Пловдив. Град на художници, поети, артисти и… тютюн. Макар изгубил

Пловдив. Град на художници, поети, актьори и… тютюн. Макар изгубил тогавашната си популярност на тютюнева столица на България, Пловдив към момента пази загатна за славното си промишлено минало, пропито с миризма на цигари и пари.

 Тютюневият град на Пловдив, построен при започване на XX век, се намира в региона сред днешните улици „ Иван Вазов “, „ Авксентий Велешки “, бул. „ Христо Ботев “, Сточна гара и Централна гара. Теренът, на който е построен кварталът, не е инцидентен. Избрано е точно това пространство заради близостта му с значимите транспортни линии на града и опцията продукцията да бъде изнасяна зад граница.

 Годината е 1923 - сред две Световни войни. България е третата страна в Европа, известна като забележителен експортьор на висококачествени тютюневи произведения. Изнася тютюн и цигари за Англия, Чехия, Съединени американски щати, а близо 40 % от общото количество на създавания тютюн се концентрира за операция в Пловдив. В града има над 30 тютюневи къщи, които разполагат със лични хранилища за операция и предпазване на тютюн. Това са 4-5 етажни солидни постройки, построени в централната част на града. Карето сред улиците " Иван Вазов ", " Христо Ботев " и " Авксентий Велешки ", както и регионът сред Централна и Сточна гара е същинско тютюнево градче. Високите здания в Тютюневия град се извисяват много над тогавашните преобладаващо двуетажни постройки в Пловдив, а регионът е бил привлекателен център на стотици служащи, които търсят прехранване.

 В средата на предишния век пловдивските тютюневи търговци натрупват благосъстояние, даващо им опция да изградят повече от 20 склада, предопределени за обработка на тютюн. Освен че са част от промишлената история, тютюневите хранилища са мястото, където са се разиграли едни от най-ярките събития от политическата история на страната и града. Някога, вървейки по централните улици на Пловдив, мирисът на тютюн, натрапчиво дразнеше ноздрите ни, споделя в своя документален филм " Истории от Тютюневия град " българската писателка и изкуствовед Пенка Калинкова.

 След 1947 година тютюневите хранилища и съоръженияса национализирани в „ Държавен тютюнев монопол “. Създава се индустриалната и комерсиална компания „ Булгартабак “. През 1993 година тя става холдингова компания с 22 акционерни сдружения, едно от които в Пловдив. Започва огромната ликвидация на тютюневите хранилища. Глобалната застоялост на тютюневата промишленост през 90-те години на предишния век визира и България. Упадъкът, реституцията и разпродажбата принуждават работата в тютюневите хранилища да спре. Една над стогодишна традиция за града изчезва, остават единствено материалните свидетелства – постройките, които носят духа на предишното.

 Част от постройките са били благосъстоятелност на Димитър Кудоглу. В началото на предишния век той е един от най-големите търговци на тютюн у нас, само че също така е и изявен покровител. Възпитаник на Френския лицей в Цариград, той приказва няколко езика – с изключение на българския, още френски, немски, гръцки, турски. Дълго време живее в Германия, откъдето управлява делата си, само че в никакъв случай не не помни родината си. В родното си село Малко Габрово основава лечебница и аптека – в къща, която е прилежаща на родната му. Плаща и на доктор, който да се грижи за хората, нуждаещи се от здравна помощ. Годината е 1909 година Продължава да оказва помощ на нуждаещите се и в сложните години след войната. Част от неговите грижи са ориентирани към бежанците от Беломорието, само че помощта му се разпростира на необятен фронт – от сиропиталища, до спортни сдружения, възпитаници и студенти, както и просто небогати хора. През 1926 година Кудоглу основава в Пловдив известния „ Дом на благотворителността и националното здраве ”, където бедните хора могат да се лекуват гратис.

„ Намирал съм смисъл в живота, наслада и благополучие единствено тогава, когато съм можел да направя нещо положително, да бъда потребен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, извоювано с почтен труд, би трябвало да служи на човек, с цел да прави положителни и потребни каузи “, написа Кудоглу в учредителния акт на Дома.

 До скоро Тютюневият град се състоеше от към 30 склада, множеството от които се рушаха и пустееха от години. До момента не съществува цялостна идея и тактика за запазването и развиването на тази историческа зона в град Пловдив. Част от постройките в квартала са оповестени за архитектурни монументи, а други са в режим на охраняема зона. Между тях е и най-красивият тютюнев склад в града – този, който Димитър Кудоглу е дарил на фондацията „ Дом на благотворителността и националното здраве “. Пловдивчани споделят, че точно тази постройка е въодушевила Димитър Димов да напише епичния си разказ " Тютюн ". Това е неговата " Никотиана ". Тук са снимани и знакови подиуми от кино лентата " Тютюн " от 1961 година, по сюжет и постановка на Никола Корабов.

„ Във ферментационните пространства нямаше толкоз прахуляк, само че по тази причина пък тук миризмата на тютюна беше още по-остра и замайваща (…) В тия грамадни, полуосветени с електричество пространства ферментираха стотици хиляди килограми тютюн “, написа Димитър Димов в романа си „ Тютюн “.

 През 1951 година романът “Тютюн ” е приключен дефинитивно, предаден е в издателство “Народна просвета ” и стига до читателите, само че и до своите критици. Те изричат отзиви на разисквания и в публикации в тогавашните вестници, че “Тютюн ” се нуждае от “преработване ”. Под напън Димитър Димов, въпреки и с принуда, се съгласява да промени романа си, като разшири описанието на работническата класа и вкара нови герои, като усилва размера на книгата с още 250 страници. През 1954 година “Тютюн ” се появява в новия си тип. Чак през 1992 година е оповестен още веднъж в първичния си облик.

 Тютюневите хранилища в Пловдив, макар, че са промишлени здания свързани с обработката на тютюн, имат присъщ архитектурен облик, оформящ цялостен един квартал на града. С проектирането им са свързани имената на най-хубавите пловдивски архитекти от предишния век - арх. Камен Петков, арх. Васил Търпоманов и арх. Димитър Попов-Професора и неслучайно те се съревновават с европейските мостри на сходни здания от този интервал. Складовете са с солидни размери, с добра съразмерност и с забавно завършени фасади, които от време на време са доста богато декорирани. Вътре постройките са просторни, с завършени огромни отворени пространства, множеството с дървени структури на горните етажи. Тютюневите хранилища демонстрират положителния нюх на техните основатели за мащаб в градското пространство.

 Тютюневият град изгоря. Той присъстваше в портфолиото, с което Пловдив завоюва конкуренцията за Европейска столица на културата. На това място през 2019 година трябваше да се организират културни събития. Днес на мястото, разказано в страниците на книгата, се усеща само острата замайваща миризма на пожар, горест и лакомия.

Източници: www.truestory.bg www.btvnovinite.bg