Плагиаторите трябва да бъдат отстранявани, дори и процедурата да не е спазена
Плагиатството като тип кражба (лат. plagium - похищение, заграбване) на продукта на непознат интелектуален труд се санкционира като закононарушение от член 173 от Наказателния кодекс. Плагиатството в университетските среди, т.е. осъществено от лица на академична служба или придобили научна степен в академично звено, съставлява и тип машинация. Доколкото функционалността и смисълът на наличието в университетските среди е основаването и развиването на науката, потреблението на непознато произведение на науката, литературата или изкуството или непренебрежимо дребна с оглед университетските стандарти част от такова произведение няма нищо общо с развиване или основаване на просвета и е безусловно несъвместимо с притежаването на каквато и да било научна степен или академична служба. То е съображение за отнемането на съответната купа и лишаването от преподавателска служба.
В ерата на софтуерните артикули за откриване на плагиатство установяването на заимстването на непознат интелектуален труд е все по-лесно. Учудващо тогава е, че нормативната уредба у нас през днешния ден за установяването на плагиатство в университетските среди е много тромава, мудна и бюрократична.
Съгласно Закона за развиване на университетския състав на Република България (ЗРАСРБ) инспекцията за плагиатство стартира по неанонимен сигнал, който би трябвало да дава отговор на избрани условия. Сигналът се ревизира за осъществяване на официални условия от преднамерено основана комисия от министъра на образованието, а в случай че е официално постоянен, предстои на инспекция всъщност от преднамерено основана Комисия по академична нравственос. Съставът на тази комисия е в детайли организиран, в детайли уредена е и процедура за работа на комисията и за присъединяване на лицето, упрекнато в плагиатство. Работата на тази комисия приключва с умишлен фиктивен отчет.
Когато отчетът на Комисията е позитивен за съществуване на плагиатство, той се изпраща на ректора на висшето образователно заведение, в което на щат е уличеният в плагиаторство учител, респ. в което е звеното, в което е добита научната степен. Ректорът лишава научната степен и освобождава от академичната степен плагиатора, т.е. лицето, направило плагиатството.
Проблематично ли е това?
Поначало се счита, че когато в специфичния закон е уредена подробна процедура, това е в полза на всички заинтригувани субекти и на обективната правда, тъй като спомага за вярното определяне на обективната истина и на вземането на най-правилното решение от административния орган. На процедура колкото повече процедурни правила има в един закон, толкоз по-голяма е вероятността някое от тях заради някаква причина да не бъде спазено от административния орган и от там крайният административен акт да се окаже противозаконен.
В случая с инспекциите за плагиаторство по ЗРАСРБ това значи, че административният съд, който управлява административния акт за освобождение на плагиатора от академична служба или за лишаване на научната степен на плагиатора, ще го анулира като противозаконен.
Дали това е краят на историята?
Както всички, които се занимават с административно право, знаят, настоящият Административнопроцесуален кодекс (АПК) планува в член 173, алинея 1, че когато въпросът не е възложен на преценката на административния орган, откакто разгласи нищожността или анулира административния акт, съдът взема решение делото всъщност.
Съдът постанови някогашен длъжностен министър да остане лекар, макар че е плагиатствала
Да реши делото всъщност, значи да се произнесе по съществото на въпроса, която е решавал административният орган. Административният орган е решавал въпроса да се отнеме ли научната степен или да се освободи ли от академична служба едно лице заради открито плагиатство, дефинирано от § 1, т. 7 ДР на ЗРАСРБ като показване за лични на писания, които напълно или отчасти са написани или основани от другиго, или потреблението на оповестени от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на университетски длъжности.
Бъде ли открито плагиатство по надлежния ред, административният орган, т.е. ректорът, е задължен да отнеме научната степен или да освободи от академична служба плагиатора, т.е. работи в изискванията на обвързана администрация. Налице ли е обвързана администрация, използван е към този момент цитираният член 173, алинея 1 Административнопроцесуален кодекс и административният съд не стопира до това да анулира противозаконния акт, а взема решение вместо административния орган въпроса всъщност - постановява лишаване на научната степен или освобождение от академичната служба.
Плагиатствалият съгласно Етичната комисия Петър Илиев ще става доцент
Ако се чудите по какъв начин по този начин административният съд ще влезе в обувките на Комисия по академична нравственос и ще открива кое научно произведение е лична продукция на учения и кое е крадена и в какъв %, отговорът е елементарен: благодарение на назначени от него движимости лица , тъкмо както и наказателният съд, когато има да преценя налице ли е плагиатство по член 173 Наказателен кодекс, назначава движимости лица, както, когато гражданският съд има да се произнася за плагиатство, когато му е предявен иск по ЗАПСП, назначава едно или повече движимости лица, и прочие
Ако административният съд се задоволи в решението си с това единствено да анулира като противозаконен акта на ректора за лишаване на научната степен или освобождение от академичната служба, само че не и да реши въпроса всъщност дефинитивно, то той постановява ненапълно решение. Непълнотата на решението на административният съд се отстранява по реда на член 176 Административнопроцесуален кодекс:
Когато не се е произнесъл по цялото оборване, съдът по собствен почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен период, постановява в допълнение решение.
Съдът оповестява на насрещната страна за желаното допълнение с инструкции за показване на отговор в 7-дневен период. Искането се преглежда с приканване на страните в намерено съвещание, когато съдът реши това за належащо с оглед събитията по разногласието. Съдът постановява в допълнение решение, което предстои на оборване по реда на първичното решение.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
В ерата на софтуерните артикули за откриване на плагиатство установяването на заимстването на непознат интелектуален труд е все по-лесно. Учудващо тогава е, че нормативната уредба у нас през днешния ден за установяването на плагиатство в университетските среди е много тромава, мудна и бюрократична.
Съгласно Закона за развиване на университетския състав на Република България (ЗРАСРБ) инспекцията за плагиатство стартира по неанонимен сигнал, който би трябвало да дава отговор на избрани условия. Сигналът се ревизира за осъществяване на официални условия от преднамерено основана комисия от министъра на образованието, а в случай че е официално постоянен, предстои на инспекция всъщност от преднамерено основана Комисия по академична нравственос. Съставът на тази комисия е в детайли организиран, в детайли уредена е и процедура за работа на комисията и за присъединяване на лицето, упрекнато в плагиатство. Работата на тази комисия приключва с умишлен фиктивен отчет.
Когато отчетът на Комисията е позитивен за съществуване на плагиатство, той се изпраща на ректора на висшето образователно заведение, в което на щат е уличеният в плагиаторство учител, респ. в което е звеното, в което е добита научната степен. Ректорът лишава научната степен и освобождава от академичната степен плагиатора, т.е. лицето, направило плагиатството.
Проблематично ли е това?
Поначало се счита, че когато в специфичния закон е уредена подробна процедура, това е в полза на всички заинтригувани субекти и на обективната правда, тъй като спомага за вярното определяне на обективната истина и на вземането на най-правилното решение от административния орган. На процедура колкото повече процедурни правила има в един закон, толкоз по-голяма е вероятността някое от тях заради някаква причина да не бъде спазено от административния орган и от там крайният административен акт да се окаже противозаконен.
В случая с инспекциите за плагиаторство по ЗРАСРБ това значи, че административният съд, който управлява административния акт за освобождение на плагиатора от академична служба или за лишаване на научната степен на плагиатора, ще го анулира като противозаконен.
Дали това е краят на историята?
Както всички, които се занимават с административно право, знаят, настоящият Административнопроцесуален кодекс (АПК) планува в член 173, алинея 1, че когато въпросът не е възложен на преценката на административния орган, откакто разгласи нищожността или анулира административния акт, съдът взема решение делото всъщност.
Съдът постанови някогашен длъжностен министър да остане лекар, макар че е плагиатствала Да реши делото всъщност, значи да се произнесе по съществото на въпроса, която е решавал административният орган. Административният орган е решавал въпроса да се отнеме ли научната степен или да се освободи ли от академична служба едно лице заради открито плагиатство, дефинирано от § 1, т. 7 ДР на ЗРАСРБ като показване за лични на писания, които напълно или отчасти са написани или основани от другиго, или потреблението на оповестени от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на университетски длъжности.
Бъде ли открито плагиатство по надлежния ред, административният орган, т.е. ректорът, е задължен да отнеме научната степен или да освободи от академична служба плагиатора, т.е. работи в изискванията на обвързана администрация. Налице ли е обвързана администрация, използван е към този момент цитираният член 173, алинея 1 Административнопроцесуален кодекс и административният съд не стопира до това да анулира противозаконния акт, а взема решение вместо административния орган въпроса всъщност - постановява лишаване на научната степен или освобождение от академичната служба.
Плагиатствалият съгласно Етичната комисия Петър Илиев ще става доцент Ако се чудите по какъв начин по този начин административният съд ще влезе в обувките на Комисия по академична нравственос и ще открива кое научно произведение е лична продукция на учения и кое е крадена и в какъв %, отговорът е елементарен: благодарение на назначени от него движимости лица , тъкмо както и наказателният съд, когато има да преценя налице ли е плагиатство по член 173 Наказателен кодекс, назначава движимости лица, както, когато гражданският съд има да се произнася за плагиатство, когато му е предявен иск по ЗАПСП, назначава едно или повече движимости лица, и прочие
Ако административният съд се задоволи в решението си с това единствено да анулира като противозаконен акта на ректора за лишаване на научната степен или освобождение от академичната служба, само че не и да реши въпроса всъщност дефинитивно, то той постановява ненапълно решение. Непълнотата на решението на административният съд се отстранява по реда на член 176 Административнопроцесуален кодекс:
Когато не се е произнесъл по цялото оборване, съдът по собствен почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен период, постановява в допълнение решение.
Съдът оповестява на насрещната страна за желаното допълнение с инструкции за показване на отговор в 7-дневен период. Искането се преглежда с приканване на страните в намерено съвещание, когато съдът реши това за належащо с оглед събитията по разногласието. Съдът постановява в допълнение решение, което предстои на оборване по реда на първичното решение.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ