“Радвам се, когато в един клас има ярко изразени индивидуалности”. Какво е да си съвременен учител
Петият посетител в подкаста на „ В тренда ” е Катя Гогова, преподавател по немски език в столичното 35-о учебно заведение. Пред водещия Тодор Пантилеев тя описа за предизивикателствата пред учителската специалност.
„ Всеки един от нас е друг от другите. Хубаво е да има различност в един клас, тъй като това го прави по-пъстър. Когато имаш група възпитаници, които мислят и работят еднообразно - какво носи това на групата? Много се веселя, когато в един клас има блестящо изразени характерности. Когато имаш задоволително храброст да изразиш тази характерност, обогатяваш групата и даваш и на себе си независимост да се изследваш “, добави учителката.
„ Скоро си говорихме с сътрудниците и обсъждахме по какъв метод се възприема информацията от младежите, които са заливани непрестанно от всевъзможни осведомителни потоци, без да разясняваме качеството им. По мое време беше доста по-лесно да отделиш време и да се концентрираш върху някакъв текст, да останеш уединено със себе си. Имаш потребност да помислиш, да отделиш време, да останеш самичък и да се концентрираш. В днешно време и това, което следя при моите възпитаници е, че информацията би трябвало да се сменя доста бързо, мъчно е да се концентрираш върху един написан текст, който е на хартия. Дали съумяват да се задълбочат, когато четат “, попита реторично тя.
Гогова добави, че с горест от ден на ден учители откриват, че учениците губят способността да пишат на ръка или пишат доста нечетливо. „ А писането на ръка е главен човешки механизъм… И фина моторика, и всичко останало. Не можем да загубим това умеене. И от ден на ден си мисля, че би трябвало да карам моите възпитаници да пишат на ръка “, уточни тя.
„ Преди бях по-голям почитател на нововъведенията и на осведомителните и информационни технологии в час. С годинитe и насъбрания опит, може и от възрастта да е, стартирам да виждам, че е малко като въздух под налягане, тъй като какво носи на учениците една направена от мен презентация “, разяснява още Гогова и означи, че залагането на осведомителни технологии не би трябвало да е напразно или да е самоцелно, единствено с цел да използваме новите технологии.
„ Когато работех в неправителствения бранш, си представях, че той ти дава това, което учебното заведение не ти. Дори и като просветителни способи, които в неофициалното образование се употребяват доста свободно, а в клас не толкоз. Много от тези способи навлизат в учебно заведение. Когато станах преподавател, бях доста въодушевена от това да ги ползвам. Това беше един огромен провал, тъй като за моя огромна изненада, когато правех полемики, доста постоянно това не се отчиташе за час за учене. Когато създадем диалог в час, ученикът се прибира у дома и споделя, че в този час не се прави нищо и са си говорили “, описа тя.
„ Възможно е в днешно време доста възпитаници да не виждат връзката с това, което вършим в учебно заведение и това, което ще се чака от тях в живота им. Усещането, че в учебно заведение би трябвало да ти е занимателно, е нещо, което аз проблематизирам. Някак си не отиваш на кино, ти отиваш в учебно заведение. Учителят не е задължен 45 минути да ти изнася зрелище. В последна сметка в учебно заведение се чака да полагаш старания, а в днешно време все по-малко възпитаници са подготвени да ги поставят. В учебно заведение би трябвало да работиш, с цел да видиш резултатите “, счита Гогова.
„ Шегуваме се с моите другари, че да работиш като преподавател в България е разкош, който не всеки може да си разреши, в подтекста на заплащането. Въпреки че несъмнено се вършат стъпки в тази тенденция, виждам напъните, които се поставят. Със сигурност това е една специалност, която е надълбоко прочувствено изтощаваща ”, добави тя и описа, че просто когато отидеш в учебно заведение, ти даваш цялата си сила на класовете, в които влизаш. „ Много постоянно се случва най-после на деня да се чувстваш като изцеден лимон. В същото време е една специалност, която е извънредно удовлетворяваща, когато видиш, че това, което си желал да постигнеш и предадеш, има от кого да бъде поето и бива оценено. Това е доста разнообразна и нескучна специалност “, изясни тя.
„ Много ми се желае родителите на учениците да ни одобряват, да осъзнаят, че дружно желаеме да работим за това децата да знаят, да могат, да съумяват. Ако родителите желаят на децата да им е елементарно, а пък ние в действителност желаеме да ги научим на нещо, тогава се получават напрежения. Може би би трябвало да си приказваме повече “, разяснява Гогова.
„ Всеки един от нас е друг от другите. Хубаво е да има различност в един клас, тъй като това го прави по-пъстър. Когато имаш група възпитаници, които мислят и работят еднообразно - какво носи това на групата? Много се веселя, когато в един клас има блестящо изразени характерности. Когато имаш задоволително храброст да изразиш тази характерност, обогатяваш групата и даваш и на себе си независимост да се изследваш “, добави учителката.
„ Скоро си говорихме с сътрудниците и обсъждахме по какъв метод се възприема информацията от младежите, които са заливани непрестанно от всевъзможни осведомителни потоци, без да разясняваме качеството им. По мое време беше доста по-лесно да отделиш време и да се концентрираш върху някакъв текст, да останеш уединено със себе си. Имаш потребност да помислиш, да отделиш време, да останеш самичък и да се концентрираш. В днешно време и това, което следя при моите възпитаници е, че информацията би трябвало да се сменя доста бързо, мъчно е да се концентрираш върху един написан текст, който е на хартия. Дали съумяват да се задълбочат, когато четат “, попита реторично тя.
Гогова добави, че с горест от ден на ден учители откриват, че учениците губят способността да пишат на ръка или пишат доста нечетливо. „ А писането на ръка е главен човешки механизъм… И фина моторика, и всичко останало. Не можем да загубим това умеене. И от ден на ден си мисля, че би трябвало да карам моите възпитаници да пишат на ръка “, уточни тя.
„ Преди бях по-голям почитател на нововъведенията и на осведомителните и информационни технологии в час. С годинитe и насъбрания опит, може и от възрастта да е, стартирам да виждам, че е малко като въздух под налягане, тъй като какво носи на учениците една направена от мен презентация “, разяснява още Гогова и означи, че залагането на осведомителни технологии не би трябвало да е напразно или да е самоцелно, единствено с цел да използваме новите технологии.
„ Когато работех в неправителствения бранш, си представях, че той ти дава това, което учебното заведение не ти. Дори и като просветителни способи, които в неофициалното образование се употребяват доста свободно, а в клас не толкоз. Много от тези способи навлизат в учебно заведение. Когато станах преподавател, бях доста въодушевена от това да ги ползвам. Това беше един огромен провал, тъй като за моя огромна изненада, когато правех полемики, доста постоянно това не се отчиташе за час за учене. Когато създадем диалог в час, ученикът се прибира у дома и споделя, че в този час не се прави нищо и са си говорили “, описа тя.
„ Възможно е в днешно време доста възпитаници да не виждат връзката с това, което вършим в учебно заведение и това, което ще се чака от тях в живота им. Усещането, че в учебно заведение би трябвало да ти е занимателно, е нещо, което аз проблематизирам. Някак си не отиваш на кино, ти отиваш в учебно заведение. Учителят не е задължен 45 минути да ти изнася зрелище. В последна сметка в учебно заведение се чака да полагаш старания, а в днешно време все по-малко възпитаници са подготвени да ги поставят. В учебно заведение би трябвало да работиш, с цел да видиш резултатите “, счита Гогова.
„ Шегуваме се с моите другари, че да работиш като преподавател в България е разкош, който не всеки може да си разреши, в подтекста на заплащането. Въпреки че несъмнено се вършат стъпки в тази тенденция, виждам напъните, които се поставят. Със сигурност това е една специалност, която е надълбоко прочувствено изтощаваща ”, добави тя и описа, че просто когато отидеш в учебно заведение, ти даваш цялата си сила на класовете, в които влизаш. „ Много постоянно се случва най-после на деня да се чувстваш като изцеден лимон. В същото време е една специалност, която е извънредно удовлетворяваща, когато видиш, че това, което си желал да постигнеш и предадеш, има от кого да бъде поето и бива оценено. Това е доста разнообразна и нескучна специалност “, изясни тя.
„ Много ми се желае родителите на учениците да ни одобряват, да осъзнаят, че дружно желаеме да работим за това децата да знаят, да могат, да съумяват. Ако родителите желаят на децата да им е елементарно, а пък ние в действителност желаеме да ги научим на нещо, тогава се получават напрежения. Може би би трябвало да си приказваме повече “, разяснява Гогова.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ