Писателката Здравка ЕВТИМОВА и словото й, което разтърси задрямалите съвест,

Писателката Здравка ЕВТИМОВА и словото й, което раздруса задрямалите съвест, воля и достолепие български.

19 февруари 2020 година, 147 години от гибелта на Васил Левски, София

Днес сме се събрали да почетем 147 години от гибелта на Апостола. Преди към седмица екип български учени, български историци откриха в османските архиви в Истанбул нови документи, които хвърлят мощна светлина върху мащаба на стройната, мощна организация, която Васил Левски е основал.

Да, има изменничество. Но ние би трябвало да мислим за силата, за мощта на основаното от Левски. Аз се запитвам – помни ли някой името на робовладелеца, чиято благосъстоятелност е бил робът Спартак? Помни ли някой името на патриция, чиято благосъстоятелност е бил Езоп? Не го помни.

Ще запомни ли България името на предателя на Левски? Ако съпоставим това творение с червей, ще обидим червея, в случай че съпоставим предателя с тиня, ще обидим калта.

Моят татко се споделяше Васил. Когато се роди дребният ми наследник и го кръстихме Васил, татко ми – електротехник от Перник – сподели „ Здравке, гледай това дете. То не носи единствено моето име, то носи името на Апостола. Гледай го по този начин, че да стане почтен човек. И костите на Дякона да не се срамят от него “.

Днес ние сме тук, имаме деца. Наша задача е да ги възпитаме по този начин, че те да не се научат на унизително пълзене. Да не се научат на раболепничене пред мощните на деня. Нека всички деца, родени под българско небе, имат свободата.

Какво е свободата през днешния ден? Свободата през днешния ден са знанията и уменията, които имаме, които никой не може да ни ги отнеме. Свободата през днешния ден е единствената валута, единствената разменна монета, която отваря вратите на България на всички места по света. Това е достолепието, това е силата на нашето умеене да споделяме „ Не! “, вместо да споделяме „ Да! “

Аз си мисля и за корумпираните. Онези, които късат плът от плътта на България, плът от плътта на всеки един от нас. Онези, които крадат от новородените, които крадат от болните, с цел да пушат пура, която коства 2000 евро. Онези, които имат къщи, тънещи в лукс, само че в основата на тези къщи са окрадените пари на заболели деца, които чакат доста постоянно на вятъра освобождение от болката. 

Не, България не е по-слаба от измяната. България живее и през днешния ден. Почтеността и достолепието живеят и през днешния ден. Искам да посоча, че нито едно бойно знаме, в никакъв случай, във никоя борба, без значение какъв брой огромно е подразделението – рота или полк, не е било пленено в борба. Умирали са 7-8 знаменосци, предавали са знамето един на различен, и то ненакърнено, неосквернено, е запазвало свободата. Такава, каквато Апостолът ни я завеща. 

Днес политиците имат доста мощен късмет да живеят и работят по този начин, че на следващия ден България да посочва с имената им улиците, по които децата отиват на учебно заведение, площадите, по които младите и старите срещат любовта и насладата. Искам да кажа за ония българи, които не са през днешния ден със нас, а са в чужбина, само че те знаят оная пътечка пред родния дом. Те знаят, че няма някой, който да е по-голям от българския изгрев. По-голям и по-красив от българския залез, когато това е залез с достолепие. Защото в залеза се ражда нова България.

Защото ние сме научили младите да не се кланят. Аз го имам вяра. Искам моите деца да са такива. Искам младите, които срещам да са такива. И доста постоянно те са такива.

Приятелят ми Левски – пише Ботев, беше нечут темперамент. Студ. Дърво и камък се пука от мраз, а той пее.

Нека, ние, когато сме най-смазани, когато сме най-долу, когато сме унизени, да не се прекършим, да не се предаваме. Да мислим и за Левски. Да мислим за нашето бъдеще. Да мислим за децата си, да мислим за България.

И дано знаем какво е споделил Ботев:

„ Българска майка юнашка… Какви деца е раждала българска майка юнашка. Какви е момци хранила, хранила, храни и днеска нашата земя хубава! “

И ние през днешния ден, довечера, не сме се събрали да отбележим 147-годишнината от гибелта на Апостола. Ние през днешния ден сме се събрали да ознаменуваме безсмъртието на България. То е в усмивките на нашите деца. 

Благодарим ти, Апостоле!

Снимка: Фейсбук.com/zdravka.evtimova