,fit(768:433)&08:28:15)
Двукратният олимпийски шампион Петър Киров става на 80 години
Петър Киров - един от шестимата, печелили два пъти олимпийско злато за България, навършва през днешния ден 80 години. Юбилеят на популярния герой е мотив да си напомним забележителната му спортна кариера.
---
Двукратен олимпийски първенец от игрите в Мексико 1968 и Мюнхен 1972, злато от международните шампионати в Едмънтън 1970, София 1971 и Катовице 1974, с европейски трофеи от Минск 1967, Берлин 1970, Мадрид 1974 и Санкт Петербург 1976, плюс сребро и бронз от континенталните шампионати надлежно във Вестерос 1968 и Катовице 1972… Победите и купите на огромния българин са паметни, а със извоюваните 52 медала от разнообразни шампионати, в това число три международни и четири европейски трофеи, Петър Киров е феномен в спортната ни история. Загубите му се броят на пръстите на едната ръка. Побеждавал е 7 международни първенци: Джинга (Румъния), Рибалко, Бакулин и Константинов (СССР), Хираяма (Япония), Али Заде (Иран) и съотборника си Ангел Керезов. Треньорите на борците от Съветския съюз сменят 11 състезатели в търсене на човек, който да го надвие, само че по този начин и не съумяват да го намерят.
След края на кариерата си Киров е старши треньор на националния тим по класическа битка, заместник-председател на СД „ Академик “ (София), ръководител на Българската федерация по битка. По-късно се посвещава на преподавателска активност. Дълги години управлява катедра „ Борба и джудо “ в НСА. Професор Киров е преподавател в треньорската школа към Световната асоциация по битка (UWW). Приет е и в Залата на на славата на битката в Оклахома (САЩ). Той е първият притежател на „ Златния пояс на Никола Петров “ и 11 пъти става първенец в 11-те си участия на шампионата. Обявен е за “Спортист №1 на България “ за 1971 и 1972 година Единственият българин с плочи на славата на 3 разнообразни стадиона – на олимпийските в Мексико и в Мюнхен, както и на националния „ Васил Левски “ в София.
* * *
(откъс от книгата „ БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП “)
Петър Киров
Феноменът
…След златото в Мексико 1968, първенецът продължава победния си марш с две международни трофеи от Едмънтън 1970 и София 1971. Печели и европейска купа през 1970 година в Берлин. Наближава идната олимпиада и упоритостите за втора купа нарастват. „ Месеци преди игрите в Мюнхен упражнявах и даже се състезавах със сериозна травма - отлепена костица в рамото на европейското в Катовице 1972 – разкрива първенецът. - Бях срещу, само че треньорите се майтапиха: „ И с една ръка ще победиш.. “. Но не се получи и останах трети на европейското. Това обаче не спря стремежа ми към втора олимпийско злато. Само ме окуражи още повече. “
Въпреки контузията на Игрите в Мюнхен 1972 той стартира със самочувствието на първенец от Мексико 1968 и с още две международни и една европейска трофеи в актива си за последните 4 години. В категорията с удвоени упоритости е и бронзовият от предходната олимпиада чех Мирослав Земан. Неочаквано обаче най-голяма опозиция оказва азиатският първенец Койчиро Хираяма (Япония). Регламентът е същият както преди 4 години с елиминация при струпване на 6 точки пасив, което толерира чистите победи.
Киров стартира мощно с два триумфа с туш. Иранецът Маади Хуряр устоя 6:33 минути на тепиха, а мароканецът Мохамед Кармус капитулира като че ли „ под индиго “ – за 6:39 мин. Идва ред и на поляка Ян Михалик – преодолян по точки. Следва нова победа с туш – този път над монголеца Джамсрангийн Монк Охир за 6:58 мин. В петия си дуел Киров се изправя против добре познатия Мирослав Земан, който е победил в шампионския си мач за първата олимпийска купа. И историята въобще не се повтаря като фарс – и в този момент чехът се предава пред българина.
Печели втората си купа, без изгубена точка
Междувременно Хираяма също реди победа след победа, само че преди финалните битки Петър има преимущество поради повече триумфи с туш. Както пред японеца, по този начин и против ненадейно влезлият в Топ 3 Джузепе Боняни (Италия). В решителна за медалите битка Киров записва нова победа с туш над бореца на „ скуадрата “ и по този начин даже равенството против Хираяма не може да спре българина по пътя му към нова купа. Втора олимпиада и второ злато! Триумф с който Петър Киров става едвам вторият българин след Боян Радев с дубъл на олимпийския връх.
„ Срещу Хираяма нямаше точки, нямаше обхвати и действително всичко бе подчинено на тактиката, тъй като равенството означаваше злато за мен - разкрива българският ас. - В седемте си срещи не разреших да ми вземат нито една точка, което е рядко срещано в олимпийската история “. Лично Ейвъри Бръндейдж връчва златото на българина. Това е първият случай, в който тогавашният президент на МОК награждава герой.
„ През 1976-а се бях устремил към трета олимпийска купа в Монреал – споделя Киров. - Междувременно завоювах трето международно злато в Катовице 1974, станах за трети и четвърти път европейски първенец в Мадрид 1974 и Санкт Петербург 1976. На олимпиадата в Монреал още в първия дуел срещнах румънеца Нико Джинга, който бях побеждавал неведнъж. Но в този момент при негов опит за „ поясно мятане “, с цел да не дам точка, подпрях ръката си на лакътя и тя излезе от раменната става. Заради сериозната контузия трябваше да приключа присъединяване си на игрите и това ме лиши от шанса за трета поредна купа. Контузията се оказа с тежки последици. В продължение на месеци едвам раздвижих ръката си и блокиралия изцяло раменен пояс. Бяха кошмарни дни… “.
Така с нелепа контузия завършва спортната кариера на славния ни герой. И до през днешния ден експертите акцентират неговия гений, допълнен с доста труд и аскетичен състезателен режим със строго съблюдаване на килограми. Никога не е изменял на категорията си до 52 кг, има 52 златни медала от всевъзможни шампионати - от селски игри до олимпийски игри. За девет години фиксира забележима серия с две олимпийски трофеи, три международни и четири европейски.
* * *
Пълния роман за удивителната кариера на Петър Киров и цялата статистика на неговите трофеи, медали и върхове ще намерите в излязлата неотдавна от щемпел енциклопедия „ БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП “ с създатели Владимир Памуков, Тодор Шабански и Бончук Андонов.
---
Двукратен олимпийски първенец от игрите в Мексико 1968 и Мюнхен 1972, злато от международните шампионати в Едмънтън 1970, София 1971 и Катовице 1974, с европейски трофеи от Минск 1967, Берлин 1970, Мадрид 1974 и Санкт Петербург 1976, плюс сребро и бронз от континенталните шампионати надлежно във Вестерос 1968 и Катовице 1972… Победите и купите на огромния българин са паметни, а със извоюваните 52 медала от разнообразни шампионати, в това число три международни и четири европейски трофеи, Петър Киров е феномен в спортната ни история. Загубите му се броят на пръстите на едната ръка. Побеждавал е 7 международни първенци: Джинга (Румъния), Рибалко, Бакулин и Константинов (СССР), Хираяма (Япония), Али Заде (Иран) и съотборника си Ангел Керезов. Треньорите на борците от Съветския съюз сменят 11 състезатели в търсене на човек, който да го надвие, само че по този начин и не съумяват да го намерят.
След края на кариерата си Киров е старши треньор на националния тим по класическа битка, заместник-председател на СД „ Академик “ (София), ръководител на Българската федерация по битка. По-късно се посвещава на преподавателска активност. Дълги години управлява катедра „ Борба и джудо “ в НСА. Професор Киров е преподавател в треньорската школа към Световната асоциация по битка (UWW). Приет е и в Залата на на славата на битката в Оклахома (САЩ). Той е първият притежател на „ Златния пояс на Никола Петров “ и 11 пъти става първенец в 11-те си участия на шампионата. Обявен е за “Спортист №1 на България “ за 1971 и 1972 година Единственият българин с плочи на славата на 3 разнообразни стадиона – на олимпийските в Мексико и в Мюнхен, както и на националния „ Васил Левски “ в София.
* * *
(откъс от книгата „ БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП “)
Петър Киров
Феноменът
…След златото в Мексико 1968, първенецът продължава победния си марш с две международни трофеи от Едмънтън 1970 и София 1971. Печели и европейска купа през 1970 година в Берлин. Наближава идната олимпиада и упоритостите за втора купа нарастват. „ Месеци преди игрите в Мюнхен упражнявах и даже се състезавах със сериозна травма - отлепена костица в рамото на европейското в Катовице 1972 – разкрива първенецът. - Бях срещу, само че треньорите се майтапиха: „ И с една ръка ще победиш.. “. Но не се получи и останах трети на европейското. Това обаче не спря стремежа ми към втора олимпийско злато. Само ме окуражи още повече. “
Въпреки контузията на Игрите в Мюнхен 1972 той стартира със самочувствието на първенец от Мексико 1968 и с още две международни и една европейска трофеи в актива си за последните 4 години. В категорията с удвоени упоритости е и бронзовият от предходната олимпиада чех Мирослав Земан. Неочаквано обаче най-голяма опозиция оказва азиатският първенец Койчиро Хираяма (Япония). Регламентът е същият както преди 4 години с елиминация при струпване на 6 точки пасив, което толерира чистите победи.
Киров стартира мощно с два триумфа с туш. Иранецът Маади Хуряр устоя 6:33 минути на тепиха, а мароканецът Мохамед Кармус капитулира като че ли „ под индиго “ – за 6:39 мин. Идва ред и на поляка Ян Михалик – преодолян по точки. Следва нова победа с туш – този път над монголеца Джамсрангийн Монк Охир за 6:58 мин. В петия си дуел Киров се изправя против добре познатия Мирослав Земан, който е победил в шампионския си мач за първата олимпийска купа. И историята въобще не се повтаря като фарс – и в този момент чехът се предава пред българина.
Печели втората си купа, без изгубена точка
Междувременно Хираяма също реди победа след победа, само че преди финалните битки Петър има преимущество поради повече триумфи с туш. Както пред японеца, по този начин и против ненадейно влезлият в Топ 3 Джузепе Боняни (Италия). В решителна за медалите битка Киров записва нова победа с туш над бореца на „ скуадрата “ и по този начин даже равенството против Хираяма не може да спре българина по пътя му към нова купа. Втора олимпиада и второ злато! Триумф с който Петър Киров става едвам вторият българин след Боян Радев с дубъл на олимпийския връх.
„ Срещу Хираяма нямаше точки, нямаше обхвати и действително всичко бе подчинено на тактиката, тъй като равенството означаваше злато за мен - разкрива българският ас. - В седемте си срещи не разреших да ми вземат нито една точка, което е рядко срещано в олимпийската история “. Лично Ейвъри Бръндейдж връчва златото на българина. Това е първият случай, в който тогавашният президент на МОК награждава герой.
„ През 1976-а се бях устремил към трета олимпийска купа в Монреал – споделя Киров. - Междувременно завоювах трето международно злато в Катовице 1974, станах за трети и четвърти път европейски първенец в Мадрид 1974 и Санкт Петербург 1976. На олимпиадата в Монреал още в първия дуел срещнах румънеца Нико Джинга, който бях побеждавал неведнъж. Но в този момент при негов опит за „ поясно мятане “, с цел да не дам точка, подпрях ръката си на лакътя и тя излезе от раменната става. Заради сериозната контузия трябваше да приключа присъединяване си на игрите и това ме лиши от шанса за трета поредна купа. Контузията се оказа с тежки последици. В продължение на месеци едвам раздвижих ръката си и блокиралия изцяло раменен пояс. Бяха кошмарни дни… “.
Така с нелепа контузия завършва спортната кариера на славния ни герой. И до през днешния ден експертите акцентират неговия гений, допълнен с доста труд и аскетичен състезателен режим със строго съблюдаване на килограми. Никога не е изменял на категорията си до 52 кг, има 52 златни медала от всевъзможни шампионати - от селски игри до олимпийски игри. За девет години фиксира забележима серия с две олимпийски трофеи, три международни и четири европейски.
* * *
Пълния роман за удивителната кариера на Петър Киров и цялата статистика на неговите трофеи, медали и върхове ще намерите в излязлата неотдавна от щемпел енциклопедия „ БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП “ с създатели Владимир Памуков, Тодор Шабански и Бончук Андонов.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ