Пловдивските арменци отбелязаха Международния ден в памет на жертвите на арменския геноцид с шествие
Пловдивските арменци означиха 108-та годишнина от арменския геноцид в Османската империя. По мотив Международният ден в памет на жертвите на геноцида те провежда шествие с маршрут:
Прочетете още
ДНА Военен клуб – ул. „ Княз Александър I Батенберг ” – ул. „ Съборна ” – двора на арменската черква „ Сурп Кеворк ”.
В 18:30 часа стартира гала пред паметника-хачкар в двора на арменската черква възпоменание на Свети мъченици от Геноцида. Беше прочетена декларация до Турция, след което всички присъстващи ще поднесат венци и цветя.
Преди това през днешния ден в 11:00ч. в параклиса на Арменския гробищен парк се организира света литургия. След литургията, пред паметника в памет на жертвите от Геноцида беше прочетена декларация до Турция и бяха поднесени венци и цветя.
Арменският геноцид, именуван още арменски холокост, е геноцид осъществен съзнателно и систематично от Османската империя по време на Първата международна война и малко по-късно над арменското население. Арменският геноцид се характеризира с всеобщи кланета и насилствена всеобща депортация на над 1 000 000 арменци осъществени от младотурските управляващи в интервала 1915 и 1916 година Репресиите против арменското население стартират няколко години преди този момент, в края на ХІХ век (виж Арменски кланета). Жертвите през този интервал са към 300 000 души.
Между 1895 и 1921 година са избити 1 543 271 мъже, дами и деца, доста други са изселени. Република Турция, правоприемник на Османската империя, възразява против потреблението на термина „ геноцид “, за разказване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития. През последните години се ускоряват апелите в международен мащаб за интернационално признание на арменския геноцид както и признание от страна на турското държавно управление за случилото се.
От 2007 година 22 страни заявяват формалното признание на събитията от този интервал като геноцид, също както тях, тази позиция се приема и от множеството откриватели и историци. Повечето членове на арменските общности по целия свят са оживели от арменски геноцид както и техните потомци. Паметта на жертвите на арменския геноцид се уважава всяка година на 24 април. На 24 април 2015 година по отношение на отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно заседание приема декларация, с която признава „ всеобщото изтребване “ на арменци.
Прочетете още
ДНА Военен клуб – ул. „ Княз Александър I Батенберг ” – ул. „ Съборна ” – двора на арменската черква „ Сурп Кеворк ”.
В 18:30 часа стартира гала пред паметника-хачкар в двора на арменската черква възпоменание на Свети мъченици от Геноцида. Беше прочетена декларация до Турция, след което всички присъстващи ще поднесат венци и цветя.
Преди това през днешния ден в 11:00ч. в параклиса на Арменския гробищен парк се организира света литургия. След литургията, пред паметника в памет на жертвите от Геноцида беше прочетена декларация до Турция и бяха поднесени венци и цветя.
Арменският геноцид, именуван още арменски холокост, е геноцид осъществен съзнателно и систематично от Османската империя по време на Първата международна война и малко по-късно над арменското население. Арменският геноцид се характеризира с всеобщи кланета и насилствена всеобща депортация на над 1 000 000 арменци осъществени от младотурските управляващи в интервала 1915 и 1916 година Репресиите против арменското население стартират няколко години преди този момент, в края на ХІХ век (виж Арменски кланета). Жертвите през този интервал са към 300 000 души.
Между 1895 и 1921 година са избити 1 543 271 мъже, дами и деца, доста други са изселени. Република Турция, правоприемник на Османската империя, възразява против потреблението на термина „ геноцид “, за разказване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития. През последните години се ускоряват апелите в международен мащаб за интернационално признание на арменския геноцид както и признание от страна на турското държавно управление за случилото се.
От 2007 година 22 страни заявяват формалното признание на събитията от този интервал като геноцид, също както тях, тази позиция се приема и от множеството откриватели и историци. Повечето членове на арменските общности по целия свят са оживели от арменски геноцид както и техните потомци. Паметта на жертвите на арменския геноцид се уважава всяка година на 24 април. На 24 април 2015 година по отношение на отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно заседание приема декларация, с която признава „ всеобщото изтребване “ на арменци.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ