Планът за възстановяване от кризата съдържа мерки за възстановяване на

...
Планът за възстановяване от кризата съдържа мерки за възстановяване на
Коментари Харесай

Нинова предложи на НС на БСП социално-икономически план за възстановяване от кризата

Планът за възобновяване от рецесията съдържа ограничения за възобновяване на стопанската система, земеделието, промяна в здравната система, пенсионната система и обществената политика.
В него се предлага:


Социална сфера



1. В случай на прилагане на неплатен отпуск за гледане на дете до 12 години, посещавало детско заведение или учебно заведение:
• държавата изплаща на служащия една МРЗ и осигуровката върху тях, за периода на изключителното състояние ИЛИ
• осигурява спомагателен заплатен отпуск на един от родителите за времето на изключителното състояние. Финансова помощ за стопански субекти с годишен оборот за 2019 година в размер до 50 МРЗ с една минимална работна заплата за подкрепяне заплащането на осигуровки за 4 месеца на едно лице.
2. Увеличаване за период от три месеца размера на минималното обезщетение за безработица от 9 на 15 лева.(наше остаряло предложение)
3. Увеличаване на компенсацията за развъждане на дете от една до две години за обезпечените лица на една минимална работна заплата за интервала на изключителното състояние (наше остаряло предложение)
4. Времето на приемане на обезщетение за безработица, почнало и приключило като резултат от оповестяването и прекратяването на изключителното състояние, да не се взема поради при последващи регистрации
5. Подпомагане на постоянните студенти, държавна поръчка, в размер на еднократна изключителна помощ в размер на 375 лева
6. Временно обезщетение за самонаети лица (свободните специалности, избрани в ЗДДФЛ) на правилото и при същите условия както самонаетите създатели.
7. Финансова помощ за стопански субекти с годишен оборот за 2019 година в размер до 50 МРЗ с една минимална работна заплата за подкрепяне заплащането на осигуровки за 4 месеца на едно лице.

„ Земеделие " и „ Хранителна промишленост "

1. Финансово застраховане на индустриалните процеси в бранш „ Земеделие ":
- Ускоряване на директните заплащания в границите на месец април за 2019 година Индикативните графици на Държавна фирма „ Земеделие " плануват последните заплащания да се осъществят през месец юни;
- Преговори с европейските институции за обезпечаване на спомагателни средства от европейските фондове за поддръжка на действителния сектор;
- Осигуряване на финансов запас за разпределяне на държавна помощ „ de minimis " за застраховане на пролетните действия в земеделието и по отношение на нарасналите разноски за произвеждане. Производителите оферират този запас да не е по-малко от 20 млн. лв..
- Облекчаване на кредитирането освен за осъществяване на капиталови планове, само че също по този начин и за даване на оборотни заеми в това число и против дотации.
2. Разработване на указания и правила за работа в земеделието по време на изключителното положение;
3. Преодоляване на недостига на работна ръка;
4. Осигуряване на достъп на пазара на дребните и междинни стопанства, които са производители на плодове, зеленчуци, животновъдна продукция посредством обезпечаване на транспортни средства;
5. В този интервал заетите в бранша са ангажирани с подаване на огромен размер от документи. Предвид обстановката, следва да се създадат нужните стъпки за напълно електронно обслужване.
6. Изпълнение на рекомендациите на Европейската комисия. Тя прикани страните членки на Европейски Съюз да вземат ограничения за отделяне на „ зелени коридори ", през които прекосяването да не лишава повече от 15 минути. „ Зелените коридори ", би трябвало да обзет освен питателните артикули, само че също по този начин и фуражите, торовете и артикули за растителна отбрана. Факт е, че другите блокади на границите са довели до известни логистични проблеми, които рефлектират върху питателните вериги. Освен това въведените ограничавания може да попречат на активността на земеделските производители. Недостигът на торове, ветеринарни медикаменти и други добавки също може да повлияе на селскостопанското произвеждане.
• Търговските вериги да продават българска продукция, само че без ограниченията за стимулиране на българските аграрни производители, т.е. да продават нещо, чието произвеждане не е обезпечено.
• Увеличаване ролята на страната в стопанската система посредством основаване на държавно дружество за предпазване на петролни запаси и държавни бензиностанции.
• Диференциране ставките на Данък добавена стойност само че за отрасъл, а не група артикули - най-лошата допустима фискална процедура, като беше отхвърлено нашето предложение за 9% ставка на Данък добавена стойност за храните и медикаментите.
Днес Българска социалистическа партия е изцяло подготвена с пакет от ограничения, които да отговорят както на здравните, по този начин и на социално-икономическите провокации, които рецесията ни насочи. Преди това обаче изрично следва да заявим, че рецесията извади на повърхността всички тези пороци на неолибералния модел и всички недъзи в резултат на тях върху здравната, обществената и фискалната система.
• Болниците не би трябвало да бъдат търговски сдружения. Без държавни и общински аптеки не може да се даде съответен отпор на спекулативното повишаване на цените на медикаментите и да се обезпечи естествен достъп на популацията до лекарства.

Според данни от Агенцията по заетостта сред 13 март и 22 май общият брой на новорегистрираните безработни е 137 хиляди души, от които 88 хиляди души са директно наранени от рецесията.
Спад от 5-8 % на Брутният вътрешен продукт значи понижение на номиналните приходи от заплати с 8-10%, Очакваното действително понижение на заплатите, дружно с това на пенсиите, е обезпокоително. Ако нашите номинални заплати и пенсии бяха два-три пъти по-високи, и в случай че ние не бяхме страната с най-голямо доходно разслоение сред небогати и богати в Европейски Съюз, предстоящото утежняване щеше да е неприятно, само че - може би търпимо.
• Реалностите обаче са мощно тревожни. Първо, и пенсиите и заплатите ни са най-ниските в Европейски Съюз. Второ, ние сме страната с най-голямо доходно разслоение в Европейски Съюз.


ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ.


1. Ревизия на държавните разноски и нови цели по аршин социална успеваемост - за начален подтик и тласък на икономическата интензивност. Ориентация на държавните поръчки в посока на българско произвеждане, в частност МСП. Адекватен и неутрален надзор.
2. Насочване на обществените инвестици предпочитано къв ВиК бранша.
3. Универсална скица за разсрочване на банковите заеми към жители и компании за интервал най-малко от 12 месеца след интервалите на почивка + акомодация, контрактувани межди АББ и държавното управление.
4. Преразглеждане на закона за ЧСИ, Граждански процесуален кодекс и ЗКИ - за отбрана на кредитополучателите.
5. Подновяване на процедурата по дерогация на проекта на Европейски Съюз по 4-ти енергиен пакет (относно затваряне на ТЕЦ-те). Новият интервал на (успешна) дерогация е до 2025-2030. Следва да се направи разбор и количествена оценка.
6. Приоритетно поощряване на експорт на промишлените браншове, посредством БАЕЗ. Стойност: 500 млн. лева
7. Внедряване на Фонд " Индустрия " - схемата за съучастничество на страната в микро-, МСП, за нови бизнесмени. Стойност: 500 млн. лева Схема за гарантиране на МСП след първата година. Условие: разкриване на най-малко 5 нови работни места и запазването им за 15 месеца. Схемата се ползва за всеки нови 5 работни места.
8. Проучване и проект за постепенна цифровизация / повишение софтуерното равнище на индустриални предприятия със средства от Фонд " Индустрия ".
9. Програма за изграждане/реновиране на хидромелиоративната инфраструктура на селското стопанство, както и водоснабдителната.
10. Старт на логистична / организационна и правна инфраструктура за затваряне на веригата земеделие - хранително-вкусовата индустрия.
11. Увеличаване на дотациите на секторите " Зеленчукопроизводство ", " Трайни насаждения " и " Животновъдство " до нивото на останалите страни-членки на Европейски Съюз, употребявайки инструментите по Първи дирек на ОСП и по-специално опцията за заделяне на 15% от директните заплащания за характерна обвързана поддръжка за браншове.
12. Въвеждане / възобновяване на практиката страната да се разплаща с бизнеса в нормативно откритите къси периоди, включително и възобновяване на Данък добавена стойност.
13. Промяна в ръководството на държавните / общинските предприятия, изключително огромните, за повишение на тяхната успеваемост и за развиване на съпътстваща районна мрежа на доставки от МСП.

ДОГОНВАЩ РАСТЕЖ.

1. Реформа на здравната система.
2. Реформа на пенсионната система.
3. Данъчна промяна
• Въвеждане на прогресивно подоходно облагане
• Постепенно прекосяване към фамилно подоходно облагане.
• Диференциране на данъчните ставки върху потреблението на групи артикули с национално значение.
4. Анализ и приоритизиране на НИРД-секторите в перспективни високотехнологични производства. Постоянни държавни поръчки за проучвания / рационализации / открития: медицина, ИК-технологиите, строителни материали, други
5. Разработване на районни стопански проекти в 1-3 съществени посоки във всичките 28-областни центрове. Определяне на структуроопределящи предприятия във всеки район.
6. Създаване на мрежи и условия за омекотен достъп на дребните аграрни производители до пазари за реализация на земеделска продукция на вътрешния и външните пазари.
7. Разработване и внедряване на модели за развиване на дребни аграрни стопанства, съобразени с характерностите и районни разлики.
8. Пренастройка на „ Фонд управител на финансови принадлежности в България " ЕАД („ Фонд на фондовете " ) - прецизиране на съществуващия му инструментариум, съгласно стратегическите проекти на страната.
9. Преструктуриране на Националния гаранционен фонд (НГФ). Мажоритарният пакет остава държавен. Привлича се спомагателен запас - с опция на банки, капиталови фондове и застрахователи, да вземат участие чрез НГФ във финансирането и поддръжката на обособени планове на МСП.
10. Развитие на финансовия пазар.
11. Промяна на модела на работа на ББР и препрофилиране на кредитната й тактика -преференциални условия при капиталово, оборотно и смесено финансиране на МСП. Разширение на представителството на ББР в 28-те регионални центрове.
12. Оптимизиране на главните структури на ръководство и методите на работа на държавната администрация, за повишение успеваемостта на обществените услуги.
13. Насърчавана на вложенията във високотехнологични производства, с висока продуктивност и висока добавена стойност.
Специално внимание обръщаме на районното развиване и голямата бездна сред най-слаборазвитите региони и трите най-големи български града. Неслучайно всички така наречен клъстери на болест са точно в такива общини - освен в ромските гета. Бедността, неналичието на занаят принуждава болшинството от работоспособното население да подценява ограниченията за здравна сигурност единствено с цел да има какво да постави на масата в края на деня.
Именно заради тази причина предлагаме пакет закони за подкрепяне на слаборазвитите райони и основаване на специфични фондове за тази цел.
Преди 2 седмици представихме закон за държавен фонд за стабилно развиване на Северозападна България, подготвени сме с аналогични фондове за Родопите, Странджа-Сакар, както и пограничните и планинските региони.

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР