Няма по-голяма причина за плача от тази да не можеш да плачеш
Плачът е потребен за нашето богатство. Звучи като абсурд, нали?
За нашия по този начин логически и разумен разум е мъчно да си показа опцията плачът, актът, който нормално асоциираме с горест или възприятие на незадоволеност, да има някаква връзка с благосъстоянието.
Сълзите, които поетите възхваляват толкоз доста, а ние постоянно се стремим да потискаме и крием (поради асоциацията им със слабостта и уязвимостта), в действителност могат да бъдат по-полезни, в сравнение с можем да си представим.
Плачът ни свързва с останалите
Плачът е доста ефикасен натурален отговор на потребността от грижа, внимание и комфорт от другите, както заключава изследване, извършено в Университета в Тилбург.
При наблюденията психолозите откриват, че участниците се усещат по-свързани с тези, които преди този момент са плакали, и ги възприемат като по-близки, по-приятелски настроени и нуждаещи се от помощ.
Няма никакво подозрение, че тъгата и най-универсалният й израз, сълзите, е сближаваща страст. Когато сме тъжни, ние сме по-уязвими, това е правилно, само че тази накърнимост ни разрешава да се свържем по-добре с другите, с цел да намерим нужната помощ.
Тази обществена поддръжка е доста значима за нашето богатство. Това значи, че в някои случаи, когато въздържаме рева си и крием уязвимостта си зад маската на силата, постоянно се дистанцираме от другите.
Разбира се, това не значи, че плачът е единственият метод да желаяме помощ, само че няма подозрение, че ни сближава с другите, изключително когато страданието е огромно и нямаме думи, които да го изразят.
Плачът ни „ разсъблича “ и това равнище на интимно демаскиране основава доста тесни връзки с хората, които са на наша страна.
В реалност е потвърдено, че освобождаващият рев е това, което води до обществени връзки и служи като „ релационно средство ”.
Когато хората плачат в среда, в която няма положително обществено взаимоотношение, плачът нормално утежнява настроението им, защото провокира позор.
Плачът е пречистващ
Потискането на страстите ни прави нещастни. Емоциите, които не са изразени, се впримчват в несъзнаваното, откъдето те оказват негативно въздействие, което визира нашето богатство.
Невъзможността да изразим нашия дискомфорт, горест или възприятие на незадоволеност, възприятието, че би трябвало да потискаме рева, може да има по-негативен резултат, в сравнение с просто да дадем независимост на нашите страсти.
Философът Сенека към този момент го е споделил с думите, че „ няма по-голяма причина за рева, от тази да не можеш да плачеш “.
Всъщност изследване, извършено в Станфордския университет, открива, че хората, които нормално потискат своите страсти, реагират прекалено на напън и стрес, с по-голямо повишение на кръвното налягане, в сравнение с при тревожните хора.
Това ни споделя, че това „ очевидно успокоение ” не е фактически положително за нашето психологично равновесие.
Напротив, психолози от Университета на Южна Флорида проучват лечебните резултати от рева.
Първото нещо, което откриват, е, че 70% от респондентите настояват, че плачът е успокоителен. Участниците в началото са се почувствали тъжни, по-късно са възстановили равновесието си и доста са подобрили настроението си, като позитивният резултат е траял към 90 минути.
Всъщност, знае се, че плачът се състои от две етапи: в първата (когато плачът започне) той има активиращ резултат посредством увеличение на сърдечната периодичност, само че незабавно по-късно (във втората фаза) последва успокоителен резултат, забавяйки честотата на дишането.
Известно е също, че прочувствените сълзи съдържат високи равнища на стрес хормони, което също би могло да обяснили за какво са те са потребни и даже пречистващи.
Към това можем да прибавим, че когато приключим с рева, нашият разум е по-ясен, тъй че умерено можем да проучваме обстановката от друга позиция.
Това е по този начин, тъй като след него нашите страсти са уравновесени и рационалният ни разум е подготвен да предприеме деяние.
Ето за какво, идващият път, когато чувствате, че ви се плаче, не възпирайте сълзите си.
Може би това е всичко, от което се нуждаете в този миг, с цел да възстановите спокойствието си, да видите нещата от друга позиция или просто да се освободите от страстите, които ви задушават.
редактор: Елиза Трайкова
източник: framar.bg
