Перото е по-силно от сабята, само ако сабята е много

„ Перото е по-силно от сабята, единствено в случай че сабята е доста къса, а перото – доста остро. “  Нима Тери Пратчет не е прав? Докато някои превземат земи с мощта на своите оръжия и физическа мощ, други основават и прекрояват светове единствено със силата на думите си.  Понякога превъзходство взима насилието и даже най-смислените и красиви думи се оказват безсилни. Те обаче единствено чакат точния миг, с цел да възкръснат още веднъж, като феникс от пепелта, по-силни и по-необходими от всеки път. Някои създатели са разбрани още приживе от съвременниците си, до момента в който други, изпреварили времето си, след това биват преоткрити. Едни живеят разточителен живот, а други – тънат в мизерия, някои остро подлагат на критика политиката на страната си, до момента в който други добродушно следват нейния темп. 

Настоящата поредност от публикации ще ви запознае с писатели и поети, отдали живота си на литературата, излели най-съкровените си вярвания и страхове на своите страници и останали в историята с мощта на своето „ перо “.

Лондон на 9 години с кучето си Роло, 1885 година

Краят на Гражданската война в Съединени американски щати отваря пространството за редица обществени начинания и придвижвания. Така през месец април 1866 година е основана най-старата организация за отбрана на животните в страната. И до през днешния ден тя носи името „ Американското сдружение за попречване на жестокостта към животните “. Последователите на това придвижване имат вяра, че проявата на добрина към животните е белег за една напреднала цивилизация, която може да укрепи една раздробена нация. Първите им дейности са ориентирани към отношението към бойните коне и към неналичието на регулации в кланиците. Не единствено политическите деятели се борят за определяне на нови закони за отбрана на правата на животните, само че също по този начин хора от разнообразни сфери се пробват да привлекат публичното внимание върху този проблем. Американският публицист Ъптон Синклер в романа си „ Джунглата “, който разказва държавното управление и бизнеса при започване на XX в. обръща особено внимание върху активността на кланиците. Друг американски публицист, в посмъртно оповестен негов разказ, приканва читателите си да се причислят към организации за хуманно отношение към животните. Той намерено приказва за жестокостта, на която се подлагат животните, които се образоват да забавляват публиката на разнообразни представления. Неговият апел води до организирането на клуб, носещ името му – „ Джек Лондон “ (1918), който се бори против жестокостта към животните в цирка и просъществува до Втората международна война.

Писателят който въодушевява основаването на клуба е спорна персона. Той е авантюрист, радикал, социалист, деятел за отбрана правата на животните, публицист, расист и евентуално пияч. Той е един от най-известните и харесвани създатели на своето време, само че през днешния ден върху името му пада известна сянка, поради крайните възгледи, които е изповядвал. Той е един от първите американски създатели, който печели международна популярност и съумява да натрупа положение, занимавайки се единствено с писане. 

Стилът му може да се дефинира като натуралистичен, така основава ярки естествени описания и показва събитията без да вкарва авторско мнение. Друг прийом, който употребява е да разказва историята от позиция на животни, което е най-видимо в романите му „ Белият зъб “ и „ Дивото зове “. Доверявайки се на своя нюх, Лондон дава на читателската публика това, от което тя има потребност в оня съответен миг – пряк и дръзновен изказ на писане. Историите му възхваляват смелостта, поддръжката, адаптивността, другарството и жигосват жестокостта, ненужното принуждение и алчността. 

Джак с дъщерите Беки (вляво) и Джоан (вдясно)

Джон Грифит Чани, както е записан при раждането си, идва на бял свят на 12 януари 1876 година в Сан Франциско, Калифорния. Майка му – Флора Уелман е спиритуалист и се изхранва от организирането на сеанси и даването на уроци по музика. Има спор кой е биологичният му татко, като най-вероятната версия е, че това е астролога Уилям Чани. Когато Уилям научава, че Флора е бременна желае от нея да махне детето и я отблъсква. Съкрушена тя прави опит да се простреля, само че пропуща. Години по-късно Джон търси биологичния си татко, само че получава от него извънредно нечовечен отговор. Уилям не го признава и даже твърди, че е бил безплоден по това време. В края на 1876 година майка му се дами за ветерана от гражданската война Джон Лондон. Той работи като фермер, зарзаватчия, а от време на време и като нощен надзирател. Семейството се мести и заживява в Оукланд. Младият Джон наследява фамилия от пастрока си, а в ученическите години стартира да се назовава „ Джек “. Така той приема името, с което е прочут и през днешния ден – Джек Лондон.

Тъй като фамилията не разполага с огромни благоприятни условия, още като дете Джек стартира да работи. Помага при обработването на земята, разнася вестници и доставя лед. На 14 години той напуща учебно заведение, само че продължава да се самообразова. Записва се в локалната библиотека, където библиотекар по това време е американската поетеса Ина Колбрайт –,първият лауреат по лирика в Съединени американски щати. Лондон е буен четец и изчита творбите на Чарлз Дарвин, Карл Маркс, Херман Мелвил и Робърт Луис Стивънсън. През останалото време работи като асистент във фабрика, по-късно се забърква в противозаконния улов на стриди, защото е по-печеливш. С дребната си лодка краде стриди от развъдници и ги продава на локални заведения за хранене. Покрай това стартира от ден на ден да поддържа връзка с моряци, скитници и даже нарушители. Това не му е задоволително и той се насочва на далечно странствуване на борда на шхуна за лов на тюлени и стига чак до крайбрежията на Япония.

Когато навършва 19 година Лондон се завръща в Оукланд и се записва в локалната гимназия, където взима четиригодишното гимназиално обучение в границите на една година. Неговото огромно предпочитание е да учи в Калифорнийския университет, в Бъркли и по тази причина поставя спомагателни старания, с цел да вземе изпитите си. Едно от местата, където учи уроците си е пристанищният бар „ Първият и последният късмет на Хайнолд “, където даже споделя на кръчмаря, че желае да учи в университет и по-късно да стане публицист. Днес барът е прочут като „ Рандевуто на Джек Лондон “, защото участва като място в някои от известните романи на писателя, също по този начин някои персонажи в книгите му са въодушевени от действителни хора, които среща там. През 1896 година Лондон е признат в Калифорнийския, само че се задържа единствено една година и прекъсва следването си.

Конкретните аргументи не са известни, само че откакто напуща университета, отпътува за Северозападна Канада и се включва в известната Златна тресчица в Клондайк. Джек също желае да си опита шанса и да открие злато. Там здравето му се утежнява и се разболява от скорбут, в резултат на което губи предните си четири зъба. Когато през 1897 година Лондон се завръща в Оукланд, той взема решение, че ще стане публицист. Поемайки по този път, Джек си прави прецизен график. Той стартира да учи списанията и какви публикации се четат и са известни. Прави си и всекидневен график за писане на вицове, анекдоти и авантюристичен истории. 

Литературният му пробив идва, когато списание „ Блек кет “ разгласява разказът му – „ Хиляда смъртни случаи “ и му заплаща сумата от 40 $. През идващите две години Джек разгласява серия от разкази, чието деяние се развива в Аляска. Първата му книга излиза през 1900 година и носи заглавието „ Синът на вълка: истории от Далечния север “. Тя е алманах от разкази и печели сърцата на читателите. Джек към този момент печели обичайно и се замисля за семейство. Тъй като има вяра, че е по-важно да се избере половинка поради качествата й и поради положителни гени, той не подписва брак по обич. През 1900 година Джек Лондон се дами за Бет Мадерн, с която са положителни другари. От съюзът им се раждат две дъщери – Беки и Джоан. Връзката сред съпрузите наподобява безпроблемна пред приятелите им, само че в съкровен проект и двамата са нещастни. Бет не се оказва колегата, от който писателят има потребност.

Периодът на първия брак на Лондон може да не е сполучлив в персонален проект, само че му носи издигане в професионален. Когато е на 27 години, през 1903 година излиза романът „ Дивото зове “, който му носи както популярност, по този начин и благосъстояние. Книгата е незабавен триумф. Тя споделя историята на кучето Бък, което е откраднато от вкъщи си в Калифорния и е насила да тегли шейна в Аляска. Суровата природа и метод на живот в този район го вършат все по-примитивен и го карат да се бори за оцеляването си с всички сили.

През 1904 година Лондон е изпратен като боен сътрудник в Япония, с цел да отразява Руско-японската война. Там е задържан на няколко пъти от японците. Когато по-късно е упрекван в расизъм главно се имат поради неговите възгледи за азиатците. Писателят прави негативни изявления както за японците, по този начин и за китайците и корейците и предизвестява, че ще е проблем за Съединени американски щати в случай че в миналото Япония стартира да ръководи Китай. По-късни проучвания върху творчеството и биографията на писателя демонстрират, че връзките му към расите е цялостно с несъгласия. От една страна възгледите му са плод на времето, в което живее, от друга – в някои свои творби той вкарва свои антиколониални и антирасистки визии. Джек е и неприкрит просветител на социалистическите хрумвания. Той поддържа битката на служащите за по-добри условия на труд, както и разнообразни социалистически дела.

С времето връзките със брачната половинка му Бет не престават да боксуват и по тази причина двамата се развеждат по взаимно единодушие. През 1905 година Джек се дами наново за Чармиан Китридж, която на галено назовава „ Клара “. Тя се оказва неговата сродна душа. Двамата се допълват както в интелектуален, по този начин и в съкровен проект и споделят една и съща пристрастеност към приключенията. Същата година писателят купува и своето ранчо –„ Красивото ранчо “ в Калифорния. Това е изключително особено място за него и както самият споделя „ След жена ми, това е най-скъпото място за мен “. Той вижда в него и инвестиция, защото не желае да разчита единствено на своето писане. По-късно Джек Лондон строи  в ранчото и каменно имение, известно като „ Къщата на вълка “, което коства към 80 000 $ (днес към 3 млн. долара). Точно, когато е приключено и фамилията е готово да се нанесе, ненадейно избухнал пожар унищожава всичко. 

По-късният интервал от творчеството на Лондон е и по-плодовитият му. През 1906 година излиза романът „ Белия зъб “. В него основен воин е животно, чийто родители са куче и вълк и чийто живот протича в свят изпълнен с принуждение, когато е при животните и когато е при хората. Целта на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху различен живот. Имаше два типа животни: едни, които ядат, и други, които биват изяждани. Законът на хищниците гласеше: „ Изяж или ще бъдеш изяден “. Две години по-късно излиза и считаният за шедьовър роман – „ Да накладеш огън “. Действието се развива в Клондайк през зимата и споделя за човек, който подценява предизвестията и се пробва да измине огромно разстояние при извънредно ниски температури. През 1910 година излиза и най-продаваният разказ на създателя, до момента в който е жив – „ Горяща дневна светлина “. Действието на книгата се развива в Аляска и в Калифорния и споделя историята на бизнесмена Харниш, който натрупва благосъстояние около Златната тресчица, само че по-късно, с цел да го задържи последователно стига до честен крах.

Творчеството на Лондон не се изчерпва единствено от сюжети, свързани с Аляска. Той написа три автобиографични романа –„ Пътят “ (1907), „ Мартин Идън “ (1909) и „ Джон Барлейкорн “ (1913). „ Мартин Идън “ е може би най-известният от трите. Той наблюдава пътя на един публицист – от неговото образуване до неговото развиване, както и проблемите, с които се сблъсква до момента в който гради кариерата си. Джек също по този начин написа и антиутопия – „ Желязната пета “ (1908). В книгата Съединени американски щати падат под властта на олигарси, които държат монопола над богатствата. Въпросната група е „ Желязната пета “, която желае да унищожи демокрацията и тероризира популацията посредством своята загадка полиция. 

Джек е на върха на кариерата си. Пише и пътува по света дружно със своята Клара. За страдание буйният му метод на живот го застига и той развива от ден на ден здравословни проблеми. Освен скорбута на млади години, той прекара и тропическата болест фрамбезия, по време на своите странствания. Месеците преди гибелта си, той страда от дизентерия, камъни в бъбреците и уремия. По това време ужасните болки, от които страда се лекуват с дребни дози морфин. На 22 ноември 1916 година писателят е открит умрял на верандата си. Последват спекулации, че може и да е самоубийство. Повече доказателства обаче има за противоположното – комбинацията от заболявания и лекуване с морфин довеждат до съдбовния край. Писателят е едвам на 40 години.

За своите 16 години творчество, Джек Лондон написа към 50 книги, някои от които са оповестени посмъртно. Той подлага на критика капитализма, остава правилен на натурализма и посредством приключенските си истории, визира значими и дълбоки тематики като доблестта, другарството, болката, битката за оцеляване. През 20-те години на XX в. ползата към творчеството му спада, около новата вълна от писатели, които превземат културната сцена в Съединени американски щати. След Втората международна война, той се снабдява с нова известност, изключително в страните от Съюз на съветските социалистически републики и техните съдружници. Днес неговото „ Красиво ранчо “ е Държавен исторически парк „ Джек Лондон “ и посетителите му даже могат да стъпят в останките от изгорялата „ Къща на вълка “, непокътната в чест на писателя.