Село отнесло камъните на древен тракийски храм да строи къщи
Пловдивските археолози откриха край карловското село Васил Левски най-старият у нас тракийски храм, който датира от 6 век преди новата епоха.
Той се намира в т. н. „ Златен град” – цитадела на траките, която е била и значим административен център.
Приемателната комисия от инспектората към министерството на културата е решила обектът да бъде затрупан за зимата, а следващата година разкопките да продължат.
„ Толкова ранен храм по нашите земи е откриван единствено по черноморието в Аполония. Не и навътре в тракийските земи”, акцентира доцент доктор Костадин Кисьов.
Не е ясно на кое провидение е отдаден храмът.
Култовата постройка едвам оживяла след набезите на локалните през 30-е години на предишния век, когато каменен материал от нея е взиман за доста къщи в село Васил Левски.
Основите на храма са 7 на 8 метра. Дебели са два метра и са от речни камъни споени с калов разтвор. Те са на височина един метър и са вкопани в терена.
Над тях храмовата сграда е била с квадров строеж и двускатен керемиден покрив.
На покрива е имало каменни акротерии /постаменти за скулптури в ъглите на покривите/ за декорация. Екипът е намерил централния и страничния акротерий.
Министър Минеков по време на визитата на Златния град през август
Пловдивският екип е извадил над 100 каменни квадри, които ще се употребяват за бъдещата реституция на постройката. През 4-и век е имало огромно плячкосване.
Другото е през 30-е години на този век, когато квардрите от храма са употребявани в градежа на съвсем всички къщи в село Васил Левски.
„ Тогава съвсем цялото лице на крепостната стена е отнесено. Хората са имали в близост лозя – виждали са хубавите стърчащи камъни и са ги товарели за градеж на къщи”, изясни доцент доктор Костадин Кисьов.
Той се намира в т. н. „ Златен град” – цитадела на траките, която е била и значим административен център.
Приемателната комисия от инспектората към министерството на културата е решила обектът да бъде затрупан за зимата, а следващата година разкопките да продължат.
„ Толкова ранен храм по нашите земи е откриван единствено по черноморието в Аполония. Не и навътре в тракийските земи”, акцентира доцент доктор Костадин Кисьов.
Не е ясно на кое провидение е отдаден храмът.
Култовата постройка едвам оживяла след набезите на локалните през 30-е години на предишния век, когато каменен материал от нея е взиман за доста къщи в село Васил Левски.
Основите на храма са 7 на 8 метра. Дебели са два метра и са от речни камъни споени с калов разтвор. Те са на височина един метър и са вкопани в терена.
Над тях храмовата сграда е била с квадров строеж и двускатен керемиден покрив.
На покрива е имало каменни акротерии /постаменти за скулптури в ъглите на покривите/ за декорация. Екипът е намерил централния и страничния акротерий.
Министър Минеков по време на визитата на Златния град през август
Пловдивският екип е извадил над 100 каменни квадри, които ще се употребяват за бъдещата реституция на постройката. През 4-и век е имало огромно плячкосване.
Другото е през 30-е години на този век, когато квардрите от храма са употребявани в градежа на съвсем всички къщи в село Васил Левски.
„ Тогава съвсем цялото лице на крепостната стена е отнесено. Хората са имали в близост лозя – виждали са хубавите стърчащи камъни и са ги товарели за градеж на къщи”, изясни доцент доктор Костадин Кисьов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ