БСК: Ръстът на минималната заплата ще наложи увеличаване на цените на стоки и услуги
Плановете за нарастването на минималната заплата ще наложи увеличение на цената на предлаганите артикули и услуги, с цел да може да бъде непокътнат личният състав в размера, който е. Това сподели Добри Митрев - ръководител на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) при представянето на конференция на изследване измежду членовете на Камарата за бизнес климата през тази и упованията за 2024 година Проучването е направено в интервала 10 ноември - 10 декември измежду 784 компании от цялата страна и се прави за деветнадесета поредна година.
Във връзка с проектите за нарастване на минималната заплата съвсем половината от интервюираните показват, че ще калкулират този спомагателен разход към цените на стоките и услугите, сочат данни от изследването, съобщи Българска телеграфна агенция.
Според него към 16 на 100 от интервюираните са показали, че ще усилят единствено възнаграждението на наетите на минимална заплата и ще запазят възнаграждението на останалите. Едва 15 на 100 от интервюираните настояват, че смяната на минималната заплата няма да се отрази на благополучието на компанията, а повече от една четвърт настояват, че това ще ги принуди да покачат всички заплати в предприятията, това обаче няма да е търпимо за компаниите и затова някои от тях плануват и понижение на личния състав, уточни Митрев.
Друг проблем, открояващ се в тазгодишното изследване на БСК, е обвързван с растежа на недоволствата на бизнеса за корупционен напън. През 2022 година този дял е бил 30 на 100, до момента в който за 2023 година анкетата регистрира, че 59 на 100 от респондентите са споделили за подобен напън, сподели Мария Минчева - заместник-председател и член на Управителния съвет на БСК.
В оценките си за институциите бизнесът слага като водачи по утвърждение президентството, общините и Национална агенция за приходите, сподели Митрев. Деловите среди дават позитивна оценка на понижението от три на два дни на болничните, които ще са за сметка на работодателите, на въвеждането на електронните на ваучери за храна. Неодобрение среща приравняването на гражданските контракти към трудовите за данъчни цели и автоматизираното установяване на минималната заплата като 50 на 100 от междинната, сподели Митрев. В изследването се регистрира известно съмнение във връзка с непрекъснатото запазването на диференцираната ставка от 9 на 100 за ресторантьорските услуги, за актуализирането на данъчните оценки на парцелите на всеки две години и за нарастването на оптималния застрахователен приход, сподели ръководителят на БСК.
В изследването се регистрира устойчива наклонност на позитивно отношение към присъединението на България към еврозоната, като относителният дял на тези, които не могат да преценяват, се е трансферира към тези, които имат позитивно мнение към присъединението.
В изискванията на неразбираеми вероятности, бизнесът резервира висока степен на скептицизъм и проектите му за бъдещето са прекомерно внимателни и подчинени на прагматизма. Това е един от главните заключения от изследването. Бизнесът и тази година показва главните си терзания за 2024 година в няколко посоки, свързани с растежа на цените на енергийните запаси и суровините, инфлацията.
Четиридесет и три на 100 от участниците в анкетата на БСК чакат стопански спад през 2024 година, а други 23 на 100 не чакат смяна.
Мнозинството от интервюираните виждат рисковете пред развиването на българската стопанска система в предстоящ растеж на цените и инфлацията, фискалната и регулаторната тежест, покачващата се цена на труда, сподели Митрев. Притесненията на деловите среди се дължат главно на продължаващите рецесии, предизвикани на първо място от войната в Украйна, а в народен проект – проблем основават политическите турбуленции, водещи след себе си неустойчивост, неизясненост, неспособност за прогнозируемост и обмисляне, сочат още изводите от анкетата.
Липсата на работна ръка, бюрокрацията, регулаторната тежест и незадоволителният брой електронни административни услуги, постоянно изменящата се нормативна уредба са измежду главните спънки за бизнеса.
Очакванията за повишаване на цените и в частност на цената на труда кара множеството работодатели - 67 на 100, да включат в проектите си за 2024 година растеж на заплатите. Всеки пети възнамерява опазване на равнищата на възнаграждение, а 9 на 100 към момента не са решили.
За първи път през днешния ден БСК показа и своя показател " Ефективност на икономическата политика " (BIA Index), който обгръща така наречен " Образцов триъгълник на икономическата политика ", включващ три стълба: стимулиране на вложенията, осъществяване на структурни промени и обезпечаване на виновни фискални политики. BIA Index мери развиването на страната ни точно в тези три посоки: " Инвестиции и нововъведения ", " Реформи и институционална среда " и " Ефективност на бюджетната политика ". Новият показател беше показан от доцент доктор Щерьо Ножаров - стопански консултант в БСК. По стълбовете " Инвестиции и нововъведения " и " Реформи и институционална среда " България изостава доста по отношение на страните от ЕС-27, а по " Ефективност на бюджетната политика " страната ни е в долната част на ранкинга на Европейски Съюз, макар частичното усъвършенстване през 2022 година по отношение на миналата. Индексът на БСК " Ефективност на икономическата политика " регистрира, че България е на последно място измежду страните от ЕС-27 през 2021 година и през 2022 година
Последвайте канала на
Във връзка с проектите за нарастване на минималната заплата съвсем половината от интервюираните показват, че ще калкулират този спомагателен разход към цените на стоките и услугите, сочат данни от изследването, съобщи Българска телеграфна агенция.
Според него към 16 на 100 от интервюираните са показали, че ще усилят единствено възнаграждението на наетите на минимална заплата и ще запазят възнаграждението на останалите. Едва 15 на 100 от интервюираните настояват, че смяната на минималната заплата няма да се отрази на благополучието на компанията, а повече от една четвърт настояват, че това ще ги принуди да покачат всички заплати в предприятията, това обаче няма да е търпимо за компаниите и затова някои от тях плануват и понижение на личния състав, уточни Митрев.
Друг проблем, открояващ се в тазгодишното изследване на БСК, е обвързван с растежа на недоволствата на бизнеса за корупционен напън. През 2022 година този дял е бил 30 на 100, до момента в който за 2023 година анкетата регистрира, че 59 на 100 от респондентите са споделили за подобен напън, сподели Мария Минчева - заместник-председател и член на Управителния съвет на БСК.
В оценките си за институциите бизнесът слага като водачи по утвърждение президентството, общините и Национална агенция за приходите, сподели Митрев. Деловите среди дават позитивна оценка на понижението от три на два дни на болничните, които ще са за сметка на работодателите, на въвеждането на електронните на ваучери за храна. Неодобрение среща приравняването на гражданските контракти към трудовите за данъчни цели и автоматизираното установяване на минималната заплата като 50 на 100 от междинната, сподели Митрев. В изследването се регистрира известно съмнение във връзка с непрекъснатото запазването на диференцираната ставка от 9 на 100 за ресторантьорските услуги, за актуализирането на данъчните оценки на парцелите на всеки две години и за нарастването на оптималния застрахователен приход, сподели ръководителят на БСК.
В изследването се регистрира устойчива наклонност на позитивно отношение към присъединението на България към еврозоната, като относителният дял на тези, които не могат да преценяват, се е трансферира към тези, които имат позитивно мнение към присъединението.
В изискванията на неразбираеми вероятности, бизнесът резервира висока степен на скептицизъм и проектите му за бъдещето са прекомерно внимателни и подчинени на прагматизма. Това е един от главните заключения от изследването. Бизнесът и тази година показва главните си терзания за 2024 година в няколко посоки, свързани с растежа на цените на енергийните запаси и суровините, инфлацията.
Четиридесет и три на 100 от участниците в анкетата на БСК чакат стопански спад през 2024 година, а други 23 на 100 не чакат смяна.
Мнозинството от интервюираните виждат рисковете пред развиването на българската стопанска система в предстоящ растеж на цените и инфлацията, фискалната и регулаторната тежест, покачващата се цена на труда, сподели Митрев. Притесненията на деловите среди се дължат главно на продължаващите рецесии, предизвикани на първо място от войната в Украйна, а в народен проект – проблем основават политическите турбуленции, водещи след себе си неустойчивост, неизясненост, неспособност за прогнозируемост и обмисляне, сочат още изводите от анкетата.
Липсата на работна ръка, бюрокрацията, регулаторната тежест и незадоволителният брой електронни административни услуги, постоянно изменящата се нормативна уредба са измежду главните спънки за бизнеса.
Очакванията за повишаване на цените и в частност на цената на труда кара множеството работодатели - 67 на 100, да включат в проектите си за 2024 година растеж на заплатите. Всеки пети възнамерява опазване на равнищата на възнаграждение, а 9 на 100 към момента не са решили.
За първи път през днешния ден БСК показа и своя показател " Ефективност на икономическата политика " (BIA Index), който обгръща така наречен " Образцов триъгълник на икономическата политика ", включващ три стълба: стимулиране на вложенията, осъществяване на структурни промени и обезпечаване на виновни фискални политики. BIA Index мери развиването на страната ни точно в тези три посоки: " Инвестиции и нововъведения ", " Реформи и институционална среда " и " Ефективност на бюджетната политика ". Новият показател беше показан от доцент доктор Щерьо Ножаров - стопански консултант в БСК. По стълбовете " Инвестиции и нововъведения " и " Реформи и институционална среда " България изостава доста по отношение на страните от ЕС-27, а по " Ефективност на бюджетната политика " страната ни е в долната част на ранкинга на Европейски Съюз, макар частичното усъвършенстване през 2022 година по отношение на миналата. Индексът на БСК " Ефективност на икономическата политика " регистрира, че България е на последно място измежду страните от ЕС-27 през 2021 година и през 2022 година
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ