Нещо страшно се случва с едно от най-големите чудеса на България
Плесен изяжда тракийските фрески в едно от най-големите чудеса на България - на гробницата в Александрово. От 20 години насам за първи път ефирен екип влиза в оригинала на гробницата в Александрово. След като е разкопан от откривателя си Георги Китов, тракийският монумент е оставен на произвола на ориста. И през днешния ден невероятните му фрески се разрушават, съобщи Българска национална телевизия, която направи обстоен репортаж да положението на гробницата.
Рошава чука. Могилата се намира на километър от село Александрово. Ламариненият заслон наподобява незавършен, входната му врата високо над ходовото равнище, несъмнено не може да се употребява. Налага се екипът да се промушва в дупка под нея. Охраната е шашардисана, дълго търси ключовете, по този начин и не съумява да включи ток и осветяване. От години не се е налагало да отварят. Нищо до тук не допуска съществуването на гробница от международна големина с фигурална живопис, единствен пример на тракийски занаятчия. Но възмущението от немарата следва да избухне.
-->
Ето репортажа на Българска национална телевизия:
Доц. доктор Георги Нехризов – археолог, НАИМ-БАН: Тук положението е положително въпреки всичко. И както виждате е относително изсъхнало.
Дългият дромос към погребалната камера се постанова да бъде разграничен и изолиран с порти, поради разлика в температурите. И щеше да е добре, в случай че железата на вратите не бяха забити непосредствено в истинския камък.
Доц. доктор Георги Нехризов – археолог, НАИМ-БАН: Над нас е иманярския ров. Това е мястото от където иманярите са влезнали. Ето плочата, която те са разрушили. Те две плочи са разрушили. Всъщност ето тази също е спукана. Прави ли ви усещане. Този ров. Това са към този момент иманярските копки. Този ров е напълнен по-късно с пръст, която обаче е много по рохка от плътния насип на могилата. И през нея прониква безусловно свободно влага, даже размита почва. Ние един път като влязохме имаше страховит конденз и някакви гъби. Тази влага дава цялата всички проблеми с значимостта на гробницата. Зад господин Добрев е вратата, каменната врата на гробницата. Едното крило е цяло, другото е на фрагменти. Така е съхранено, което съгласно мен не е най-хубавия метод. Ами това е съгласно мен най-голямата язва, която основава съществени проблеми за запазване на гробницата. Предложих краткотрайно да се направи един заслон, който да води водата. И това се оказа, че е мъчно реализуемо.
За да не се срути, тавана на дромоса е бил укрепен с детайли за строителни скелета. Може и да е било положително краткотрайно решение, само че след 20 години подпорите са мощно ръждясали и заплашват елементарно да рухнат. В предверието на гробната камера нещата стават още по-драстични.
Пенко Добрев – шеф на РИМ - Хасково : Ето тук има следи от тези обраствания. Но са изсъхнали, а преди бяха бели.
Доц. доктор Георги Нехризов: Ох, смут, да!
- Тези обраствания какви са?
Доц. доктор Георги Нехризов: Това е огромен проблем. Идва от растителността, от могилата. Ние сме към момента под могилата. Тук няма над нас няма защитна част. И те проникват тези корени от дърветата от горната страна. Те са доста фини и се впиват в градежа. За страдание се впиват и в стенописния пласт. Това е бойна сцена сред пеши боец и конник и е действително унищожена. Тук някой се е опитал да махне тези корени и е претъркал, с четка или с някакъв парцал и горният пласт... стенописния пласт в действителност е изгубен. А ето методите, с които тогава са почнали да укрепват стенописите за каменната стена с тези пластини. Тук има доста забавна сцена, доста по добре непокътната, още веднъж борба тук виждаме добре...
- А това е мишка...
Доц. доктор Георги Нехризов: Какво прави тук тази мишка?! Тук към този момент са паднали пластините и не държат. А тук имаме подкожушване от влагата и в един миг може би ще пане.
- Ами то тук си мирише на влага.
Доц. доктор Георги Нехризов: Да, макар ето ги тия сензори, тук стоят без да правят никаква работа.
Датчиците от дълго време са се трансформирали в артефакт, мухъл очевидно е полазила стенописите. Големи части от тях липсват, само че не всичко е изгубено. Грижливата ръка на откривателя ги е събрала с вярата някой ден реставраторите да съумеят да възстановят изчезналата информация от рисунките на траките.
Доц. доктор Георги Нехризов: Навсякъде са паднали фрески. И тук има загуби. Тук има загуби. Тук също имаме бойна сцена. Отново пеши боец против конник. Ние направихме едно 3D снимане на интериора, което разрешава тези дребни гънки да се открият, изключително за вътре за камерите и да се заловен дъгата и да се откри къде тъкмо е бил този откъс. И ще е доста мъчно, само че си коства да се опита.
- Носи информация за заровения.
Доц. доктор Георги Нехризов: Разбира се, фрагментите, които по добре непокътнати имаме на тях личат ясно следи от фигурални подиуми. Тук доста ясно се виждат това по какъв начин е подкожушено, което може би част от каменния блок се е отделил.
Влагата не е дала прошка и на стенописите в самата гробна камера. Разкошният пример на тракийското изобразително изкуство е завладяно от мухъл, цветовете се губят избелели от просмуканите минерали във водата. Вече има нападали цели стенописни пана.
До погребалното ложе имаме сцена на погребални практики, извънредно скъпа тъй като споделя, дава информация за действителни ритуали. Но цялата е във влага и това е мухъл. Част от същия стенна живопис, когато беше открита гробницата той не беше тук на земята, той беше тук на стената. В следствие се е подкожушил, отлепил, всеки миг може да се разпадне на части и дребното информация тук напълно да отиде.
Част от обяснението за трагичното положение на стенописите се крие най-вероятно отвън нея. Укрепването вътре може и да е паянтово, само че гробницата е опасана от впечатляващо солидна изложба. Скъпо осъществяване и несъмнено неефективно. Дори противоположното.
Доц. доктор Георги Нехризов: При самата работа, тъй като са употребявали пробивни машини, евентуално са провокирали трептения. Поне по този начин споделиха консерваторите, които може би не са повлияли добре на стенописите.
- Защото това се набива, а почвата е твърда. Трудно се копае като виждам.
Доц. доктор Георги Нехризов: – Да, доста е твърда. Ето това е тази изложба, която обърнете внимание, че доста грижлива и доста бих споделил от експерти добре построена.
Още с влизането излиза наяве, за какво по този начин настойчиво няколко управления на културното министерство отхвърлят да пуснат камерата ни. Ще открием същинско скандално удостоверение за незаконно безхаберие. Да не кажем, че още не са завършили до дъно разкопките и пред гробницата стоят неразучени елементи от могилния насип, които евентуално крият детайли от възвишен вход и други скъпи артефакти от поменални ритуали. И макар че от години тук не е осъществяван мониторинг, вменен на института за запазване на паметниците на културата, министерството е засипвано непрестанно от отчети за трагичното положение и потребността от незабавна интервенция. И на учените, и на локалния музей.
Пенко Добрев – шеф на РИМ - Хасково : Като станах шеф, като шеф то никой нищо не ти споделя. Аз влязох да установяваме, пратихме докладна до министъра, нали тогава. Ние сме уведомили най-малко откогато аз съм шеф всяка година, задържи ли се някой министър повече, незабавно да пишем докладна за положението и ти споделят „ добре “.
- А вие не може да пипате нищо по своя воля тук?
Пенко Добрев – шеф на РИМ - Хасково: А не. Аз съм се срещал с Боил Банов, вървях на персонална среща, сподели това е работа на страната, няма пипаш.
Без придвижване остава и планът на учените за реставрират стенописите. Намерили сътрудници към фондация „ Балканско завещание “, още не са се отказали да упорстват. Много работа е това, само че паметникът си заслужава.
Данаил Огнянов – организатор, РИМ - Хасково: Ето един огромен откъс, а бележката, която е оставена от 2003-та година е записано, че е от пода под каменната плоча. На един ред с ложето.
- Това е на самия Китов записка!
Данаил Огнянов – Да, да!
Учените още веднъж дават знак и на новото управление на министерството, че гробницата има незабавна потребност от избавяне. Е сякаш в този момент, вярата им още веднъж се съживява. Сегашното управление дава знак, че приема тази отговорност и ангажимент напълно.
Инж. Чавдар Георгиев – заместник-министър на културата: Гробницата се стопанисва от министерство на културата като археологическа, недвижима, културна полезност и отговорността за положението на гробниците на министерството на културата. Причината за положението в действителност е на невъзможността на всички експерти специалисти, реставратори, архитекти, които през годините са се занимавали с проблемите на тази гробница да стигнат до едно общо единомислещо решение - какъв метод да се одобри, по какъв начин да се реставрира, по какъв начин да се социализира и за жалост ще го кажа, евентуално и кой да осъществя този план. СЕСОНК е заседавал по проблемите на тази недвижима културна полезност и в никакъв случай не са излизали с дефинитивно общо единомислещо решение какъв план да се одобри, по какъв начин да се подходи и с цел да се пристъпи от министерството на културата към неговата реализация. През миналата седмица ние направихме работна среща, на която аз желаех да ми бъде обяснена цялата обстановка, последователност, обстоятелства и условия за проблемите и за какво не са решени до този миг? Взехме решение и сформирахме работна експертна група, която още другата седмица отива на място. Поставени са и напълно ясни и точни задания, а точно да даде оферти и съответни решения в най къс период за това преди всичко да бъде спешно обезопасена, да бъде спряно проникването на дъждовна и повърхностна вода в обекта, респективно съответно да бъде отводнена.
От министерството на културата се ангажират и да възстановят мониторинга на гробницата, който да даде доста ясни стъпки и периоди в дотъкмяване проучването и укрепването на гробницата. Замислили са и някои промени в законодателството, които да намерят работещ механизъм по опазването на културни монументи
Инж. Чавдар Георгиев – заместник-министър на културата : Ние ще се опитаме за следващ път, събирайки всички тези експерти водещи в страната, които се занимават с проблемите на обекта, да намерят решение, да го предложат и то да влезе в програмата за реализация на министерството. Ако за следващ път това не се случи, ние ще бъдем принудени да се обърнем към международни, водещи експерти в тази област.
Това са обещанията. На всички им се желае да повярват. Защото археолозите считат че са разкрили още една тракийска гробница със фрески от ранга на Казанлъшката и тази в Александрово. Намерили части от фрески в иманярска дупка и би трябвало да изпреварят вандалите. Пред прага са на ново, огромно разобличаване, само че е доста значимо каква ще е ориста на третата гробница и дали ще получат схващане и поддръжка.
Рошава чука. Могилата се намира на километър от село Александрово. Ламариненият заслон наподобява незавършен, входната му врата високо над ходовото равнище, несъмнено не може да се употребява. Налага се екипът да се промушва в дупка под нея. Охраната е шашардисана, дълго търси ключовете, по този начин и не съумява да включи ток и осветяване. От години не се е налагало да отварят. Нищо до тук не допуска съществуването на гробница от международна големина с фигурална живопис, единствен пример на тракийски занаятчия. Но възмущението от немарата следва да избухне.
-->
Ето репортажа на Българска национална телевизия:
Доц. доктор Георги Нехризов – археолог, НАИМ-БАН: Тук положението е положително въпреки всичко. И както виждате е относително изсъхнало.
Дългият дромос към погребалната камера се постанова да бъде разграничен и изолиран с порти, поради разлика в температурите. И щеше да е добре, в случай че железата на вратите не бяха забити непосредствено в истинския камък.
Доц. доктор Георги Нехризов – археолог, НАИМ-БАН: Над нас е иманярския ров. Това е мястото от където иманярите са влезнали. Ето плочата, която те са разрушили. Те две плочи са разрушили. Всъщност ето тази също е спукана. Прави ли ви усещане. Този ров. Това са към този момент иманярските копки. Този ров е напълнен по-късно с пръст, която обаче е много по рохка от плътния насип на могилата. И през нея прониква безусловно свободно влага, даже размита почва. Ние един път като влязохме имаше страховит конденз и някакви гъби. Тази влага дава цялата всички проблеми с значимостта на гробницата. Зад господин Добрев е вратата, каменната врата на гробницата. Едното крило е цяло, другото е на фрагменти. Така е съхранено, което съгласно мен не е най-хубавия метод. Ами това е съгласно мен най-голямата язва, която основава съществени проблеми за запазване на гробницата. Предложих краткотрайно да се направи един заслон, който да води водата. И това се оказа, че е мъчно реализуемо.
За да не се срути, тавана на дромоса е бил укрепен с детайли за строителни скелета. Може и да е било положително краткотрайно решение, само че след 20 години подпорите са мощно ръждясали и заплашват елементарно да рухнат. В предверието на гробната камера нещата стават още по-драстични.
Пенко Добрев – шеф на РИМ - Хасково : Ето тук има следи от тези обраствания. Но са изсъхнали, а преди бяха бели.
Доц. доктор Георги Нехризов: Ох, смут, да!
- Тези обраствания какви са?
Доц. доктор Георги Нехризов: Това е огромен проблем. Идва от растителността, от могилата. Ние сме към момента под могилата. Тук няма над нас няма защитна част. И те проникват тези корени от дърветата от горната страна. Те са доста фини и се впиват в градежа. За страдание се впиват и в стенописния пласт. Това е бойна сцена сред пеши боец и конник и е действително унищожена. Тук някой се е опитал да махне тези корени и е претъркал, с четка или с някакъв парцал и горният пласт... стенописния пласт в действителност е изгубен. А ето методите, с които тогава са почнали да укрепват стенописите за каменната стена с тези пластини. Тук има доста забавна сцена, доста по добре непокътната, още веднъж борба тук виждаме добре...
- А това е мишка...
Доц. доктор Георги Нехризов: Какво прави тук тази мишка?! Тук към този момент са паднали пластините и не държат. А тук имаме подкожушване от влагата и в един миг може би ще пане.
- Ами то тук си мирише на влага.
Доц. доктор Георги Нехризов: Да, макар ето ги тия сензори, тук стоят без да правят никаква работа.
Датчиците от дълго време са се трансформирали в артефакт, мухъл очевидно е полазила стенописите. Големи части от тях липсват, само че не всичко е изгубено. Грижливата ръка на откривателя ги е събрала с вярата някой ден реставраторите да съумеят да възстановят изчезналата информация от рисунките на траките.
Доц. доктор Георги Нехризов: Навсякъде са паднали фрески. И тук има загуби. Тук има загуби. Тук също имаме бойна сцена. Отново пеши боец против конник. Ние направихме едно 3D снимане на интериора, което разрешава тези дребни гънки да се открият, изключително за вътре за камерите и да се заловен дъгата и да се откри къде тъкмо е бил този откъс. И ще е доста мъчно, само че си коства да се опита.
- Носи информация за заровения.
Доц. доктор Георги Нехризов: Разбира се, фрагментите, които по добре непокътнати имаме на тях личат ясно следи от фигурални подиуми. Тук доста ясно се виждат това по какъв начин е подкожушено, което може би част от каменния блок се е отделил.
Влагата не е дала прошка и на стенописите в самата гробна камера. Разкошният пример на тракийското изобразително изкуство е завладяно от мухъл, цветовете се губят избелели от просмуканите минерали във водата. Вече има нападали цели стенописни пана.
До погребалното ложе имаме сцена на погребални практики, извънредно скъпа тъй като споделя, дава информация за действителни ритуали. Но цялата е във влага и това е мухъл. Част от същия стенна живопис, когато беше открита гробницата той не беше тук на земята, той беше тук на стената. В следствие се е подкожушил, отлепил, всеки миг може да се разпадне на части и дребното информация тук напълно да отиде.
Част от обяснението за трагичното положение на стенописите се крие най-вероятно отвън нея. Укрепването вътре може и да е паянтово, само че гробницата е опасана от впечатляващо солидна изложба. Скъпо осъществяване и несъмнено неефективно. Дори противоположното.
Доц. доктор Георги Нехризов: При самата работа, тъй като са употребявали пробивни машини, евентуално са провокирали трептения. Поне по този начин споделиха консерваторите, които може би не са повлияли добре на стенописите.
- Защото това се набива, а почвата е твърда. Трудно се копае като виждам.
Доц. доктор Георги Нехризов: – Да, доста е твърда. Ето това е тази изложба, която обърнете внимание, че доста грижлива и доста бих споделил от експерти добре построена.
Още с влизането излиза наяве, за какво по този начин настойчиво няколко управления на културното министерство отхвърлят да пуснат камерата ни. Ще открием същинско скандално удостоверение за незаконно безхаберие. Да не кажем, че още не са завършили до дъно разкопките и пред гробницата стоят неразучени елементи от могилния насип, които евентуално крият детайли от възвишен вход и други скъпи артефакти от поменални ритуали. И макар че от години тук не е осъществяван мониторинг, вменен на института за запазване на паметниците на културата, министерството е засипвано непрестанно от отчети за трагичното положение и потребността от незабавна интервенция. И на учените, и на локалния музей.
Пенко Добрев – шеф на РИМ - Хасково : Като станах шеф, като шеф то никой нищо не ти споделя. Аз влязох да установяваме, пратихме докладна до министъра, нали тогава. Ние сме уведомили най-малко откогато аз съм шеф всяка година, задържи ли се някой министър повече, незабавно да пишем докладна за положението и ти споделят „ добре “.
- А вие не може да пипате нищо по своя воля тук?
Пенко Добрев – шеф на РИМ - Хасково: А не. Аз съм се срещал с Боил Банов, вървях на персонална среща, сподели това е работа на страната, няма пипаш.
Без придвижване остава и планът на учените за реставрират стенописите. Намерили сътрудници към фондация „ Балканско завещание “, още не са се отказали да упорстват. Много работа е това, само че паметникът си заслужава.
Данаил Огнянов – организатор, РИМ - Хасково: Ето един огромен откъс, а бележката, която е оставена от 2003-та година е записано, че е от пода под каменната плоча. На един ред с ложето.
- Това е на самия Китов записка!
Данаил Огнянов – Да, да!
Учените още веднъж дават знак и на новото управление на министерството, че гробницата има незабавна потребност от избавяне. Е сякаш в този момент, вярата им още веднъж се съживява. Сегашното управление дава знак, че приема тази отговорност и ангажимент напълно.
Инж. Чавдар Георгиев – заместник-министър на културата: Гробницата се стопанисва от министерство на културата като археологическа, недвижима, културна полезност и отговорността за положението на гробниците на министерството на културата. Причината за положението в действителност е на невъзможността на всички експерти специалисти, реставратори, архитекти, които през годините са се занимавали с проблемите на тази гробница да стигнат до едно общо единомислещо решение - какъв метод да се одобри, по какъв начин да се реставрира, по какъв начин да се социализира и за жалост ще го кажа, евентуално и кой да осъществя този план. СЕСОНК е заседавал по проблемите на тази недвижима културна полезност и в никакъв случай не са излизали с дефинитивно общо единомислещо решение какъв план да се одобри, по какъв начин да се подходи и с цел да се пристъпи от министерството на културата към неговата реализация. През миналата седмица ние направихме работна среща, на която аз желаех да ми бъде обяснена цялата обстановка, последователност, обстоятелства и условия за проблемите и за какво не са решени до този миг? Взехме решение и сформирахме работна експертна група, която още другата седмица отива на място. Поставени са и напълно ясни и точни задания, а точно да даде оферти и съответни решения в най къс период за това преди всичко да бъде спешно обезопасена, да бъде спряно проникването на дъждовна и повърхностна вода в обекта, респективно съответно да бъде отводнена.
От министерството на културата се ангажират и да възстановят мониторинга на гробницата, който да даде доста ясни стъпки и периоди в дотъкмяване проучването и укрепването на гробницата. Замислили са и някои промени в законодателството, които да намерят работещ механизъм по опазването на културни монументи
Инж. Чавдар Георгиев – заместник-министър на културата : Ние ще се опитаме за следващ път, събирайки всички тези експерти водещи в страната, които се занимават с проблемите на обекта, да намерят решение, да го предложат и то да влезе в програмата за реализация на министерството. Ако за следващ път това не се случи, ние ще бъдем принудени да се обърнем към международни, водещи експерти в тази област.
Това са обещанията. На всички им се желае да повярват. Защото археолозите считат че са разкрили още една тракийска гробница със фрески от ранга на Казанлъшката и тази в Александрово. Намерили части от фрески в иманярска дупка и би трябвало да изпреварят вандалите. Пред прага са на ново, огромно разобличаване, само че е доста значимо каква ще е ориста на третата гробница и дали ще получат схващане и поддръжка.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ