De Profundis: Изпарява ли се ентусиазмът на Запада да помага на Украйна
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Изпарява ли се малко по малко ентусиазмът на Запада да оказва помощ на Украйна в борбата против Империята на Злото?
На повърхността може би наподобява, че още не - само че сигурно има признаци за сходно развиване. А в случай че появяването им зачести и те се трансфорат в трайна наклонност на извъртане, да не приказваме за цялостно зарязване на Украйна да се оправя сама, това би било измежду
най-катастрофалните развития,
които международната политика познава въобще. И мощен удар с дълготрайни последствия върху самия Свободен свят.
Последният от тези признаци, за които приказвам, беше отводът на американския президент Джо Байдън да достави на Украйна по този начин нужните за успеха над съветските орки ракети с огромен обхват. „ Няма да пратим на Украйна ракетни системи, които могат да поразяват цели на територията на Русия “ - сподели американският президент.
С това решение той потегли по наклонената повърхност и в случай че продължи по този начин, скоро ще настигне по пързалката на малоумието такива титани на интернационалната политика като Тръмп и Обама. Тези двамата, с цялостната си несръчност, безучастие и показване на мечтаното за фактически, съучастваха толкоз години на Путин, че дадоха опция на кремълското джудже да се почувства като огромен стопанин. Дадоха му време да се приготви и да провокира Запада с война в сърцето на Европа. И с откровени закани, че ще нападна и целия останал свят, в случай че не му върви по гайдата.
А Байдън, който от началото на съветската експанзия се държеше от малко малко обичайно, оня ден изплесна. Аргументът, че с далекобойни ракети украинците могат да поразяват цели на територията на Русия, по тази причина няма да ги получат, е толкоз тъп, че който го е измислил, би трябвало да получи Нобел за дивотия. А мога и да изтъквам самия съветски външен министър Сергей Лавров, който по различен мотив сподели нещо, което доста пасва на решението на Байдън: „ Такава позиция не е доста добре интелектуално стимулирана “.
Първо, както е ясно от картата, и в този момент украинците могат да нападат съветска територия. Те могат да стрелят по Империята на Злото даже с автомат „ Калашников “ или с гаубица от Втората международна война, да замерят руснаците оттатък с яйца и гнили домати, или да им пикаят на територията, в случай че желаят.
Второ, омразата на Путин към Съединени американски щати и Запада не се въздейства от това какъв брой дългобойни са оръжията, дадени на Украйна. Тази ненавист е фундаментална, безкрайна и животинска, тя не е обвързвана с размисъл за обувки, да вземем за пример - о, да, 43 номер може, 47 - не, щото с тях повече ще боли като ме ритнат.
Смятате ли, жители, че Путин отмерва омразата си съгласно това дали оръжията за Киев, стигат или не стигат съветската територия. Това е мотив, заслужен за българския президент Радев, не за американския президент, който и да е той.
Трето, да не би заканите за „ ескалация на спора “, които Лавров насочи към Запада, в случай че даде далекобойни оръжия на Киев, да са уплашили някоя врана в Белия дом?
Може - но съществено ли? Наистина ли някой ще се съобрази с следващите брътвежи на този клоун, измамник и пропагандист на путинизма. Не помните ли всичките му досегашни неистини, които го трансформират в най-дългоносия Пинокио на света? Не помните ли заканите му? Нито една от тях не се осъществя, единствено стана мотив за ескалация на заканите.
В основата на цялата работа е разбирането на нещо напълно просто - преди войната Украйна нямаше никакви съществени оръжия, единствено остарели съветски таралясници, само че това не я избави от зверствата на орките? Затова разумно, Киев, който сега в действителност пази целия Свободен свят, би трябвало без увъртания да получи оптимално положителни и ефикасни оръжия, с цел да се прекърши бързо и, уповавам се, този път - вечно, гръбнака на съветските мераци за международно владичество.
Да, но по какъв начин ще стане това, откакто освен американският президент не дава нужните оръжия на храбра Украйна, а и немският канцлер Шолц е колеблив по тематиката. Морално и етично колеблив - забележете.
„ Доставката на тежки оръжия за Украйна повдига сложни политически и етични въпроси, които би трябвало да бъдат разисквани “ - твърди Шолц. И прибавя: „ Става дума за това дали насилието може да се победи с принуждение или е допустимо да се реализира мир без оръжие “.
Тоя или е изперкал, жители, или се прави на философа Имануел Кант, като се кани да надгради неговия „ честен императив “ със свои думи.
Извинете, само че ще го кажа непосредствено - тези неуместни думи на Шолц са думи на глупак. И изводите, до които той вероятно ще стигне след идното дълго обсъждане, ще бъдат
заключения на глупак
Гаранция, тъй като това е принцип не просто в системата на философията, само че и в системата на самата Вселена - от нещо за ястие постоянно ще направиш лайно, само че от лайно не можеш да направиш нещо за ястие. Поне не такова, което става за сервиране на гостите.
В ултра левичарските си метафизичен напъни, другарят Шолц май не помни, че в случай че някой човек убие различен, полицията го арестува, а съдът го тиква в пандиза. И това е принуждение над горкия човек - той не желае нито да бъде задържан, нито наказан, желае да прави каквото си желае. А фактът, че наказването е в името на закона и посредством закона, нереално видяно, не прави насилието по-малко принуждение. Така че доза принуждение против насилника би трябвало да се употребява, другояче всички ще станем жертва на правилото на джунглата - мощният побеждава.
Колкото до втората част от философския напор на Шолц - дали е допустимо да има мир без оръжие, това от дълго време е ясно. Да, може - само че не и с Русия. Неуважаеми Шолц, не щете да слушате такива като мен, само че чуйте най-малко великия си предходник, канцлера Бисмарк - за Русия договорите, които подписва, костват по-малко от самата хартия, на която са написани. А представете си какъв брой костват за Кремъл празните разсъждения на западни политици на морално-етични тематики.
Дори и да не чуят самия Бисмарк обаче, Шолц и останалите политически сульовци, които наводниха в последно време Европа, би трябвало да се сещат, че, както всяко общество се пази от престъпния палач, по този начин и обществото на Свободния свят би трябвало да се защищити от политико-криминалния палач Путин, цялата негова тайфа, плюс „ почтения съветски народ “, който ги поддържа откровено и персонално.
Не си ли дават сметка мухливите левичари на върха в Европейски Съюз, че, след офанзивата против Украйна, въпросът е:
Или ние - Путин, или той – нас
Средно състояние няма. Няма благосклонност от негова страна. Няма вземане предвид с морални правила, човешки закони или боязън от божие наказване. Няма към този момент Русия на „ кооперативния “ Горбачов или „ добричкия “ Елцин.
Вместо това, слушам да се подвиква на всеослушание, че Европейски Съюз е съвсем изчерпал опциите за наказания против Русия и какво ли ще вършим, в случай че войната не свърши скоро.
Голямо, лицемерно кършене на ръце е това, жители. Също - нелепости на търкалета и краставици на колелета, както казвахме в детството ми. Да оставим встрани обстоятелството, че Русия продължава да извлича от продажбата на петрол и газ страхотни облаги, с които финансира войната в Украйна и крепи ударената си от наказания стопанска система. Стъпките, подхванати до момента в тази посока, са по-скоро алегорични, в сравнение с действителни - а занапред ще забележим какъв брой в действителност мощен ще е ударът против продажбата на съветския петрол с кораби, каквото решение взе Европейски Съюз. Тук даже България получи две години пролонгация, макар че - айде нямаше потребност, нали знаем, че влъхвите от „ Лукойл “ единствено лъжат по какъв начин рафинерията не може да работи без съветски нефт.
Така или другояче обаче, има още доста какво да се направи, с цел да се стигне до нужното
цялостно разкъсване европейската взаимозависимост от съветските енергийни първични материали
Освен това обаче - може да се наложи цялостна възбрана за каквато и да било търговия с Русия. Тогава ще стане напълно елементарно и изключването на съветските банки от системата SWIFT. Може напълно да се затворят европейските пристанища за съветски кораби, както и сухопътните граници за съветски пасажери и товари. Може да се спре изцяло издаването на европейски визи за съветски жители. Могат, при съществуване на особено законодателство, което към този момент е витално належащо, да се конфискуват всички съветски движими и недвижими имущества в Европа, а средствата да се дават като помощ за Украйна. Може и би трябвало да се блокира напълно съветската пропагандна машина - да се забрани разпространяването и потреблението на избрани съветски знаци, да се спре разпространяването на съветски медии в Свободния свят, да се проверяват неруски медии, публицисти и политици, които пропагандират нацистките хрумвания и визии на Кремъл, да се приключи присъединяване на руснаци в каквито и да било културни, спортни, научни и други събития.
Сигурно има още най-малко 100 неща, които Западът може и би трябвало да добави към сегашните наказания, с цел да е натискът върху Русия доста по-ефективен. Ето за какво недоволствата, че ни свършват наличните наказания, са илюзия - само че не илюзия на Путин, а на самите себе си и всички хората в Европа.
Всъщност извънредно време е тъкмо тези хора - изключително народите на страни като Германия, Франция, Италия, плюс, несъмнено, България, Кипър и други - да видят по какъв начин техните политически елити ги вършат на маймуни, да се погнусят и да вземат нещата в свои ръце.
Само дето не съм сигурен, че по този начин ще стане.
Изпарява ли се малко по малко ентусиазмът на Запада да оказва помощ на Украйна в борбата против Империята на Злото?
На повърхността може би наподобява, че още не - само че сигурно има признаци за сходно развиване. А в случай че появяването им зачести и те се трансфорат в трайна наклонност на извъртане, да не приказваме за цялостно зарязване на Украйна да се оправя сама, това би било измежду
най-катастрофалните развития,
които международната политика познава въобще. И мощен удар с дълготрайни последствия върху самия Свободен свят.
Последният от тези признаци, за които приказвам, беше отводът на американския президент Джо Байдън да достави на Украйна по този начин нужните за успеха над съветските орки ракети с огромен обхват. „ Няма да пратим на Украйна ракетни системи, които могат да поразяват цели на територията на Русия “ - сподели американският президент.
С това решение той потегли по наклонената повърхност и в случай че продължи по този начин, скоро ще настигне по пързалката на малоумието такива титани на интернационалната политика като Тръмп и Обама. Тези двамата, с цялостната си несръчност, безучастие и показване на мечтаното за фактически, съучастваха толкоз години на Путин, че дадоха опция на кремълското джудже да се почувства като огромен стопанин. Дадоха му време да се приготви и да провокира Запада с война в сърцето на Европа. И с откровени закани, че ще нападна и целия останал свят, в случай че не му върви по гайдата.
А Байдън, който от началото на съветската експанзия се държеше от малко малко обичайно, оня ден изплесна. Аргументът, че с далекобойни ракети украинците могат да поразяват цели на територията на Русия, по тази причина няма да ги получат, е толкоз тъп, че който го е измислил, би трябвало да получи Нобел за дивотия. А мога и да изтъквам самия съветски външен министър Сергей Лавров, който по различен мотив сподели нещо, което доста пасва на решението на Байдън: „ Такава позиция не е доста добре интелектуално стимулирана “.
Първо, както е ясно от картата, и в този момент украинците могат да нападат съветска територия. Те могат да стрелят по Империята на Злото даже с автомат „ Калашников “ или с гаубица от Втората международна война, да замерят руснаците оттатък с яйца и гнили домати, или да им пикаят на територията, в случай че желаят.
Второ, омразата на Путин към Съединени американски щати и Запада не се въздейства от това какъв брой дългобойни са оръжията, дадени на Украйна. Тази ненавист е фундаментална, безкрайна и животинска, тя не е обвързвана с размисъл за обувки, да вземем за пример - о, да, 43 номер може, 47 - не, щото с тях повече ще боли като ме ритнат.
Смятате ли, жители, че Путин отмерва омразата си съгласно това дали оръжията за Киев, стигат или не стигат съветската територия. Това е мотив, заслужен за българския президент Радев, не за американския президент, който и да е той.
Трето, да не би заканите за „ ескалация на спора “, които Лавров насочи към Запада, в случай че даде далекобойни оръжия на Киев, да са уплашили някоя врана в Белия дом?
Може - но съществено ли? Наистина ли някой ще се съобрази с следващите брътвежи на този клоун, измамник и пропагандист на путинизма. Не помните ли всичките му досегашни неистини, които го трансформират в най-дългоносия Пинокио на света? Не помните ли заканите му? Нито една от тях не се осъществя, единствено стана мотив за ескалация на заканите.
В основата на цялата работа е разбирането на нещо напълно просто - преди войната Украйна нямаше никакви съществени оръжия, единствено остарели съветски таралясници, само че това не я избави от зверствата на орките? Затова разумно, Киев, който сега в действителност пази целия Свободен свят, би трябвало без увъртания да получи оптимално положителни и ефикасни оръжия, с цел да се прекърши бързо и, уповавам се, този път - вечно, гръбнака на съветските мераци за международно владичество.
Да, но по какъв начин ще стане това, откакто освен американският президент не дава нужните оръжия на храбра Украйна, а и немският канцлер Шолц е колеблив по тематиката. Морално и етично колеблив - забележете.
„ Доставката на тежки оръжия за Украйна повдига сложни политически и етични въпроси, които би трябвало да бъдат разисквани “ - твърди Шолц. И прибавя: „ Става дума за това дали насилието може да се победи с принуждение или е допустимо да се реализира мир без оръжие “.
Тоя или е изперкал, жители, или се прави на философа Имануел Кант, като се кани да надгради неговия „ честен императив “ със свои думи.
Извинете, само че ще го кажа непосредствено - тези неуместни думи на Шолц са думи на глупак. И изводите, до които той вероятно ще стигне след идното дълго обсъждане, ще бъдат
заключения на глупак
Гаранция, тъй като това е принцип не просто в системата на философията, само че и в системата на самата Вселена - от нещо за ястие постоянно ще направиш лайно, само че от лайно не можеш да направиш нещо за ястие. Поне не такова, което става за сервиране на гостите.
В ултра левичарските си метафизичен напъни, другарят Шолц май не помни, че в случай че някой човек убие различен, полицията го арестува, а съдът го тиква в пандиза. И това е принуждение над горкия човек - той не желае нито да бъде задържан, нито наказан, желае да прави каквото си желае. А фактът, че наказването е в името на закона и посредством закона, нереално видяно, не прави насилието по-малко принуждение. Така че доза принуждение против насилника би трябвало да се употребява, другояче всички ще станем жертва на правилото на джунглата - мощният побеждава.
Колкото до втората част от философския напор на Шолц - дали е допустимо да има мир без оръжие, това от дълго време е ясно. Да, може - само че не и с Русия. Неуважаеми Шолц, не щете да слушате такива като мен, само че чуйте най-малко великия си предходник, канцлера Бисмарк - за Русия договорите, които подписва, костват по-малко от самата хартия, на която са написани. А представете си какъв брой костват за Кремъл празните разсъждения на западни политици на морално-етични тематики.
Дори и да не чуят самия Бисмарк обаче, Шолц и останалите политически сульовци, които наводниха в последно време Европа, би трябвало да се сещат, че, както всяко общество се пази от престъпния палач, по този начин и обществото на Свободния свят би трябвало да се защищити от политико-криминалния палач Путин, цялата негова тайфа, плюс „ почтения съветски народ “, който ги поддържа откровено и персонално.
Не си ли дават сметка мухливите левичари на върха в Европейски Съюз, че, след офанзивата против Украйна, въпросът е:
Или ние - Путин, или той – нас
Средно състояние няма. Няма благосклонност от негова страна. Няма вземане предвид с морални правила, човешки закони или боязън от божие наказване. Няма към този момент Русия на „ кооперативния “ Горбачов или „ добричкия “ Елцин.
Вместо това, слушам да се подвиква на всеослушание, че Европейски Съюз е съвсем изчерпал опциите за наказания против Русия и какво ли ще вършим, в случай че войната не свърши скоро.
Голямо, лицемерно кършене на ръце е това, жители. Също - нелепости на търкалета и краставици на колелета, както казвахме в детството ми. Да оставим встрани обстоятелството, че Русия продължава да извлича от продажбата на петрол и газ страхотни облаги, с които финансира войната в Украйна и крепи ударената си от наказания стопанска система. Стъпките, подхванати до момента в тази посока, са по-скоро алегорични, в сравнение с действителни - а занапред ще забележим какъв брой в действителност мощен ще е ударът против продажбата на съветския петрол с кораби, каквото решение взе Европейски Съюз. Тук даже България получи две години пролонгация, макар че - айде нямаше потребност, нали знаем, че влъхвите от „ Лукойл “ единствено лъжат по какъв начин рафинерията не може да работи без съветски нефт.
Така или другояче обаче, има още доста какво да се направи, с цел да се стигне до нужното
цялостно разкъсване европейската взаимозависимост от съветските енергийни първични материали
Освен това обаче - може да се наложи цялостна възбрана за каквато и да било търговия с Русия. Тогава ще стане напълно елементарно и изключването на съветските банки от системата SWIFT. Може напълно да се затворят европейските пристанища за съветски кораби, както и сухопътните граници за съветски пасажери и товари. Може да се спре изцяло издаването на европейски визи за съветски жители. Могат, при съществуване на особено законодателство, което към този момент е витално належащо, да се конфискуват всички съветски движими и недвижими имущества в Европа, а средствата да се дават като помощ за Украйна. Може и би трябвало да се блокира напълно съветската пропагандна машина - да се забрани разпространяването и потреблението на избрани съветски знаци, да се спре разпространяването на съветски медии в Свободния свят, да се проверяват неруски медии, публицисти и политици, които пропагандират нацистките хрумвания и визии на Кремъл, да се приключи присъединяване на руснаци в каквито и да било културни, спортни, научни и други събития.
Сигурно има още най-малко 100 неща, които Западът може и би трябвало да добави към сегашните наказания, с цел да е натискът върху Русия доста по-ефективен. Ето за какво недоволствата, че ни свършват наличните наказания, са илюзия - само че не илюзия на Путин, а на самите себе си и всички хората в Европа.
Всъщност извънредно време е тъкмо тези хора - изключително народите на страни като Германия, Франция, Италия, плюс, несъмнено, България, Кипър и други - да видят по какъв начин техните политически елити ги вършат на маймуни, да се погнусят и да вземат нещата в свои ръце.
Само дето не съм сигурен, че по този начин ще стане.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ