Пламен Петров-Бързака е бивш футболист на Сливен, Ботев (Пловдив), Велбъжд,

Пламен Петров-Бързака е някогашен футболист на Сливен, Ботев (Пловдив), Велбъжд, Черно море и Марек. Роден в града под Сините камъни, той още на 18 години става един от главните играчи в най-силните години на локалния тим. Играе паралелно до Йордан Лечков, починалия Велиян Парушев, Иван Василев-Сусето, Пламен Тимнев. През кариерата си постоянно е бил в клубове с огромни финансови благоприятни условия - Ботев при " брокерите ", Велбъжд при Георги Илиев, Черно море при Илия Павлов и Марек при Стефан Милушев.

Двамата му синове - Пламен (17 г.) и Илиан (14 г.) потеглят по неговите стъпки. Големият е в Славия, до момента в който дребният сега е в Германия.
45-годишният Петров, който е рекордьор по мачове в елита за кюстендилския отбор, даде дълго изявление пред БЛИЦ СПОРТ, в което приказва за предишното си. Признава, че в случай че стартира да споделя истории от футболните си години в Ботев и Велбъжд, няма да стигне през целия ден.

- Как си? Къде те намирам?
- В момента съм в Германия с моето семейство. Караме празниците...

- Само за тях ли сте там или по работа?
- Тук сме от септември. Аз, брачната половинка ми и дребният ми наследник. Идването ни е обвързвано с Илиан, който играе футбол. Да забележим накъде ще се развие, въпреки всичко знаем защо става дума в Германия.

- Искаш да играе там?
- Да, по тази причина сме тук.

- А ти с какво се занимаваш сега?
- В момента обръщам най-вече внимание на дребния ми наследник. Водя го на тренировки, по мачове. Жена ми работи. Засега сме по този начин, до момента в който се канализират нещата и се стабилизираме както би трябвало.

- Големият ти наследник също е футболист и е част от Славия. Ти ли ги насочи към футбола или те сами избраха да тръгнат по твоя път?
- Не съм ги насочвал. Просто на тях, откогато са проходили, футболът им е в главата.

- Как би оценил футболните качества на двамата? Ти си някогашен футболист, треньор...
- Всеки ме пита, само че аз не желая да давам отговор. Питай хората, които схващат от футбол в България. Те ги знаят, гледали са ги. Аз отговор не желая да давам.

- Като приказваме за синовете ти, имаше един скандал сред теб и Ботев 2002, където беше треньор... Говореше се, че сте решили Пламен да не премине в Лудогорец, което е ядосало шефовете на академията.
- Набързо ще го кажа. Случаят беше подобен: Всичко беше уредено моят голям син и още едно момче, което сега е към този момент там, да преминат в клуба от Разград. От Лудогорец ми се обадиха още преди 2 години персонално на мен, когато той беше на 15 години. Казах му: " Голям си към този момент, би трябвало да поговорим ". Обясних му, че го желае Лудогорец, поговорихме по тематиката. Казах му, че решението е напълно негово. Започнахме диалози всеки ден, а той си тренираше в Ботев 2002 - отлични условия, отличен треньор в лицето на Танчовски. Аз постоянно съм казвал на децата и на техните родители едно нещо - до момента в който е малко детето, няма клуб, а има треньор. Той е най-важният. Няма значение кой тим те желае, в случай че там няма да те приготвя добър треньор. Много родители, като чуят името на тима, веднага са подготвени, даже без да разберат кой ще тренира детето им. Затова за мен е значимо кой ще бъде треньор и по какъв начин работи, а не по какъв начин се споделя клубът.

Вторият път, когато от Лудогорец питаха за Пламен - бяхме на масата с ръководители, президент, значимите хора, които трябваше да вземат решение, и аз като родител. Детето ми на масата, другото дете, което желаеха - също. Те ми споделят условия, всичко. Синът ми отвърна: " Не желая в Лудогорец, тъй като не мисля, че ще мога да заиграя в мъжкия тим ". Те обясниха, че разчитат доста на школата, втория тим и така нататък Обясниха желанията си. Той обаче сподели, че към този момент не вижда такова нещо в Лудогорец и няма да одобри. Аз съм го оставил той да реши. Мен ме упрекнаха, че това е неверно, само че... Приех решението му, прибрахме се в нас и го запитвам: " Какво ще вършим в този момент?. Ето Лудогорец са първенци, мощна конкуренция има в тима, може да стигнеш до народен тим.. ". Той обаче: " Не, аз там не мога да стигна до мъжкия тим ". И взехме да мислим къде да се пробваме. Славия демонстрираха интерес, а тяхната школа е номер 1 в България. Вижте какъв брой момчета има в първия тим. Трансфери вършат положителни, всичко. Пламен мина от Ботев 2002 в школата на " белите " до 19 години. Игра 3 месеца там и го видяха от мъжкия тим. Записа дебют в интернационална контрола. От тук нататък никой не е споделил, че той ще стане футболист, само че сега доста добре се грижат за него. Много се зарадвах, че го повикаха в мъжкия тим. Най-важното е, че се усеща добре. Не може да играеш футбол някъде, където не се чувстваш добре. Започна ли да бяга любовта, би трябвало да си тръгнеш. С дребния по същия метод - къде, къде, къде? И дойдохме тук. Погледах доста мачове, тренировки тук в Германия. Огромна разлика от България.

- Да разбираме ли, че все още си оставил треньорската специалност, с цел да обърнеш внимание на дребния си наследник?
- От началото работих с мъже и с деца по едно и също време. Още на първата година открих, че с деца ми е доста по-добре. Поради тази причина и кариера в треньорската специалност не съм търсил доста, с цел да мога да се занимавам с моите деца. В момента няма късмет да стартира тук, тъй като не знам и език към момента.

- Ще те върна към футболната ти кариера. Влизаш в мъжкия тим на Сливен в най-хубавите му години. Тимът завоюва Купата на България, игра мачове с Ювентус в евротурнирите. Ти обаче не съумя да се изправиш против " остарялата госпожа "...
- За страдание не съумях. Точно след реванша в Италия дебютирах за първия тим. Иначе упражнявах с мъжете, само че не взех присъединяване в мачовете с Ювентус. Веднага след тях заиграх.

- Какво си спомняш от интервала си в родния клуб. Рамо до рамо с огромни играчи...
- Много бяха играчите и бяха доста огромни. Научих доста от тях, тъй като те ми бяха образец. Гледах ги, играех до тях и се учех. В тези време всички тимове имаха страхотни футболисти. Ако сравня времето със в този момент и тогава - нищо общо. Всеки един от тогавашните отбори беше равносилен на междинните по мощ в Европа. А в този момент гледай какво става. Само като се сетя в А група какви бранители имаше. Леле леле.. Няма минаване. Ако не ги заобиколиш бързо, няма по какъв начин да стане.

- Там ли ти лепнаха прякора Бързака?
- Не, той си ми е от дете. Първият ми треньор ми го измисли. После някой викне, след това различен викне. И от ден дневно се резервира това. В началото се сърдех доста и се цупех. Забранявах им да ми споделят по този начин, само че няма... Тръгне ли, няма прекъсване. Даже някои не ми знаеха името.

- Не го харесваше ли?
- Детска му работа...

- Получи ли скъпи препоръки за футбола от огромните имена в Сливен, с които игра? Все отново ти си бил на 18 години.
- Абсолютно. Всяка секунда имаше нещо - дали забележка, насърчаване или съществено мъмрене. Мъжката работа, няма мърдане. Трябваше да се слуша. Тогава всички тимове даваха шансове на млади момчета като мен. Във всеки тим имаше титуляри на по 17, 18, 19 години. А в този момент? Говори се какъв брой ни бил слаб футболът, а не могат да влязат млади момчета. Не приказвам за 20-годишни. 17-18-годишни би трябвало да са в мъжкия тим. Влизаш и захапваш. Аз на толкоз влязох. На 18 дебютирах. Сега има юноши до 16, до 18, дубъл, мъжки тим, пък след това ги върнат отново при юношите. Тогава нямаше такова нещо - дебют в мъжкия, ухапване и оставаш там. Не успееш ли - идва идващият, а ти оставаш долу.

- Защо малко след тази мощна година Сливен потегли надолу?
- Причините бяха финансови. Идваха на парче футболисти - някой ги водеше. Стана размотана работа.

- Спомняш ли си първата заплата в Сливен?
- За три години в Сливен не съм взимал заплата. Влязох преди казармата, след това играх, до момента в който бях боец, а като се уволних - отпътувах. Тогава ни водеха на стипендии, само че дори не помня какъв брой беше. Като играеш, получаваш награди, само че не бяха огромни пари.

- Как се стигна до прехвърлянето ти в Ботев? Той беше тъкмо по време на огромните пари и на " брокерите ".
- Там са доста забавни нещата. Дойдоха у дома една вечер двама души, единият от тях към този момент не е сред нас. Лека му пръст. Дойдоха и не ми споделяха кой е тимът. Казаха единствено: " Искат те. Помисли добре, ние сме единствено довечера в Сливен на хотел. Майка ти и татко ти да решат. Утре в 10 часа сутринта да дойдем да те вземе и да те водим в един доста огромен тим. Направо няма да повярваш ". Моите родители нямаха знания във футбола и не ми се месиха. Цяла година аз единствено четях защо става въпрос в Ботев при " брокерите ". Но през главата ми минаваха мисли: " Какъв е този огромен клуб? Левски, ЦСКА... ". За Ботев не ми минаваше и през разум, тъй като " брокерите " купуваха тогава огромни играчи, звезди.
На другия ден идват сутринта, качваме се в колата и тръгваме. Аз от самото начало не знаех къде отивам. Спряха на стадион " Христо Ботев " и споделят: " Тука си! ". Аз съм в потрес. Влизаме в кабинета и се почва: " Това ще вършим, това ще вършим, това ще вземаш... ". Не помня дори какво тъкмо говорихме, тъй като бях в действителност в потрес. Съгласих се и след два дни сакчето и в Ботев.

- Тогава имаше доста пари в Ботев...
- Раздаваха, да. На някои повече, на други по-малко. Чували, торби. Беше някакъв взрив тогава. От там потеглиха огромните пари в българския футбол.

- Обаче най-после внезапно отново с гръм и тропот завърши всичко...
- Да. Никой нищо не ни сподели. Последната година към този момент се усещаше, че нещо не е наред. В една съблекалня постоянно се усеща, когато всичко завършва финансово. Пада въодушевление измежду футболисти, няма по какъв начин да се избегне. Тогава времената бяха други. Не бяхме предпазени. Договори се подписват и разтрогват, пък отново се подписват... Решават да ти платят - вземаш. Не ти ли дадат, мълчиш и това е. Не може да откажеш да играеш - ти си футболист, кой ще те вземе, в случай че не играеш? Тогава не беше като в този момент на заплати. По-различно беше. Вземаш при автограф. После зимата получаваш транш, лятото отново транш. Не е като в този момент, тогава на ръка - дали чувал, дали торба.

- Играеш против Севиля с Ботев. Какво си спомняш от тези дуели? Тогава испанците са с головата машина Давор Шукер...
- Спомням си ги. Преди това играхме с Динамо (Тбилиси), които също бяха страховит тим. Продадоха Кинкладзе в Тотнъм. На нашата врата беше Боби Михайлов, Сираков беше в тима. Страхотни футболисти. Спомням си, че против Динамо (1:0), отиваме на техния стадион, гледаме трибуните и си споделяме: " Тук нямат аудитория ". Връщаме се в България и четем, че е имало 35 000 фенове. Но той стадионът в Тбилиси бил за 100 000 индивида, по тази причина 35 000 не се усещаха.

После Севиля беше друго - испанския футбол. В България обаче ги надиграхме. Коце Видолов изпусна дузпа. Ако беше влезнала, имахме шансове, само че Севиля си е Севиля. Но не ни надиграха. Никой не сподели: " Ей, по какъв начин се изложиха тези българи ". И двата мача бяха оспорвани. Но в Ботев бяха събрани доста огромни футболисти. Пожелавам на всеки да играе с такива футболисти. За жал май към този момент няма такива.

- Преминаваш проби в Левски, само че в последна сметка си пратен във Велбъжд. Защо не съумя да си спечелиш място на „ Герена “?
- Бях на мача с Олимпия (Любляна) в София (1:0 през 1996 г.). Тогава се върна Емил Кременлиев, в случай че не се неистина беше в Гърция. Треньорът Георги Цветков-Цупето ми сподели, че има потребност от десен външен халф, само че ми сподели, че ще играя по-малко. Затова отпътувах преотстъпен във Велбъжд. Но по този начин се развиха нещата, че останах там.

- Кой те предложения в Левски? Как се стигна до идването ти на „ Георги Аспарухов “?
- Тогава ни взеха в комплект няколко индивида – Румен Иванов, Георги Петров... Бяхме няколко индивида.

- Обаче отиде във Велбъжд и се трансформира в играчът с най-вече мачове за клуба в елита...
- Много ме обичаха хората там и до ден сегашен е по този начин. Даже жена си открих от Кюстендил. Но за персоналния ми живот не желая да приказвам. До ден сегашен се обичаме и поддържаме, а това е най-важното.

- От " брокерите " при Жоро Илиев...
- За Жоро Илиев никой не може да каже неприятно дума. Нямаше контракти, нелепости. Стисне ли ти ръката, значи всичко е тъкмо. Но на всички места на мен ми беше добре – в Сливен, в Ботев, във Велбъжд. Най-хубавите ми години. Да играеш футбол е като опиат – казваш, че спираш, само че не го правиш.

- По времето на Георги Илиев изливаха ли се торби с пари, както е било в Ботев? Усещаше ли се финансов берекет в клуба?
- Да! Бяхме на топ равнище откъм пари. Сега не знам по какъв начин е и не се интересувам, само че знам какви са времената – виждате Пирин, Верея... В Кюстендил си беше доста добре по времето на Жоро. Канеше ни непрекъснато на банкети. Право хоро съм играл с него. Лека му пръст, беше доста огромен. Ако имаш празник и те види – незабавно получаваш доста огромен подарък. Това беше закон за него. Ние му бяхме един тип служащи, а той ни обичаше доста. Обичаше спортистите. Ако си се схванал за едно, той ти дава повече.

- Има един мач на „ Осогово “ през 1999 година против ЦСКА. Тогава гостите водят с 1:0, само че не излизат през второто полувреме поради пердах над Адалберт Зафиров и Ивайло Иванов в тунела на почивката. Ти видя ли нещо, чу ли нещо в тунела?
- Това беше навръх Великден. Но ние не видяхме нищо. Влизаш в тунела – едната съблекалня е наляво, другата надясно. Не знам какво става в тия 15 минути на почивката. В главата ни беше единствено мачът – адреналинът е нараснал, играеш с ЦСКА, те водят. Нищо не се чуваше. Излизаме за второто полувреме надъхани, окуражени, само че другият тим го няма. После към този момент се говореше какво е станало, само че нищо на 100% не знам. И никой нищо не ни сподели. Всички се питахме какво се е случило, само че по този начин и не разбрахме тъкмо. Никой не ни и разпитва по-късно. На другия ден подготовка и всичко беше обикновено. Процесът продължава.

- Работил си с Димитър Димитров-Херо, който сега е един от най-хубавите български експерти и е отпред на Лудогорец. Какви са ти усещанията от взаимната ви работа?
- Херо е работохолик. Мога да го похваля доста – грамотен е. Преди 20 години той пристигна в Кюстендил и правеше неща в подготвителния развой и в мачовете, които се вършат и сега. Питал съм се по какъв начин треньорите в този момент вършат неща, които Херо е правил преди толкоз години. Евала му върша за това. Да, всеки човек си има недостатъци, само че работата не е единствено в самите тренировки. Има си логика на психиката, метод към футболистите.

- Май се чудиш дали да ми кажеш нещо за Херо или не...
- Чета някакви неща в този момент за него и Лудогорец... Не знам, може би там му уцелват слабото място. Той е доста емоционален – в този момент ти крещи, а след минута ще се сбори на смешка и с усмивка с теб на средата на терена. Труден темперамент е.

- Ти си тръгваш от Кюстендил при преобразуването в Локомотив (Пловдив). Защо?
- Това стана 2001 година. Аз отидох при Емо Наков и му споделих, че желая да се опитвам в чужбина. Бях една седмица в Локомотив (Пловдив), качих се на лагера... Но приказвах с треньора, приказвах с Наков и те ме пуснаха. Ходих в Гърция в един тим. Харесаха ме, само че пък аз желаех да се върна. После те банкрутираха и по този начин се размина всичко. Отидох в Черно море при Илия Павлов.

- Пак в тим с финансов берекет и положителни футболисти...
- Да, останах една година и отидох в Марек. Лека-полека кариерата ми тръгваше към край.

- А играл ли си в уредени мачове?
- Говорили сме си с сътрудници по тези тематики. Едно ще ти кажа – при Георги Илиев едно от хубавите неща беше, че и да загубим мач, никой не обвиняваше никого. В Кюстендил мач не се даваше. Такива думи „ пласиране “ или „ предоставяне “ не съществуваха. Ако другият тим ни е дал мач на нас – това не ни интересува. Никой не е идвал да ни каже: „ Тези ще дадат мача “. Излизаш и играеш. В другите тимове поиграх много години, само че постоянно съм се чудел по какъв начин стават тези неща. Кой взема парите, кой ги носи, кой схваща, че мачът е организиран.

- Минал си през най-хубавите времена на Сливен, на Ботев, на Велбъжд.. Забогатя ли от футбола?
- Не. В ония времена трябваше да играеш в чужбина, с цел да направиш пари. Или да играеш в България, само че и да имаш бизнес. Или да имаш богати родители. Тогава не бяхме осведомени. В ония времена имаше доста пари в кеш, само че няма информация и не знаеш какво да ги направиш. Сега са счетоводители, икономисти, специалисти, компании... Има кой да ти каже. Тогава парите стоят заключени у дома и не знаеш какво да ги правиш. Ако някой ми беше споделил да купя 10 жилището примерно, щях да го направя. Имам и ги давам. Но никой не ми сподели. А какъв брой доста като мен си държаха заключени парите. Но нямаше информация тогава. Такива бяха годините.

- Наскоро някогашният ти президент в Марек Стефан Милушев показа в изявление пред БЛИЦ, че се е отдръпнал, тъй като към този момент не е имало футболисти, които да играят за себе си, за чест и за почитателите... Липсват ли в действителност към този момент такива играчи съгласно теб?
- Виж, ние гениите си ги имаме. Няма по какъв начин да ги нямаме. Гледал съм доста детстки мачове, занимавал съм се с тренировки на деца. Талант има. Няма разлика от преди 20-30 години и в този момент. Но някъде се губи нишката и не мога да си обясня къде. Може би не ги доразвиваме, включително и аз. Отделно треньорите в мъжкия футбол може би ги е боязън да им дават шансове. Има неверно схващане, че предоставяне на късмет е да го пуснеш за 5 минути в края на мача. Напротив. Усещането да си титуляр, да загрееш 40 минути преди мача с мъжете, да видиш публиката, да усетиш терена... Различно е, когато се настройваш в съблекалнята, строяваш се на терена за началото на дуела. Тогава се каляваш, тогава показваш на какво си кадърен. Това е предоставяне на късмет. Да му кажеш: „ Моето момче, излизаш титуляр. Играеш 50-60 минути, колкото можеш “. Да покаже на какво е кадърен. Просто тръпката и адреналинът са доста по-различни в сравнение с освен това да влезеш в последните 10 минути на мача. Значи ти виждаш в едно момче капацитет, гледал си го в школата и го вземаш в първия тим. Следователно знаеш, че има качетсва. А най-после го пускаш за 5 минути. Защо? Не съм виждал преди време такова нещо. Има едно прелестно изключение и това е Славия. 5-6 момчета играят титуляри. Затова споделих на моя наследник, че това е неговото място. Там не се търси и класиране. Много добре работят.

- Останаха ли ти другари от футболните години?
- О, да. Много другари. Дори до неотдавна постоянно се събирахме един път годишно в Кюстендил. Но към този момент времето и животът правят нещата по-сложни за тези срещи.

- Кой е мачът, който в никакъв случай няма да забравиш?
- Има два мача с Литекс, които постоянно си припомням. В единия победихме с 3:0. В другия вкарах на Витомир Вутов гол съвсем от центъра. Знаете какъв брой е висок и какъв брой добър вратар беше. Но го трансферирах с удар от 40 метра. До ден сегашен хората в Кюстендил ми приказват за този гол. Тогава ги победихме с 1:0 в това попадение, а те се бореха за купата. Може би това е един от най-скъпите ми мемоари във футбола.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ