Периодът на управление на кан Кормисош /753-756 г./ в историята

Периодът на ръководство на кан Кормисош /753-756 г./ в историята на България е един от най-динамичните и спорни моменти, ознаменуван с промени и провокации както вътрешнополитически, по този начин и в интернационален проект. След края на ръководството на знатната династия Дуло , българската страна влиза в интервал на цивилен неподчинения и съревнование сред могъщите болярски родове, който слага под въпрос самите основи на монархическата власт .

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков от Политическа партия „ Единение “ разкрива забавни събития от този интервал.

В книгата може да се запознаете по какъв начин в този подтекст се издига фигурата на Кормисош, представител на рода Вокил, чиято власт бележи опит за превъзмогване на вътрешните разделения посредством застъпване на провизантийска политика и пренасяне на столицата в Плиска. Въпреки тези желания, връзките му с Византийската империя бързо се усложняват, като взаимоотношението сред двете страни ескалира до боен спор , който в последна сметка предопределя ориста на неговото ръководство.

Разглеждайки този основен миг от историята, актуалният разбор цели да изследва аргументите и следствията от политическите решения на Кормисош , тяхното влияние върху българско-византийските връзки и тяхната роля в историческото развиване на България.

Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ С края на остарялата почитана династия Дуло настава интервал на цивилен неподчинения. Принципът на монархическото начало е подложен под подозрение от упоритостите на мощните български родове. Съперничеството сред болярите за престола непрестанно нараства.

Нещо повече, те се разделят на две групировки. Едните стартират да поясняват неправилно политиката на Тервел, като претендират за цялостно съгласие с Византия. Другите упорстват за война, защото ненавиждат имперските ѝ желания в политиката. Приемник на последния кан от рода Дуло става боляринът Кормисош от рода Вокил. Той е последовател на провизантийската политика.

Премества основния град на своето канство от Онгъла, в своите родови владения, като афишира Плиска за столица на българите.

Още при ръководството на предхождащия го кан Севар, през 755 година физически и душевен нездравия податлив към жестоки и безмилостни санкции, император Константин V Копроним /Лайняния/, под претекст, че преследва колонисти, преселва в Тракия павликяни и монофизити от Армения и Сирия, които да носят военна работа, като за задачата интензивно възвръща крепостите по границата с България. Това не подхожда на новия български кан и той на собствен ред, като изпраща в Константинопол хората които вземат контрактувания годишния налог, ги натоварва със задачата дружно с това и да изискат отговор от византийския държател за градежите по границата в Тракия.

На Константин V не му се харесва отправената нота и прогонва по най-унизителен метод българските пратеници. В записките си Теофан Изповедник разказва Константин Vкато: „ страшилище, жадно за кръв “, „ яростен звяр “, „ мръсен и оцапан с кръв вълшебник, изпитващ наслаждение да провокира демони “, „ предходник на Антихрист ”.

Българският държател дефинира това като нарушаване на междудържавните договорености от 716 година и насочва изострен иск за нови по-високи налози, изтъквайки за причина, че новоиздигнатите замъци по границата са опасност за България. Претенциите му не са признати и това събитие принуждава Кормисош през 756 година да предприеме поход против Византия.

Българския държател нахлува с войската си към Константинопол и минава Дългата Анастасиева стена /най-външната отбрана на подстъпите към Константинопол от Черно до Мраморно море/, ситуирана на 40 км. от столицата, като нанася големи опустошения само че е разрушен. Загубата става причина за рухването на владетеля от престола. “