Пиковете на метеорните потоци Геминиди и Урсиди са през декември

Пиковете на метеорните потоци Геминиди и Урсиди са през декември и това са едни от последните впечатляващи феномени за любителите-астрономи, сочат данни на астрономически обсерватории по света. 

Най-активен през есента и зимата е Геминиди, в интервала от 4 до 17 декември, сподели за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките и катедра „ Астрономия “ при СУ „ Св. Климент Охридски “. При положителни метеорологични условия, при радиант високо в небето, в безлунна нощ и надалеч от градските светлини, можем да наброим теоретично към 150 метеора за час, сподели експертът. Той обаче уточни, че за 2022 г. максимумът на Геминиди ще настъпи денем за България – на 14 декември към 15 ч. наше време. „ Това значи, че най-близкото до максимума комфортно за нас наблюдателно време ще бъде вечерта на 14 декември. Макар че радиантът на потока, който е очевидно покрай звездата Кастор от съзвездието Близнаци, е над североизточния небосвод още към 18:30 ч., колкото по-високо се издига той през по-късните часове, толкоз изискванията за наблюдаване ще се усъвършенстват “, сподели Маркишки. Той изясни, че радиантът на един метеорен поток е дребна област от небето, от която поради вероятността наподобява, че метеорите се разлитат във всички направления. 

„ Потокът Геминиди се поражда от облаци от частици (метеорни роеве), отделяни в галактическото пространство от метеорита 3200 Фаетон. Земята минава през тези метеорни роеве през първата половина на декември и по тази причина в ясните и безлунни нощи на късната есен се следят повече на брой метеори “, сподели физикът.

„ Метеорният поток носи името на съзвездието, в което се намира неговия радиант на датата на най-високата му интензивност. Например потокът Леониди е наречено на съзвездието Лъв, Персеиди – на съзвездието Персей, Лириди – на Лира и така нататък “, посочи физикът. Той подсети на любителите-астрономи, че не е нужно да съсредоточат вниманието си единствено към региона на съзвездието, в което се намира радианта на потока. По време на максимума на дейни потоци като Геминиди, вероятността от поява на метеори е висока за всяка част на небето, сподели Маркишки. Той  е създател на станалото към този момент обичайно гратис издание " Гид на фена астроном " на катедра " Астрономия " към Физическия факултет на Софийски университет " Св.Климент Охридски ".

На 14 декември вечерта Луната ще изгрее в 22:39 ч. за София със 65% осветлен диск и частично ще затрудни наблюденията заради създавания от нея ярък декор на небето, посочи българският експерт. 

Метеорният поток Урсиди е финален за годината, деен е от 17 до 26 декември, добави Маркишки. Урсиди се поражда от метеорни роеве, отделящи се в галактическото пространство от кометата 8P/Търтъл с орбитален интервал 13.6 години. За финален път тази комета мина през перихелия си на 27 август 2021 година, заради което е допустимо да се следи нараснала интензивност на потока, предвижда физикът.

За 2022 година максимумът на този поток ще бъде към 0 ч. българско време в нощта на 22 против 23 декември. Тогава ще могат да се наброят към 10 приблизително бързи метеора за час, а Луната ще бъде в новолуние и няма да затруднява наблюденията. Радиантът на потока се намира в съзвездието Малка мечка, очевидно покрай втората по бляскавост звезда в него – Кочаб. 

Студените зимни нощи от към 28 декември до 12 януари са нормалното време на още един метеорен поток, освен това един от най-активните – Квадрантиди. За 2023 година неговият най-много ще настъпи на 4 януари към 5:40 ч. българско време, сподели още Маркишки. За феновете на звездното небе той посочи, че в нощта против 4 януари Луната ще залезе в 5:58 ч. за региона на София, с 92% осветлен диск. Но поради, че по време на максимума тя ще бъде към този момент залязваща на северозападния небосвод, наблюдения въпреки всичко ще са вероятни. Радиантът на Квадрантиди се намира сред фигурите на съзвездията Воловар, Голяма мечка, Херкулес и Дракон – в региона на към този момент несъществуващото съзвездие Квадрант.

 Потокът Квадрантиди се поражда от метеорни роеве, отделящи се в пространството от две наставнически тела – от кометата 96P/Машолц-1 с орбитален интервал 5.3 години, и от метеорита 2003 EH1 с орбитален интервал 5.5 години. „ С други думи, това са два потока един в различен, което изяснява късият, само че натоварен най-много на Квадрантиди – по-къс от половин час “, посочи физикът. За това време, в случай че наблюдаващият се намира надалеч от градските светлини в ясна и безлунна нощ, той ще наброи към 50 метеора, което приведено значи интензивност от близо 100 метеора на час, предвижда Пенчо Маркишки.

В последните няколко вечери на 2002 година ярките планети и лунният сърп ще притеглят погледа над югозападния небосвод, още при свечеряване, насочва той интереса на любителите-астрономи. Венера и Меркурий ще бъдат очевидно близо, доста ниско над хоризонта – в съзвездието Стрелец, Сатурн ще бъде в Козирог, а Юпитер – в Риби.