Петър Славов-син за джаза свободата, музиката и неговите малки истории |
Петър Славов-син е един от най-успешните български джаз музиканти, който е свирил на редица влиятелни подиуми и фестивали в над 30 страни на пет континента. От 2006 година джаз музикантът, композитор и учител живее в Ню Йорк. Участвал е в планове, номинирани и носители на „ Грами “, с именити джаз музиканти като Куинси Джоунс, Джо Ловано, Джордж Гарзоун, Кевин Махогани, Симон Шахийн, Алфредо Родригез и др.
На 13 май от 19.00 часа в Първо студио на БНР дружно с Биг бенда на БНР и диригента Антони Дончев той ще показа пиесите от дебютния си албум „ Little Stories “ в нови версии, особено аранжирани за концерта.
Да стартираме по този начин - на следващия ден от 19.00 часа в Първо студио на БНР стартира твоят концерт, наименуван " Малки истории ". Какви истории ще забележим и чуем?
" Малки истории " е името на моят нов албум и това, което аз направих като идея, беше да опиша историята на всяка комбинация - от какво е въодушевена, какво значи заглавието, в какъв интервал е написана, защото аз от много години не съм издавал албум.
Тоест, това е албум, чиито пиеси са записвани в разнообразни интервали?
Не, записан е в една сесия, само че пиесите са писани в разнообразни интервали на живота ми. И в действителност в печатния вид обложката на албума всяко от частите е съпроводено от дребна история. Оттам разумно името стана " Малки истории ". Това ще се случи и на концерта с Биг бенда на БНР, единствено че в този момент ще звучат като огромни истории.
Всяка джазова комбинация си има своята логичност и тя постоянно е подчинена на главната тематика, върху която след това има импровизации. Какви са тематиките на твоите истории и още нещо - какви са тематиките, които те вълнуват?
Можем да разделим отговора на две. Има неща, които ме вълнуват чисто музикално - избран вид естетика, избран тон, неща, които желая да употребявам като изразни средства. И неща, които ме вълнуват като " граждански ".
Те съгласно мен не всеки път са свързани едно с друго, тъй като като че ли музиката не може да споделя съответни истории.
Генерално музиката се прави поради самата музика, а чак след това й придаваме някакъв смисъл.
Прав си, в действителност това е известна доктрина, която не ни даваха да изповядваме по времето на социализма. Но в нейна отбрана желая да кажа, че в случай че чуем за първи път " Морето " от Дебюси, без да знаем името на творбата, надали бихме си показали тъкмо море.
Точно по този начин. Сега, може би в някакви моменти огромен занаятчия може да напише произведение, което е въодушевено от нещо отвън музиката. Аз не се колебая, че Дебюси в действителност има значителен триумф в това нещо, само че при мен по-скоро нещата, които инспирираха композициите ми, беше, да кажем, гибелта на татко ми (Петър Славов, барабанистът на ФСБ - Б.А). Това, което се получи е, че аз с този интервал, в който татко ми умря, написах ужасно доста музика и по някакъв метод настроението ми беше инспирирано от това неприятно прекарване и имам няколко медитации върху разнообразни аспекти на самото прекарване на загубата. Имам комбинация, да вземем за пример, която е за това по какъв начин светът наподобява на някого, който е изгубил непосредствен човек. За страдание, тъгата има доста аспекти.
Така е, само че от време на време пък тъгата се трансформира в катарзис.
Да, точно може би това се получи. Впрочем, в албума има и композиции, които са въодушевени от неща, които съм чел, неща, които съм сънувал. Но нормално при мен отвън музикалния смисъл на композицията идва, откакто към този момент съм я написал.
В джаза има една независимост, която не подсигурява, че живото осъществяване ще повтори студийния вид на дадена пиеса.
Аз мисля, че това зависи от друго - до каква степен е мощна композицията. Най-добрите образци от това, което аз одобрявам в тази музика, демонстрират, че даже в солата се усеща нещо от истинската комбинация и това би трябвало да е водещо за всички джазмени. Не би трябвало, когато стартираме да импровизираме, всеки да прави каквото си изиска.
Визитката ти е повече от впечатляваща. Работиш в целия свят, живеещ в Съединени американски щати и там си основан като създател. Как се развива джазът през днешния ден? Наскоро върших и той показа, че през последните години като че ли е почнал гладко да минава от джаз към класическата музика. Въпросът ми е - към момента джаз музиката ли е основана на класическите похвати - тематика, импровизация, бриджове, стоп тайм брейкове, или към този момент не е по този начин?
Мисля, че към днешна дата джазът към този момент включва в себе си всичко, което се случва в близост. Още от 50-те години на XX век има огромно въздействие на класическата музика върху джазовата. Особено на актуалната музика. Даже сътрудници, типичен музиканти, от време на време се майтапят, че в случай че видят някой, който харесва Равел и Дебюси, незабавно схващат, че е джазов музикант. Аз бих добавил и Скрябин, само че истината е, че на нас тяхната (на композиторите) естетика ни приказва нещо. Но има с изключение на класическо въздействие, въздействие и на хип-хоп в джаза. Бразилските стилове също оказват въздействие, кубинските също.
Тоест, в случай че приемем, че чистата форма на джаза е, да кажем, в бибопа на Чарли Паркър, то тя към този момент не съществува?
Ами то рядко могат да се намерят импровизатори от класата на Чарли Паркър, на Колдрейн.
Сякаш огромните си отидоха, а нови огромни не се раждат.
Раждат се, само че музикалната промишленост към този момент е друга. Ако отидеш в Ню Йорк, ще чуеш страхотни музиканти, само че като че ли към този момент няма такава инфраструктура, която да ги популяризира. Има и още нещо. Самият метод на слушане на музика се промени. Хората слушат музиката повече като декор. Но все пак мисля, че е мъчно да сложиш джаза в рамки. Но е истина, че младите музиканти търсят от ден на ден " странично " ентусиазъм, да не приказваме, че ние сме да вземем за пример от едно потомство, което е изпитало въздействието на хип-хоп културата, от рок културата.
Работиш с музиканти от целия свят. Работиш и с български музиканти. Има ли някаква разлика? Глобално село ли е светът в музикално отношение или въпреки всичко има разлика сред българските и другите музиканти?
Музикантите по целия свят си наподобяват ненапълно - като общественост или в по-лошия случай като " мафия ". Това, което ми харесва е, че виждам през днешния ден музиканти от моето и от по-младото потомство в България, които се възползват от обстоятелството, че България към този момент е отворена и космополитна страна и не е мъчно, както едно време, да намираш информация. От такава позиция тук можеш да чуеш доста положителни музиканти, които свирят на международно равнище и нямаме тази омразна категория " местна сцена ".
Утре от 19 часа е твоят концерт в Първо студио на БНР. Какво ще чуе българската аудитория?
Не съм сигурен какъв брой части ще изсвирим. Направихме малко аутсорсинг на частите, като Антони Дончев направи отначало няколко аранжимента, Милен Кукошаров направи две, Васил Спасов направи две, аз направих едно, тъй че на процедура в този момент ще чуя за първи път своята музика в този вид. На първата подготовка за първи път чух част от аранжиментите и те звучат ужасно, а също така са нова версия - някои са в други размери, някои са рехармонизирани. Ще бъде доста забавно, на мен самият ми е забавно да преживея отначало музиката.
На 13 май от 19.00 часа в Първо студио на БНР дружно с Биг бенда на БНР и диригента Антони Дончев той ще показа пиесите от дебютния си албум „ Little Stories “ в нови версии, особено аранжирани за концерта.
Да стартираме по този начин - на следващия ден от 19.00 часа в Първо студио на БНР стартира твоят концерт, наименуван " Малки истории ". Какви истории ще забележим и чуем?
" Малки истории " е името на моят нов албум и това, което аз направих като идея, беше да опиша историята на всяка комбинация - от какво е въодушевена, какво значи заглавието, в какъв интервал е написана, защото аз от много години не съм издавал албум.
Тоест, това е албум, чиито пиеси са записвани в разнообразни интервали?
Не, записан е в една сесия, само че пиесите са писани в разнообразни интервали на живота ми. И в действителност в печатния вид обложката на албума всяко от частите е съпроводено от дребна история. Оттам разумно името стана " Малки истории ". Това ще се случи и на концерта с Биг бенда на БНР, единствено че в този момент ще звучат като огромни истории.
Всяка джазова комбинация си има своята логичност и тя постоянно е подчинена на главната тематика, върху която след това има импровизации. Какви са тематиките на твоите истории и още нещо - какви са тематиките, които те вълнуват?
Можем да разделим отговора на две. Има неща, които ме вълнуват чисто музикално - избран вид естетика, избран тон, неща, които желая да употребявам като изразни средства. И неща, които ме вълнуват като " граждански ".
Те съгласно мен не всеки път са свързани едно с друго, тъй като като че ли музиката не може да споделя съответни истории.
Генерално музиката се прави поради самата музика, а чак след това й придаваме някакъв смисъл.
Прав си, в действителност това е известна доктрина, която не ни даваха да изповядваме по времето на социализма. Но в нейна отбрана желая да кажа, че в случай че чуем за първи път " Морето " от Дебюси, без да знаем името на творбата, надали бихме си показали тъкмо море.
Точно по този начин. Сега, може би в някакви моменти огромен занаятчия може да напише произведение, което е въодушевено от нещо отвън музиката. Аз не се колебая, че Дебюси в действителност има значителен триумф в това нещо, само че при мен по-скоро нещата, които инспирираха композициите ми, беше, да кажем, гибелта на татко ми (Петър Славов, барабанистът на ФСБ - Б.А). Това, което се получи е, че аз с този интервал, в който татко ми умря, написах ужасно доста музика и по някакъв метод настроението ми беше инспирирано от това неприятно прекарване и имам няколко медитации върху разнообразни аспекти на самото прекарване на загубата. Имам комбинация, да вземем за пример, която е за това по какъв начин светът наподобява на някого, който е изгубил непосредствен човек. За страдание, тъгата има доста аспекти.
Така е, само че от време на време пък тъгата се трансформира в катарзис.
Да, точно може би това се получи. Впрочем, в албума има и композиции, които са въодушевени от неща, които съм чел, неща, които съм сънувал. Но нормално при мен отвън музикалния смисъл на композицията идва, откакто към този момент съм я написал.
В джаза има една независимост, която не подсигурява, че живото осъществяване ще повтори студийния вид на дадена пиеса.
Аз мисля, че това зависи от друго - до каква степен е мощна композицията. Най-добрите образци от това, което аз одобрявам в тази музика, демонстрират, че даже в солата се усеща нещо от истинската комбинация и това би трябвало да е водещо за всички джазмени. Не би трябвало, когато стартираме да импровизираме, всеки да прави каквото си изиска.
Визитката ти е повече от впечатляваща. Работиш в целия свят, живеещ в Съединени американски щати и там си основан като създател. Как се развива джазът през днешния ден? Наскоро върших и той показа, че през последните години като че ли е почнал гладко да минава от джаз към класическата музика. Въпросът ми е - към момента джаз музиката ли е основана на класическите похвати - тематика, импровизация, бриджове, стоп тайм брейкове, или към този момент не е по този начин?
Мисля, че към днешна дата джазът към този момент включва в себе си всичко, което се случва в близост. Още от 50-те години на XX век има огромно въздействие на класическата музика върху джазовата. Особено на актуалната музика. Даже сътрудници, типичен музиканти, от време на време се майтапят, че в случай че видят някой, който харесва Равел и Дебюси, незабавно схващат, че е джазов музикант. Аз бих добавил и Скрябин, само че истината е, че на нас тяхната (на композиторите) естетика ни приказва нещо. Но има с изключение на класическо въздействие, въздействие и на хип-хоп в джаза. Бразилските стилове също оказват въздействие, кубинските също.
Тоест, в случай че приемем, че чистата форма на джаза е, да кажем, в бибопа на Чарли Паркър, то тя към този момент не съществува?
Ами то рядко могат да се намерят импровизатори от класата на Чарли Паркър, на Колдрейн.
Сякаш огромните си отидоха, а нови огромни не се раждат.
Раждат се, само че музикалната промишленост към този момент е друга. Ако отидеш в Ню Йорк, ще чуеш страхотни музиканти, само че като че ли към този момент няма такава инфраструктура, която да ги популяризира. Има и още нещо. Самият метод на слушане на музика се промени. Хората слушат музиката повече като декор. Но все пак мисля, че е мъчно да сложиш джаза в рамки. Но е истина, че младите музиканти търсят от ден на ден " странично " ентусиазъм, да не приказваме, че ние сме да вземем за пример от едно потомство, което е изпитало въздействието на хип-хоп културата, от рок културата.
Работиш с музиканти от целия свят. Работиш и с български музиканти. Има ли някаква разлика? Глобално село ли е светът в музикално отношение или въпреки всичко има разлика сред българските и другите музиканти?
Музикантите по целия свят си наподобяват ненапълно - като общественост или в по-лошия случай като " мафия ". Това, което ми харесва е, че виждам през днешния ден музиканти от моето и от по-младото потомство в България, които се възползват от обстоятелството, че България към този момент е отворена и космополитна страна и не е мъчно, както едно време, да намираш информация. От такава позиция тук можеш да чуеш доста положителни музиканти, които свирят на международно равнище и нямаме тази омразна категория " местна сцена ".
Утре от 19 часа е твоят концерт в Първо студио на БНР. Какво ще чуе българската аудитория?
Не съм сигурен какъв брой части ще изсвирим. Направихме малко аутсорсинг на частите, като Антони Дончев направи отначало няколко аранжимента, Милен Кукошаров направи две, Васил Спасов направи две, аз направих едно, тъй че на процедура в този момент ще чуя за първи път своята музика в този вид. На първата подготовка за първи път чух част от аранжиментите и те звучат ужасно, а също така са нова версия - някои са в други размери, някои са рехармонизирани. Ще бъде доста забавно, на мен самият ми е забавно да преживея отначало музиката.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ