Писатели и граждани отбелязаха 160-ата годишнина от рождението на Алеко Константинов
Писатели и жители означиха 160-ата годишнина от рождението на Алеко Константинов при неговия монумент на столичния бул. „ Витоша “ на 1 януари.
По време на събитието артистът Руси Чанев прочете фрагменти от „ Бай Ганьо “ пред събралото се голям брой. Присъстващите в публиката също имаха опция да прочетат свои обичани цитати от създателя.
На отбелязването на годишнината участваха писателите Здравка Евтимова, Михаил Неделчев, Алек Попов, Калин Терзийски и още други.
Писателят Георги Господинов разяснява пред медиите, че Алеко Константинов е измежду най-европейските български писатели. По думите му честването на рождението на създателя на „ До Чикаго и обратно “ е „ най-хубавото начало на една година, която се обрисува сложна “.
Проф. Александър Кьосев, един от уредниците на честването, уточни, че има същински и подправен национализъм, а Алеко е образецът, по който се учим и разграничаваме кое е същинското и кое - подправеното.
На въпрос кой национализъм доминира в България – на Алеко или на Бай Ганьо, проф. Кьосев отговори, че доминира този на Алеко. „ Но той е безмълвен, работен, той е практическа грижа за страната, а другият е писклив и доста забележим, и затова основава чувството, че е повече, само че това не е правилно. “
Според него най-важният завет е, че Алеко Константинов не ненавижда своя Бай Ганьо, не го презира, а го подлага на критика, от време на време му се присмива, само че все пак изпитва дълбока прочувствена връзка с него. „ Те са в една общественост, те са българи и Алеко Константинов желае да се грижи за своя Бай Ганьо, различен е въпросът дали противоположното е правилно “, добави проф. Кьосев.
Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863 година в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва приблизително обучение в град Николаев в Русия през 1881 година и право в Новоросийския университет в Одеса през 1885 година. Работи в София като арбитър, прокурор, юрист, юрист на свободна процедура. Двукратно е уволняван по политически аргументи. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет.
Посещава интернационалните изложби в Париж (1889), Прага (1891), Чикаго (1893). Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на сдружение „ Славянска сказка “, на Българското народообразователно сдружение, на Комисията за поощряване на локалната промишленост, на Дружеството за поощряване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Убит е на 11 май 1897 година край с. Радилово. Писателската си активност стартира с лирика. В „ До Чикаго и обратно “ (1894) разказва пътуването си до Америка и наблюдава цивилизационните разлики. Талантът му на хуморист и психолог личи и в книгата „ Бай Ганьо “.
Алеко Константинов е създател на пътеписи, разкази и фейлетони. Превежда от съветски и френски език.
По време на събитието артистът Руси Чанев прочете фрагменти от „ Бай Ганьо “ пред събралото се голям брой. Присъстващите в публиката също имаха опция да прочетат свои обичани цитати от създателя.
На отбелязването на годишнината участваха писателите Здравка Евтимова, Михаил Неделчев, Алек Попов, Калин Терзийски и още други.
Писателят Георги Господинов разяснява пред медиите, че Алеко Константинов е измежду най-европейските български писатели. По думите му честването на рождението на създателя на „ До Чикаго и обратно “ е „ най-хубавото начало на една година, която се обрисува сложна “.
Проф. Александър Кьосев, един от уредниците на честването, уточни, че има същински и подправен национализъм, а Алеко е образецът, по който се учим и разграничаваме кое е същинското и кое - подправеното.
На въпрос кой национализъм доминира в България – на Алеко или на Бай Ганьо, проф. Кьосев отговори, че доминира този на Алеко. „ Но той е безмълвен, работен, той е практическа грижа за страната, а другият е писклив и доста забележим, и затова основава чувството, че е повече, само че това не е правилно. “
Според него най-важният завет е, че Алеко Константинов не ненавижда своя Бай Ганьо, не го презира, а го подлага на критика, от време на време му се присмива, само че все пак изпитва дълбока прочувствена връзка с него. „ Те са в една общественост, те са българи и Алеко Константинов желае да се грижи за своя Бай Ганьо, различен е въпросът дали противоположното е правилно “, добави проф. Кьосев.
Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863 година в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва приблизително обучение в град Николаев в Русия през 1881 година и право в Новоросийския университет в Одеса през 1885 година. Работи в София като арбитър, прокурор, юрист, юрист на свободна процедура. Двукратно е уволняван по политически аргументи. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет.
Посещава интернационалните изложби в Париж (1889), Прага (1891), Чикаго (1893). Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на сдружение „ Славянска сказка “, на Българското народообразователно сдружение, на Комисията за поощряване на локалната промишленост, на Дружеството за поощряване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Убит е на 11 май 1897 година край с. Радилово. Писателската си активност стартира с лирика. В „ До Чикаго и обратно “ (1894) разказва пътуването си до Америка и наблюдава цивилизационните разлики. Талантът му на хуморист и психолог личи и в книгата „ Бай Ганьо “.
Алеко Константинов е създател на пътеписи, разкази и фейлетони. Превежда от съветски и френски език.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ