истории за дами и да го карат да се възбуди. Искали да видят истина ли е. Така един непредвидлив млад мъж завел годеницата си пред прозореца на Мильо, с цел да го гледат като се съблича. Гледали, гледали, след което момичето развалило годежа.
Д-р Георги Лазаров, съученикът на починалия в концлагер музикант Сашо Сладура от някогашния френски лицей в Пловдив, е основателят за паметника на Мильо преди години. Емигрантът в Балтимор, Съединени американски щати, подари средства и за монумент на Сладура. Скулптурата е дело на майстора Данко Данев. Мильо, с ръка на ухото и друга – надълбоко в джоба, седи на стълбището над Главната, където постоянно е бил виждан приживе.
" Той беше един безопасен глупак, аз го помня – споделя в свое изявление някогашният ректор на Пловдивския университет " Паисий Хилендарски " проф. Огнян Сапарев. Смятам, че той е най-големият знак на Пловдив след тепетата. Мильо беше приветлив глупак, до момента в който атмосферата в Пловдив е идиотска, само че не толкоз безобидна ".
Стана ясно по какъв начин е изглеждал Мильо без по този начин присъщия му към този момент " бронзов нюанс ". Facebook групата " Акция " Фото Пловдивъ " разгласява фотография на зевзека, когато той е по-млад. Тя е правена в студио.
Портретната снимка е доста повече от просто справедлива в тази ситуация, като улавя и характера му. Не може да се каже, че е бил хубавец, само че пък с огромните си уши и нос сигурно се е откроявал в тълпата, а и надали нещо му е убягвало.
Вероятно и поради тази си оцветеност, Мильо постоянно е бил обект на внимание от известни фотографи, а и художници като Златю Бояджиев.
Това надалеч не е първата оповестена снимка на Михаил Тодоров (Мильо), само че пък е единствената оцветена и то от по-млада възраст.
А ето и историята зад фрагмента:
" Аз Ви предоставих тази фотография и с цел да няма чудене, и спекулации, незабавно изяснявам: Снимката е направена във студиото на фотото, против кино " Балкан " (сега Бинго Балкан), известно като Фото ORWO. Фотографът е моят другар Димитър Чаов - Димо, който персонално ми даде отрицателната фото-плака.
Историята е, че Мильо е обичал през зимата, да стои до печката и да гледа, по какъв начин Димо снима " каките ", като наложително, си е припявал познатата песничка... Така идва концепцията и Димо, с малко напън, го е предиздвикал да седне пред фотоапарата.
Това е, може би, единствената студийна фотография на Мильо. Да се знае! Преди да я обявявам, се чух с Димо, който даде единодушието си. Публикувам Ви и фотография на Авторът - Димитър Чаов - Димо, роден 1939 година Да е жив и здрав! ", изясни Атанас Петров, който е дал фотото на групата.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ