Перник изгрява на международната сцена преди 10 века, благодарение на

Перник изгрява на интернационалната сцена преди 10 века, с помощта на героизма и тактиката на своя държател Кракра Пернишки.

Йоан Скилица, византийски хронист, написа за шефът на крепостта Перник, че бил „ човек отличен във военните каузи ”. За първи път за него се приказва в описанието на първата блокада на крепостта Перник, подхваната от император Василий II през 1004 година Разказът сочи, че обсадата е била продължителна. Василий II изгубил огромна част от войската си. Отбраната на Кракра Пернишки била в действителност героична. След неуспеха си в тази блокада, Василий II отдръпнал войските си през Самоков и Пловдив към Цариград.

Битуват забавни предания, които описват за героизма на Кракра и перничани, свързани с обсадата през 1004 година

През пролетта на 1004 година византийският император Василий II изпратил 6000 конници и 9000 пешаци да завладяват Пернишката цитадела. Начело на войската бил логотет Георгис, негов племенник. Василий II възнамерявал по този начин да подсигури тила си и да продължи нашествието си против Самуил. Георгис разполагал с 8 метателни машини и 4 обсадни кули. След като пристигнали до крепостта, станало ясно, че оборудванията не могат да се употребяват. От двете страни твърдината била заобиколена от река Струма, а под другите две страни зеели пропасти. Георгис бил решен да извърши заповедта на вуйчо си. Два дни след идването, византийците стартират настъплението си с дъжд от стрели.  Трудно, само че съумели да създадат три тесни дървени моста. По всеки от тях към крепостта се отправили по 3000 пешаци със стълби.

Когато по към 500 души от всяка колона съумели да слязат от мостовете, Кракра наредил те да бъдат засипани с голящи копия. Мостовете се запалили и връзката сред ромейските бойци била прекратена. По-смелите от достигналите до отсрещния бряг вдигнали стълбите и атакували. Силите им обаче били незадоволителни. Защитниците елементарно отбили офанзивата като в деяние влезнал врящ катран. С него перничани заливали стълбите на византийците. През една от дребните врати на твърдината Кракра излязъл с 200 конници и доубил трансфериралите се на брега врагове. Тези, които пробвали да се спасят, се удавили в реката. Георгис се чудел по какъв начин да заяви на императора за провалянето си. Той изпратил новина, че всичко върви по проект, само че имал потребност от 5000 конници подкрепление. Когато подкреплението пристигнало, Георгис решил да нападна крепостта от юг, където имало рид.

Жители от покрайнината съумели да предупредят Кракра в точния момент за напредването на ромейската армия към хълма. Благодарение на това, той взел предохранителни ограничения. Кракра изпратил 400 бойци, които да се скрият в храстите. Преди това към 500 мъже и дами от близките села изработили плетове и зад тях натрупали купчини от камъни.

Този път Георгис персонално оглавил войската. Когато наближили билото, перничани бутнали плетовете и купчините камъни се затъркаляли към ромейските редици. Загинали доста хора и коне, а живите се лутали под паника. Шумът от падащите камъни не разрешил на бойците да чуят командите на водачите си, които ги призовавали да се провеждат в отбрана. Използвайки блъсканица, бойците на Кракра нападнали врага, изскачайки от укритията си с клони, а византийците ги помислили за горски духове. Това ги паникьосало в допълнение.

Теофист, който придружавал Георгис, написа, че там починали 6500 ромеи. Околността почервеняла от кръвта на убитите и дълго време по-късно я наричали “Кървавото ”. Някои се избавили посредством бягство, захвърляйки оръжията и щитовете си. Предполага се, че Георгис също е умрял. Оцелелите стигат до Средец в в действителност извънредно положение.

Когато Василий вижда какво е действителното състояние, се разгневил. В първия миг решил, че би трябвало незабавно да тръгне с цялата си армия, с цел да унищожи Кракра и крепостта, само че откакто се успокоил, решил, че съперника не е за подценяване. Изпратил дипломат с богати блага и предложил на Кракра да одобри да стане негов васал, за което ще бъде титулуван като “патриций ” и ще резервира властта си в своята област.

Кракра Пернишки върнал пратеника и даровете, показвайки недвусмислено, че не е склонен с предлагането. Едва тогава Василий взема решение да го подчини със мощ. Той персонално застанал отпред на 30-хилядна армия, потеглила към Кракра. Василий обкръжил крепостта с компактен кордон от бойци. Според него, бранителите на крепостта можели да устоят по този начин най-вече два месеца.

Средновековна цитадела Кракра. Уикипедия

След десетина дни във византийския лагер се появили „ бегълци от крепостта “. Те споделили, че вътре няма храна и водата е на изчерпване. Това, в реалност, били бойци на Кракра, които той изпратил да разузнаят по какъв начин са ситуирани ромейските войски. Скоро бегълците се нараснали доста и Василий бил все по-сигурен, че крепостта ще падне напълно скоро. Станало, обаче, нещо друго: всяка нощ, облечени с черни облекла и с черни маски, конници с черни коне правели смъртоносни нападения над византийските бойци, подредени към крепостта – освен това по едно и също време на разнообразни места. Загубите били обилни, само че императорът имал още задоволително бойци, които нареждал на кордона. Набезите на черните конници ставали все по-опустошителни и след месец и тези бойци изчезнали. Василий бил заставен да смъкна обсадата и да се отдръпна към Средец. Кракра, обаче, направил засада във Владайския проход.  Там бил погубен целият ариегард на войската, а обозът бил покорен. Така след три несполучливи опита Василий загърбва проектите си да превземе Перник и насочва всичките си сили против Самуил.

Втората блокада

Макар че втората блокада е доста по-голяма и тежка от първата, няма задоволително информация от това време, която да разкрие в детайлности какво се е случило през 1016 година. Знае се, че след гибелта на Самуил император Василий II персонално взема решение да покори непристъпната цитадела. Той обсадил крепостта с цялата си войска. Обсадата траяла цели 3 месеца (88 дни). Кракра съумял да отбие няколко обилни офанзиви, а гарнизоните в по-малките замъци нощем нападали лагерите на враговете. Понасяйки тежки загуби, Василий II бил заставен да смъкна обсадата. Кракра нямал доверие в качествата на младият цар Иван-Владислав да провежда дейно защитата на страната. Кракра решил да се заеме персонално със задачата и изпратил пратеници при печенегите на север от Дунав с предложение за взаимни дейности против Византия. Печенегите се съгласили, само че по незнайни аргументи общ поход против византийските земи не се случил.

Цар Иван-Владислав умрял през 1018 година в борба с византийците. Столичното болярство, патриархът и кралица Мария взели решение да се предадат. След завладяването на Охрид Василий II тръгнал към Перник. След къси договаряния този път Кракра, с цел да резервира живота на популацията, се съгласил да се съобщи дружно с ръководените от него няколко десетки замъци. През 1018 година Перник непринудено минал в ръцете на императора, дружно с другите 35 замъци от Горнострумската укрепителна система, подчинени на Кракра.  Говори се, че Кракра и началниците на тези 35 замъци персонално се показали на Василий в Серес. Кракра получил купата „ патриций ”.

Автор: Десислава Михалева