Четири начина да спрем презастрояването в Пловдив
Пловдив едвам диша, а в час пик колите не помръдват в тапите. Заради неприятния публичен превоз и тесните улици трафикът към този момент е по-кошмарен от софийския. Местната власт се упражнява върху казуса, като отваря нови секции за десен завой по градските кръстовища и чертае оптимистични проекти за бъдещето. Реални дейности обаче няма, а концепциите, доколкото съществуват, са празни приказки без покритие. Или пък са с толкоз дебело покритие, че и всички средства, планувани за България по европейската стратегия за районно развиване в идващите 7 години, да се изсипят в Пловдив, отново няма да стигнат за реализация на въпросните хрумвания.
В същото време и властниците, и специалистите, и обществениците са съгласни, че презастрояването на града би трябвало да спре. Но към този момент не вършат нищо по въпроса. Като първа стъпка е добре новият Общ организационен проект на Пловдив най-сетне да бъде показан обществено. На база на този документ може да се подпише нов публичен контракт за това в какъв град желаеме да живеем - промишлен, спалнята на Южна България или артград с развита просвета и туризъм. Какъвто и да е Пловдив, той ще е все по този начин прелъстителен за българите, които се завръщат от гурбет, чужденците, които идват да живеят тук, новите IT номади и обществените мигранти от прилежащите области. А щом има търсене, в Пловдив ще продължава да се строи. Въпросът е по какъв начин да го вършим отговорно и с мисъл за бъдещето, а не с инстинкта на озверелия вложител, преследващ всеки вероятен квадратен метър РЗП и всеки лев облага.
За да се случи, в идващите години локалната власт би трябвало да направи 4 значими стъпки:
1. Да разшири строителните граници на Пловдив
В момента Пловдив, който е град-община, е ситуирана на 102 кв. км, само че строителните граници на града са едвам 54 кв. км. Останалото са аграрни земи, които от дълго време са изгубили стопанското си значение. Наложително е част от тях да бъдат интелигентно урбанизирани, което ще даде опция за организирането на нови територии за сложно застрояване и построяването на зелени площи по законите на парковото строителство. Приобщаването на 20 кв. км към строителните граници ще усили с над 30% размера на терените, а това ще е задоволително, с цел да бъде задоволен инвеститорският интерес в идващите години, без да се презастроява компактният град.
2. Да се разшири територията на община Пловдив
Това може да стане в дейно съдействие с централната власт и прилежащите общини. Най-естественото разширение на Пловдив е на юг към надълбоко обвързвания с историята на града парк „ Родопи”. Това ще даде опция за свързване посредством зелен чеп на урбанизираната територия с планината и опция за създаване на цялостен нов регион с обезпечена зелена система и качествена витална среда.
3. Съживяване и застрояване на „ мъртвите” градски зони
Процесът на джентрификация, в който една характерна градска зона сменя своя статут във времето, е прочут от дълго време в цяла Европа. Първите образци в това отношение имаме и в Пловдив с превръщането на терена на някогашната пивоварна „ Каменица” в съвременен комплекс от жилищни и офис здания. Подобен развой следва и в рамките на някогашния цех на „ Кока-Кола”. Предимството на комплексното застрояване на някогашни индустриални зони е в това, че не се унищожават зелени площи, а в противен случай - построяват се паркове там, където във времето не е имало никаква растителност.
В тази посока има още доста запаси. В продължение на 10 години локалната и централната власт бяха предавани от една партия, само че кметовете на Пловдив по този начин и не получиха подпомагане от държавното управление и министрите за актуването на военните парцели в кв. „ Гладно поле” като общински и разписване на действителен проект за ръководството на Тютюневия град. Тези две зони имат голям капацитет за развитие и обезпечаването на нови терени за вложения в строителството, без да се влиза в колизия с градската среда. Напротив - вместо да стоят като въшки на челото в централните елементи на града, те биха могли да се трансфорат в съвременни квартали с добра инфраструктура и зеленина.
4. Изграждане на вътрешния транспортен кръг
За него от години единствено се приказва. Реални стъпки за реализирането му обаче не са подхванати или където ги има, са изпълнени отчасти. Такъв е казусът с новия бул. „ Северен”, който трябваше да обезпечи връзка на регионите „ Източен” и „ Тракия” със северната индустриална зова и автомагистрала „ Тракия”, без трафикът да минава през центъра на града.
Ако локалната власт бе по-гъвкава и диалогична, Пловдив напълно скоро щеше да има своята южна и западна тангента, без да харчи обилни средства от личния си бюджет. При положително взаимоотношение с ВиК и Министерство на регионалното развитие тесният бул. „ Ал. Стамболийски” можеше да бъде уголемен и доизграден по време на разкопаването за създаване на Южния обходен колектор. С разширението на града на юг точно този бул. е естествената южна дъга, която може да води трафика от регион „ Западен” (през бъдещата връзка „ Модър” -„ Царевец”) до „ Тракия”, още веднъж без колите да минават през центъра.
В колаборация с Националната компания „ Железопътна инфраструктура” (НКЖИ) пък би могла да бъде построена западната дъга, като за нейна основа се употребява бул. „ Копривщица”. Ако локалната власт бе намерила през годините способи да стимулира или принуди НКЖИ да осъществя плана за покачване на жп линията на естакада в сектора от реката до някогашната Гарнизонна фурна, „ Копривщица” щеше да се трансформира в първия високоскоростен бул. в Пловдив с бързи връзки към „ Западен”, „ Централен” и „ Южен”. А след построяването на планувания от десетилетия нов мост над Марица новото трасе може да поеме огромна част от трафика в посока север-юг и по натурален метод да разтовари придвижването по бул. „ В. Априлов” и даже по бул. „ Руски”. Подобни дейности към момента са вероятни, в случай че локалната власт успее да отбрани ползите на града пред новото държавно управление и управленията на съответните държавни сдружения и компании.
Тези 4 стъпки могат да станат част от ефикасен проект за деяние, който дружно с реализирането на към този момент стартиралите инфраструктурни планове в обозримо време да реши главните проблеми с презастрояването и трафика в разрастващия се Пловдив.
В същото време и властниците, и специалистите, и обществениците са съгласни, че презастрояването на града би трябвало да спре. Но към този момент не вършат нищо по въпроса. Като първа стъпка е добре новият Общ организационен проект на Пловдив най-сетне да бъде показан обществено. На база на този документ може да се подпише нов публичен контракт за това в какъв град желаеме да живеем - промишлен, спалнята на Южна България или артград с развита просвета и туризъм. Какъвто и да е Пловдив, той ще е все по този начин прелъстителен за българите, които се завръщат от гурбет, чужденците, които идват да живеят тук, новите IT номади и обществените мигранти от прилежащите области. А щом има търсене, в Пловдив ще продължава да се строи. Въпросът е по какъв начин да го вършим отговорно и с мисъл за бъдещето, а не с инстинкта на озверелия вложител, преследващ всеки вероятен квадратен метър РЗП и всеки лев облага.
За да се случи, в идващите години локалната власт би трябвало да направи 4 значими стъпки:
1. Да разшири строителните граници на Пловдив
В момента Пловдив, който е град-община, е ситуирана на 102 кв. км, само че строителните граници на града са едвам 54 кв. км. Останалото са аграрни земи, които от дълго време са изгубили стопанското си значение. Наложително е част от тях да бъдат интелигентно урбанизирани, което ще даде опция за организирането на нови територии за сложно застрояване и построяването на зелени площи по законите на парковото строителство. Приобщаването на 20 кв. км към строителните граници ще усили с над 30% размера на терените, а това ще е задоволително, с цел да бъде задоволен инвеститорският интерес в идващите години, без да се презастроява компактният град.
2. Да се разшири територията на община Пловдив
Това може да стане в дейно съдействие с централната власт и прилежащите общини. Най-естественото разширение на Пловдив е на юг към надълбоко обвързвания с историята на града парк „ Родопи”. Това ще даде опция за свързване посредством зелен чеп на урбанизираната територия с планината и опция за създаване на цялостен нов регион с обезпечена зелена система и качествена витална среда.
3. Съживяване и застрояване на „ мъртвите” градски зони
Процесът на джентрификация, в който една характерна градска зона сменя своя статут във времето, е прочут от дълго време в цяла Европа. Първите образци в това отношение имаме и в Пловдив с превръщането на терена на някогашната пивоварна „ Каменица” в съвременен комплекс от жилищни и офис здания. Подобен развой следва и в рамките на някогашния цех на „ Кока-Кола”. Предимството на комплексното застрояване на някогашни индустриални зони е в това, че не се унищожават зелени площи, а в противен случай - построяват се паркове там, където във времето не е имало никаква растителност.
В тази посока има още доста запаси. В продължение на 10 години локалната и централната власт бяха предавани от една партия, само че кметовете на Пловдив по този начин и не получиха подпомагане от държавното управление и министрите за актуването на военните парцели в кв. „ Гладно поле” като общински и разписване на действителен проект за ръководството на Тютюневия град. Тези две зони имат голям капацитет за развитие и обезпечаването на нови терени за вложения в строителството, без да се влиза в колизия с градската среда. Напротив - вместо да стоят като въшки на челото в централните елементи на града, те биха могли да се трансфорат в съвременни квартали с добра инфраструктура и зеленина.
4. Изграждане на вътрешния транспортен кръг
За него от години единствено се приказва. Реални стъпки за реализирането му обаче не са подхванати или където ги има, са изпълнени отчасти. Такъв е казусът с новия бул. „ Северен”, който трябваше да обезпечи връзка на регионите „ Източен” и „ Тракия” със северната индустриална зова и автомагистрала „ Тракия”, без трафикът да минава през центъра на града.
Ако локалната власт бе по-гъвкава и диалогична, Пловдив напълно скоро щеше да има своята южна и западна тангента, без да харчи обилни средства от личния си бюджет. При положително взаимоотношение с ВиК и Министерство на регионалното развитие тесният бул. „ Ал. Стамболийски” можеше да бъде уголемен и доизграден по време на разкопаването за създаване на Южния обходен колектор. С разширението на града на юг точно този бул. е естествената южна дъга, която може да води трафика от регион „ Западен” (през бъдещата връзка „ Модър” -„ Царевец”) до „ Тракия”, още веднъж без колите да минават през центъра.
В колаборация с Националната компания „ Железопътна инфраструктура” (НКЖИ) пък би могла да бъде построена западната дъга, като за нейна основа се употребява бул. „ Копривщица”. Ако локалната власт бе намерила през годините способи да стимулира или принуди НКЖИ да осъществя плана за покачване на жп линията на естакада в сектора от реката до някогашната Гарнизонна фурна, „ Копривщица” щеше да се трансформира в първия високоскоростен бул. в Пловдив с бързи връзки към „ Западен”, „ Централен” и „ Южен”. А след построяването на планувания от десетилетия нов мост над Марица новото трасе може да поеме огромна част от трафика в посока север-юг и по натурален метод да разтовари придвижването по бул. „ В. Априлов” и даже по бул. „ Руски”. Подобни дейности към момента са вероятни, в случай че локалната власт успее да отбрани ползите на града пред новото държавно управление и управленията на съответните държавни сдружения и компании.
Тези 4 стъпки могат да станат част от ефикасен проект за деяние, който дружно с реализирането на към този момент стартиралите инфраструктурни планове в обозримо време да реши главните проблеми с презастрояването и трафика в разрастващия се Пловдив.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ