Писането е стоене на пръсти. А тези джунджурийки - айфоните,

...
Писането е стоене на пръсти. А тези джунджурийки - айфоните,
Коментари Харесай

Недялко Славов към ученици: Машинките ви засмукват в...

Писането е стоене на пръсти. А тези джунджурийки - айфоните, са чудовища, каквито човек не подозира. Те му лишават сетивността, вършат го виртуален, до момента в който загуби усет, цвят, аромат - всичко, което дава хубостта на живота.

Това научиха възпитаници от писателя Недялко Славов, който гостува в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „ Арх. Камен Петков ” в границите на Националната седмица на четенето.

Още на влизане създателят на „ Камбаната ” и „ Пиафе ” ги успокои, че не е неоправдателно да не са чели книгите му. На вашите години бях футболист и четенето не ми беше номер едно в живота, призна си той. Оказа се обаче, че измежду младежите в читалнята на школската библиотека въпреки всичко има познавачи на творчеството му. Вдъхновена от финала на „ Камбаната ”, ученичка попита създателя по какъв начин е почнал работа върху книгата.

Вместо да опише съответна история, писателят отвърна, че е все по-разтревожен от офанзивата против човешкото, която се ускорява. И попита на собствен ред какъв брой от младежите в залата вървят на село. „ Изобщо не се връщайте оттова - обърна се към тях той. - Човешкото схващане е в две направления - на открито и във вътрешността. Сетивата ни дават пълнокръвие в живота. А тия машинки, мобифоните, ви засмукват в празен свят. Ще намерите в него глупава връзка, спекулация, секс. Няма неприятно. Но природата по този начин ни е основала, по този начин е измислила любовта, че дамата да направи селекция в първите 3 секунди от една среща. Тая магия се случва от взор и аромат. Женските рецептори сформират формулировка за индивида насреща по 100-годишни правила. А по какъв начин става влюбването през Facebook? Дори не знаем кой стои насреща и дали на фотографията е той. Оттук стартира огромната имитация. Започва един огромен безпорядък, част от огромната шашма. Скъсява се дистанцията, само че неналичието на романтика ще ви направи пусти единствено след 3-4 връзки. ” Недялко Славов предизвести, че технологиите дават доста, само че и лишават, като на различен дават опцията за големи операции. И връщайки се към романа си „ Камбаната ”, изясни, че той написа за вярата и природата като огромно чистилище и дом, а също и за това, което връхлита в този момент българина.

Как да не участваме в този отвод от човешкото, по какъв начин да слезем от това колело, попитаха го гимназистите.

Писателят им описа, че се усеща късметлия, задето се е родил в интервал на 50 година без война. „ Ние виждаме до хоризонта, можем да прегърнем единствено още един човек - протегна ръце Недялко Славов. - Да си жител на света е небивалица. Какъв жител съм аз на Амазония? Ще умра там за един ден. Господ ни е пръснал като глухарчета по света - да живеем там, където сме. Трябва ни връщане към естествения живот, не бройлерно развъждане с машинарийки. ”

Създава се потомство, което, в случай че за момент изчезнат технологиите, ще се окаже изцяло безпомощно, пророкува писателят. И прикани младежите: „ Не слушайте националистите, само че бъдете патриоти. Стремете се да останете в България. Ходете по земята, на село, бъдете индивиди, съпротивлявайте се! ”.

За да убеди аудиторията си, че не е износен човек от предишното, Недялко Славов извади от джоба си своя мобилен уред. Той не може да снима и няма интернет. Това не значи, че не употребява обществените мрежи. Но и не живее в тях. „ Хората са толкоз петимни за възприятие, че към този момент си го изповядват във Facebook ”, забелязал е Недялко Славов.

Опитваме се да живеем по този начин, само че не става, оплака му се едно от девойките. И показа, че на среща с момче желае да си приказва с него, само че той незабавно потъва в телефона. А постоянно и двамата в двойката цъкат на масата, вместо да поддържат връзка същински.

Социализмът се преоблече и стана глобализъм

Всяка литература е надълбоко автобиографична, показа Недялко Славов с учениците от строителната гимназия, когато го попитаха дали творчеството му е истина, или небивалица. Това ти икономисва да си съчиняваш и да се движиш в обстановки, в които не си бил, и можеш да станеш подправен. Историческите романи са за по-трудолюбив гений, изясни още писателят. Той не е от тези, които ще седнат да ровят в етнографията какви обувки са носили в избрана ера, та след това да разказва правдиво.

Недялко Славов описа, че да станеш публицист не е като елементарния избор на специалност. То е вид настройка. Неговият дядо е един от първите български инженери, а и една четвърт от гена му е немски. „ Но моят ген не е взел това. Въпрос на плетка - по какъв начин ме е изплела природата ”, заключи писателят.

Учениците не му икономисаха и въпроса дали в някоя от книгите си е описал същински дами от своя живот. „ Разбира се. Аз обичам дамите. И то доста ”, не скри Деко. И се пошегува, че нормално заобикаля този въпрос поради брачната половинка си. Писателят закле учениците: „ Знайте - едно мислене желае да убие в дамата - дамата и в мъжа - мъжа. Чуете ли думата приемливост, бягайте! Има 10 Божи заповеди. Вие не сте живели социализма като мен. Този, който се задава, е още по-страшен. Социализмът се преоблече в глобализъм. ”

Като стихотворец Бог приказва с всички

Вярно ли е, че Бог редактира света посредством поезията, предизвикаха госта си младежите. „ Бог приказва с всички нас - отвърна писателят. - Откакто свят съществува, човечеството е в едно менгеме, в което шепа хора желаят да живеят за сметка на останалите. И естественият разсъдък, който се подчинява на инстинкта, мълчи. Поетът и лудият споделят истината. Но поезията го прави по-красиво. ”

Недялко Славов разкри пред младежите, че постоянно знае началото и края на своите романи и по-късно основава историите, които ги свързват, като оставя и героите да теглят нишките. Като в живота - има начало и край, а всеки самичък сформира останалото, направи съпоставяне Недялко Славов.
А не се ли страхувате от истината, в един миг тя стартира да плаши, питаха още учениците. Писателят им отговори, че това го има в изкуството и сега претърпяваме литература на огромното безмълвие - с необятно отворена уста се приказват неща, които не значат нищо. Театърът също се е трансформирал в самомнителен инструмент. За да създадат разликата, създателят посъветва младежите да идат на постановката на Драмата „ Дебелянов и ангелите ”. „ Ще видите магията - 500 души в залата плачат. Това е правилният звук - като го чукнеш, всички стартират да вибрират. "
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР