Сянката на песимизъм за икономическите перспективи надвисва преди COVID-кризата
Песимистичните настройки за икономическите вероятности са предшествали ненадейно разразилата се здравна и икономическа рецесия. Това излиза наяве от единадесетото издание на годишния Доклад на Делойт Централна Европа за настройките на финансовите шефове за 2020 година Той е основан на изследване, проследяващо смяната на мнението на 558 финансови експерти от 12 страни, в това число и България*. Самото изследване е осъществено директно преди внезапната смяна на нормалната бизнес среда поради COVID-19 и откроява ясната наклонност, че за втора поредна година основните финансови шефове в организации в Централна Европа показват все по-негативни упования за икономическите вероятности и бъдещите резултати на бизнеса в района. Въпреки това, при питане за оценка на финансовите планове на техните лични компании, близо три четвърти от интервюираните (74%) дават отговор, че са или по-оптимистични, или най-малко са настроени по същия метод, както в последните шест месеца.
Измерванията на настройките преди COVID-кризата сочат:
Очаквано нарастване на разноските за ръководство на бизнеса, в това число нараствания, свързани с работна мощ, производството, превоза, недвижимите парцели и услугите;
Рязък спад в оптимизма на финансовите шефове във връзка с икономическите вероятности за идната година, като Най-противоположни отзиви по този въпрос се регистрират в отговорите на българските интервюирани. 35% от тях чакат растеж на Брутният вътрешен продукт с най-малко 2.6%, други 35% - сред 1.6% и 2.5%, а 29% чакат растежът на Брутният вътрешен продукт да не надвишава 1.5%;
Значително нарастване на каузи на финансовите шефове, които чакат равнищата на безработица да набъбнат. За България 38% от интервюираните чакат растеж в равнищата на безработица;
Увеличение на каузи на финансовите шефове, които чакат приходите на техните компании да намалеят през идващите 12 месеца (от 14% на 20%), макар че 60% от интервюираните показват, че чакат нарастване като за България този % е 54%).
„ Тенденцията към по-голям скептицизъм, която се появи за първи път през 2019 година, продължава и в изследването за упованията за 2020 година И тя е доста по-забележима в този момент, когато интервюираните би трябвало да прегледат по-широки стопански въпроси, в сравнение с когато фокусът е върху евентуалните бъдещи резултати на техния собствен бизнес, разяснява Силвия Пенева, ръководещ съучастник на Делойт . Това изследване беше приключено в края на 2019 година и въпреки да е несъмнено, че COVID-19 ще аргументи обилни промени и нараснала неустановеност, имаме вяра, че разбирането на трендовете за по-дълъг интервал от време (това е 11-то издание) може да бъде от интерес за предприятията, регулаторите и основателите на политики, добавя тя.
Според Пенева значимо е да се означи, че финансовите шефове на компании от Централна Европа остават ангажирани с развиването на фирмите, в които работят. „ Когато попитахме финансовите шефове в края на 2019 година какви са главните им стратегически цели за 2020 година, двата най-популярни отговора бяха да разширят бизнеса си посредством придобиване и да усилят оперативните си разноски. Така че, макар че там се чака да има някаква рационална нерешителност - близо три четвърти от интервюираните (74 %) не виждат 2020 година като подобаващ миг да поемат повече опасности в бизнеса си, това не им пречи да обмислят напредък, инвестирайки в бъдещето си. “, разяснява Силвия Пенева. Всъщност, доста повече финансови шефове чакат да се усилят сливанията и придобиванията (43%, също както през 2019 г.), в сравнение с тази интензивност да намалее (11%). „ Докато финансовите шефове мощно желаят да управляват разноските, спадът в тяхната увереност и оптимизъм не значи безусловно, че ще съкратят разноските фрапантно. Разбира се, би трябвало да се има поради, че отговорите и оценките на финансовите шефове са дадени преди настъпването на COVID-19. “, обобщава тя
Факторът COVID-19
Преди настъпването на COVID-19 се забелязваше, че българските финансови шефове са с по-позитивни настройки във връзка с развиването на стопанската система и фирмите, които ръководят, споделя Димитър Попов, шеф „ Консултиране “ в „ Делойт “. Показателен е фактът, че 81% от интервюираните са декларирарил предстоящ растеж в проходите на компаниите спрямо 60% на равнище Централна Европа. „ Тези стойности евентуално се дължаха на позитивния ритъм на развиване на стопанската система в България през последните няколко години. Сега на напред във времето проучваме няколко извънредно значими тематики, които стоят на дневен ред за финансовите шефове както у нас, по този начин и в световен мащаб, за отбраняване на компанията и нейните чиновници “, показва Попов и откроява новите цели:
Повишен фокус върху гения (хората) в една организация и нейното виртуализиране: обезпечаване на нужните човешки запаси и виртуализиране както на финансовата, по този начин и на други функционалности в организациите, които да работят дейно на фона на зародилото обществено дистанциране; Осигуряване и надзор на ликвидността; Честа и навременна връзка с значими (и сериозни за бизнеса) заинтригувани страни за по-добра информираност; Насочване към оперативните усъвършенствания, нужни в интервал на внезапен стопански спад; Управляване на огромен брой опасности и отбрана на активите на компанията в това уязвимо време; Създаване на проект за възобновяване след COVID-19 посредством стратегическо позициониране и потребление на тези активи.
Въздействието на COVID-19 ще бъде доста доста. Това ще включва спирания и закъснения в доста значими обичайни вериги, което ще докара до дефицит на предложение, кратковременен спад на продуктивността, понижени вложения и понижено търсене, повишаване на несигурността в бизнеса, показва на собствен ред Силвия Пенева. „ Но ние към момента имаме вяра, че резултатите от изследването и трендовете, засягащи основните индикатори, които те съставляват, си заслужава да бъдат оценени. Те отразяват главните настроения и убежденията на финансовите водачи на нашия район преди COVID-19 “, добавя тя.
Ето какво включват някои от главните тематики на отчета:
Забавен напредък на Брутният вътрешен продукт в първото тримесечие и негативен за идващото тримесечие
Финансовите шефове чакат Брутният вътрешен продукт да нарасне приблизително с 2% през 2020 година спрямо 2,3% през 2019 година Също по този начин се усеща спад от 10 процентни пункта в каузи на финансовите шефове, които чакат растежът на Брутният вътрешен продукт да надвиши 2,5% (от 40% до 30%). В България 35% показват положителна настройка във връзка с растежа на Брутният вътрешен продукт с над 2.5%, като тези числа претърпяват спомагателен спад заради COVID-19.
Увеличаване на упованията за безработицата
В интервала преди COVID-19, повече от една трета (36%) от финансовите шефове чакат безработицата да се усили през идната година (за България този % е 38%), надвишавайки каузи от интервюирани, които считат, че ще намалее (24% приблизително, спрямо 49% на равнище България).
Нарастващи равнища на неустановеност в бизнеса
Въпреки че делът на финансовите шефове, които споделят, че има високо равнище на неустановеност, не е доста по-голям от този през 2019 година (от 35% на 40%), от 2018 година се следи 9 процентни пункта нарастване. Делът на тези, които споделят, че несигурността е ниска през 2020 година (8%) е понижен от 11% през 2019 година и 12% през 2018 година
Специалният фокус на изследването за 2020
Докладът за настройките на финансовите шефове на Делойт Централна Европа 2020 слага фокус на два специфични раздела, в които финансовите шефове са били интервюирани метода на техните компании към два от най-належащите въпроси в сегашния бизнес пейзаж: изменението на климата, както и тъждество на половете и обществено включване. Въпреки доста високия профил на двете тематични области, неочакван се оказва изводът по какъв начин организациите в Централна Европа, които се развиват с по-бавни темпове, подхващат дейности и на двата фронта.
Изменението на климата
По-голямата част от финансовите шефове удостоверяват, че техните компании се усещат под дребен или никакъв напън от заинтригуваните страни - вложители, банки, клиенти, регулатори, мениджмънт и чиновници - да подхващат дейности във връзка с изменението на климата. Между 59% и 88% от интервюираните са на това мнение. Независимо от бранша на респондентите, банките и заемодателите наподобява обръщат минимум внимание на изменението на климата, когато вземат решения за работа с фирмите на финансовите шефове. Изненадваща част от участващите финансови шефове (между 40% и 69%) споделят в изследването, че техните компании нямат сложени цели за излъчвания. ОтДелойт считат, че след COVID-19 натискът от заинтригуваните страни би могъл да се ускори доста и в този подтекст компанията ще продължи да следи трендовете в тази посока.
Равенство на половете и обществено включване
По време на изследването 28% от участващите финансови шефове показват, че имат публична тактика за тъждество на половете и обществено включване, до момента в който 40% споделят, че техните организации употребяват механизми като бюлетини и интранет, с цел да опишат на чиновниците си за този си метод. Повече от една четвърт (27%) споделят, че тактиката и визията на организацията за тъждество на половете и обществено включване са добре познати на чиновниците. На въпроса за това кои аспекти са измежду стратегическите им цели за идващите три години, най-голямата част (50%) дават отговор, че половото тъждество е най-важното. Сред дейностите, които организациите подхващат за поощряване на тъждество на половете и обществено включване, най-популярното (подкрепено от 30%) е създаването на визия и набор от полезности за цялата организация. Следващото най-популярно деяние (32%) е обезпечаването на гъвкави работни условия.
Предвид доста високия профил на тези въпроси, изключително през последната година, бяхме малко сюрпризирани, че резултатите, произлизащи от тези две области на проучване, не бяха по-положителни. Те допускат, че някои от най-големите бизнеси в нашия район би трябвало да адресират по-сериозно екологичните въпроси и дейностите свързани с диверсификация и обществено включване., споделя Гевин Флук, ръководител „ Клиенти и Пазари “, Делойт Централна Европа. Ясно е, че в бъдеще фирмите ще бъдат оценени даже повече от в този момент във връзка с техните климатични дейности и това ще има все по-голямо въздействие върху тяхната стойност. И в миг, когато пазарът на чиновниците прави доста, с цел да сложи изискванията и разпоредбите на конкуренция, организациите би трябвало да вземат по-сериозно под внимание тези въпроси, обобщава той
***
За изследването:
Проучването е извършено сред септември и декември 2019 година Годишният въпросник проследява най-новото мислене и дейности на финансови шефове, представляващи най-големите и авторитетни компании в района на Централна Европа като изследва проблемите на финансовите шеф в пет области: бизнес среда, цели и упования на компанията, цели за финансиране, персонални цели, ролята на финансовия шеф.
Констатациите в доклада обхващат становищата на 558 финансови шефове, основани в 12 страни от Централна Европа: България, Хърватия, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна.
Повече информация, както и самия отчет, можете да намерите ТУК
Измерванията на настройките преди COVID-кризата сочат:
Очаквано нарастване на разноските за ръководство на бизнеса, в това число нараствания, свързани с работна мощ, производството, превоза, недвижимите парцели и услугите;
Рязък спад в оптимизма на финансовите шефове във връзка с икономическите вероятности за идната година, като Най-противоположни отзиви по този въпрос се регистрират в отговорите на българските интервюирани. 35% от тях чакат растеж на Брутният вътрешен продукт с най-малко 2.6%, други 35% - сред 1.6% и 2.5%, а 29% чакат растежът на Брутният вътрешен продукт да не надвишава 1.5%;
Значително нарастване на каузи на финансовите шефове, които чакат равнищата на безработица да набъбнат. За България 38% от интервюираните чакат растеж в равнищата на безработица;
Увеличение на каузи на финансовите шефове, които чакат приходите на техните компании да намалеят през идващите 12 месеца (от 14% на 20%), макар че 60% от интервюираните показват, че чакат нарастване като за България този % е 54%).
„ Тенденцията към по-голям скептицизъм, която се появи за първи път през 2019 година, продължава и в изследването за упованията за 2020 година И тя е доста по-забележима в този момент, когато интервюираните би трябвало да прегледат по-широки стопански въпроси, в сравнение с когато фокусът е върху евентуалните бъдещи резултати на техния собствен бизнес, разяснява Силвия Пенева, ръководещ съучастник на Делойт . Това изследване беше приключено в края на 2019 година и въпреки да е несъмнено, че COVID-19 ще аргументи обилни промени и нараснала неустановеност, имаме вяра, че разбирането на трендовете за по-дълъг интервал от време (това е 11-то издание) може да бъде от интерес за предприятията, регулаторите и основателите на политики, добавя тя.
Според Пенева значимо е да се означи, че финансовите шефове на компании от Централна Европа остават ангажирани с развиването на фирмите, в които работят. „ Когато попитахме финансовите шефове в края на 2019 година какви са главните им стратегически цели за 2020 година, двата най-популярни отговора бяха да разширят бизнеса си посредством придобиване и да усилят оперативните си разноски. Така че, макар че там се чака да има някаква рационална нерешителност - близо три четвърти от интервюираните (74 %) не виждат 2020 година като подобаващ миг да поемат повече опасности в бизнеса си, това не им пречи да обмислят напредък, инвестирайки в бъдещето си. “, разяснява Силвия Пенева. Всъщност, доста повече финансови шефове чакат да се усилят сливанията и придобиванията (43%, също както през 2019 г.), в сравнение с тази интензивност да намалее (11%). „ Докато финансовите шефове мощно желаят да управляват разноските, спадът в тяхната увереност и оптимизъм не значи безусловно, че ще съкратят разноските фрапантно. Разбира се, би трябвало да се има поради, че отговорите и оценките на финансовите шефове са дадени преди настъпването на COVID-19. “, обобщава тя
Факторът COVID-19
Преди настъпването на COVID-19 се забелязваше, че българските финансови шефове са с по-позитивни настройки във връзка с развиването на стопанската система и фирмите, които ръководят, споделя Димитър Попов, шеф „ Консултиране “ в „ Делойт “. Показателен е фактът, че 81% от интервюираните са декларирарил предстоящ растеж в проходите на компаниите спрямо 60% на равнище Централна Европа. „ Тези стойности евентуално се дължаха на позитивния ритъм на развиване на стопанската система в България през последните няколко години. Сега на напред във времето проучваме няколко извънредно значими тематики, които стоят на дневен ред за финансовите шефове както у нас, по този начин и в световен мащаб, за отбраняване на компанията и нейните чиновници “, показва Попов и откроява новите цели:
Повишен фокус върху гения (хората) в една организация и нейното виртуализиране: обезпечаване на нужните човешки запаси и виртуализиране както на финансовата, по този начин и на други функционалности в организациите, които да работят дейно на фона на зародилото обществено дистанциране; Осигуряване и надзор на ликвидността; Честа и навременна връзка с значими (и сериозни за бизнеса) заинтригувани страни за по-добра информираност; Насочване към оперативните усъвършенствания, нужни в интервал на внезапен стопански спад; Управляване на огромен брой опасности и отбрана на активите на компанията в това уязвимо време; Създаване на проект за възобновяване след COVID-19 посредством стратегическо позициониране и потребление на тези активи.
Въздействието на COVID-19 ще бъде доста доста. Това ще включва спирания и закъснения в доста значими обичайни вериги, което ще докара до дефицит на предложение, кратковременен спад на продуктивността, понижени вложения и понижено търсене, повишаване на несигурността в бизнеса, показва на собствен ред Силвия Пенева. „ Но ние към момента имаме вяра, че резултатите от изследването и трендовете, засягащи основните индикатори, които те съставляват, си заслужава да бъдат оценени. Те отразяват главните настроения и убежденията на финансовите водачи на нашия район преди COVID-19 “, добавя тя.
Ето какво включват някои от главните тематики на отчета:
Забавен напредък на Брутният вътрешен продукт в първото тримесечие и негативен за идващото тримесечие
Финансовите шефове чакат Брутният вътрешен продукт да нарасне приблизително с 2% през 2020 година спрямо 2,3% през 2019 година Също по този начин се усеща спад от 10 процентни пункта в каузи на финансовите шефове, които чакат растежът на Брутният вътрешен продукт да надвиши 2,5% (от 40% до 30%). В България 35% показват положителна настройка във връзка с растежа на Брутният вътрешен продукт с над 2.5%, като тези числа претърпяват спомагателен спад заради COVID-19.
Увеличаване на упованията за безработицата
В интервала преди COVID-19, повече от една трета (36%) от финансовите шефове чакат безработицата да се усили през идната година (за България този % е 38%), надвишавайки каузи от интервюирани, които считат, че ще намалее (24% приблизително, спрямо 49% на равнище България).
Нарастващи равнища на неустановеност в бизнеса
Въпреки че делът на финансовите шефове, които споделят, че има високо равнище на неустановеност, не е доста по-голям от този през 2019 година (от 35% на 40%), от 2018 година се следи 9 процентни пункта нарастване. Делът на тези, които споделят, че несигурността е ниска през 2020 година (8%) е понижен от 11% през 2019 година и 12% през 2018 година
Специалният фокус на изследването за 2020
Докладът за настройките на финансовите шефове на Делойт Централна Европа 2020 слага фокус на два специфични раздела, в които финансовите шефове са били интервюирани метода на техните компании към два от най-належащите въпроси в сегашния бизнес пейзаж: изменението на климата, както и тъждество на половете и обществено включване. Въпреки доста високия профил на двете тематични области, неочакван се оказва изводът по какъв начин организациите в Централна Европа, които се развиват с по-бавни темпове, подхващат дейности и на двата фронта.
Изменението на климата
По-голямата част от финансовите шефове удостоверяват, че техните компании се усещат под дребен или никакъв напън от заинтригуваните страни - вложители, банки, клиенти, регулатори, мениджмънт и чиновници - да подхващат дейности във връзка с изменението на климата. Между 59% и 88% от интервюираните са на това мнение. Независимо от бранша на респондентите, банките и заемодателите наподобява обръщат минимум внимание на изменението на климата, когато вземат решения за работа с фирмите на финансовите шефове. Изненадваща част от участващите финансови шефове (между 40% и 69%) споделят в изследването, че техните компании нямат сложени цели за излъчвания. ОтДелойт считат, че след COVID-19 натискът от заинтригуваните страни би могъл да се ускори доста и в този подтекст компанията ще продължи да следи трендовете в тази посока.
Равенство на половете и обществено включване
По време на изследването 28% от участващите финансови шефове показват, че имат публична тактика за тъждество на половете и обществено включване, до момента в който 40% споделят, че техните организации употребяват механизми като бюлетини и интранет, с цел да опишат на чиновниците си за този си метод. Повече от една четвърт (27%) споделят, че тактиката и визията на организацията за тъждество на половете и обществено включване са добре познати на чиновниците. На въпроса за това кои аспекти са измежду стратегическите им цели за идващите три години, най-голямата част (50%) дават отговор, че половото тъждество е най-важното. Сред дейностите, които организациите подхващат за поощряване на тъждество на половете и обществено включване, най-популярното (подкрепено от 30%) е създаването на визия и набор от полезности за цялата организация. Следващото най-популярно деяние (32%) е обезпечаването на гъвкави работни условия.
Предвид доста високия профил на тези въпроси, изключително през последната година, бяхме малко сюрпризирани, че резултатите, произлизащи от тези две области на проучване, не бяха по-положителни. Те допускат, че някои от най-големите бизнеси в нашия район би трябвало да адресират по-сериозно екологичните въпроси и дейностите свързани с диверсификация и обществено включване., споделя Гевин Флук, ръководител „ Клиенти и Пазари “, Делойт Централна Европа. Ясно е, че в бъдеще фирмите ще бъдат оценени даже повече от в този момент във връзка с техните климатични дейности и това ще има все по-голямо въздействие върху тяхната стойност. И в миг, когато пазарът на чиновниците прави доста, с цел да сложи изискванията и разпоредбите на конкуренция, организациите би трябвало да вземат по-сериозно под внимание тези въпроси, обобщава той
***
За изследването:
Проучването е извършено сред септември и декември 2019 година Годишният въпросник проследява най-новото мислене и дейности на финансови шефове, представляващи най-големите и авторитетни компании в района на Централна Европа като изследва проблемите на финансовите шеф в пет области: бизнес среда, цели и упования на компанията, цели за финансиране, персонални цели, ролята на финансовия шеф.
Констатациите в доклада обхващат становищата на 558 финансови шефове, основани в 12 страни от Централна Европа: България, Хърватия, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна.
Повече информация, както и самия отчет, можете да намерите ТУК
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ