Пехотни и кавалерийски армии, понякога придружени от артилерия – това

Пехотни и кавалерийски армии, от време на време съпроводени от артилерия – това е една общоприета картинка на бойните полета по света в продължение на епохи. Но в средата на 19 век един американски откривател е на път да промени всичко с емблематичната си картечницата Гатлинг.

Рибадекин

Идеята да се завоюва тактическо преимущество пред врага посредством увеличена скорострелност съществува от дълго време. Огнестрелните оръжия датират от по-късните средновековни и ренесансови интервали, като по този начин наречения „ рибадекин “ на Леонардо Да Винчи – ранна версия на доста разнообразни оръдия и картечници, които ще се появят сред 14 и 16 век. Основната разлика сред тези ранни оръжия и актуалните картечници е неналичието на автоматизиран механизъм за зареждане и пукотевица. Този проблем е позволен през 1862 година, когато доктор Ричард Джордан Гатлинг патентова своя дизайн за механизирано оръжие с 6 въртящи се дула и гравитационен бункер за муниции, което по едно и също време се зарежда и изстрелва посредством завъртане на ръчна манивела. С муниции от 58 диаметър, то е в положение да произведе 150-200 изстрела в минута, доста надхвърляйки даже най-хубавите стрелци по това време. Освен това, оръжието може да бъде ползвано от релативно неквалифициран боец.

Разработването на такава машина, способна да изстреля огромен размер огнева мощност, може да докара до победа, дори когато е надхвърлено числено, или най-малко да наклони обстановката в наша изгода при уравновесена бройка. През края на 19 век огромните европейски сили навлизат в политически интервал, прочут като „ нов империализъм “, който е втората огромна фаза на задграничната колониална агресия, изключително фокусирана върху Африка и Азия. Много от армиите, с които се сблъскват, са обичайно военни и нормално имат числено предимство поради готовността на които всеки работоспособен мъж, а от време на време и жена за военна работа. Следователно оръжие, което изравнява възможностите срещу една многочислена войска, с високата си скорострелност, е извънредно желателно.

Картечницата на Гатлинг за пръв път е пусната в произвеждане през 1862 година По това време Гражданската война в Америка (1861-65) към този момент е в ход от една година. Има и съществуващи конкурентни планове за сходни многострелни оръжия, само че множеството като цяло са незадоволителни. Първоначално командирите не са склонни да употребяват новото оръжие, тъй като са несигурни в неговата надеждност и тактическа роля на бойното поле. Ранните тестови модели са ненадеждни и Гатлинг изпитва затруднения да убеди армията на Съюза да купи оръжието. Въпреки това командирът Бенджамин Бътлър взима частно 12 картечници за 1000 $ всяка. Първо ги прилага в обсадата на Петербург, Вирджиния, като персонално управлява сполучливото им потребление в отбрана против многобройните атаки на Конфедерацията. Това е единственото й огромно разрастване в гражданската война, само че нов модел е създаден през януари 1865 година и през 1866 година американската войска го приема публично, употребявайки го с огромен резултат в акциите на запад против индианците.

Картечници Гатлинг, 1878–1880

С утвърждението на държавното управление на Съединени американски щати, Гатлинг построява репутацията, от която се нуждае, с цел да пусне оръжието си на международните пазари. Имперска Русия е една от първите задгранични сили, които купуват картечницата като през 60-те години взимат 100. Новият модел от 1865 година е доста по-надежден от първата версия и скоро се създава по лиценз в Австрия и Англия. Скоро към този момент има и версия с 10 дула, с диаметър за муниции от.50-70,.65 или.75. Той също по този начин може да изстрелва 400 изстрела в минута при нескончаем огън или даже повече при къса пукотевица. До модела от 1893 година, за муниции от 30-40 диаметър, скоростта вече е 800 изстрела в минута. Това е най-ефективното оръжие за бърза пукотевица в света по това време. Например, картечницата Максим стреля единствено с 500 изстрела в минута.

Максим

Най-голямата компликация при потреблението на Гатлинг и в по-късните й модели е тежестта и размера. Тя е тромава при маневри, когато е неподвижна, и в действителност първият модел няма елементарен метод да се движи странично, тъй че е мъчно човек просто да се прицели, камо ли да се движи от място на място. Обикновено се инсталира на каруца, тъй че да може да се транспортира по-лесно. В противоположен случай за преместването й е нужна огромна сила от стрелците. Всеки терен, който не е еднакъв или има гъста растителност, основава проблеми. Въпреки това английската войска употребява оръжието с огромен резултат при сложни терени, като да вземем за пример в планините по време на акцията Хазара през 1888 година

Има и доста проблеми с несъответствуващи муниции, прикриването на картечарите и оръжието и неправилната приложимост и поддръжка. По време на войната в Сиу (1876) се взема решение да не се употребяват заради проблеми с преносимостта. По време на войната в Зулу (1879 г.) английската войска разпростира „ батерия “ от две картечници Гатлинг, които нанасят огромни жертви на зулуските импи, само че те неведнъж засядат. По време на възвръщането на Мейджи японските сили от двете страни на войната Бошин (1868-69) и протеста Сацума (1877) употребяват Гатлинг, само че неналичието на опитни картечари, заглушаване на изстрелите и преносимостта още веднъж са спънка за общия резултат. И двете страни ги наемат по време на Чилийско-перуанската война в Тихия океан (1879-83), само че им е трудно да ги разположат дейно в планинския терен.

Основната цел на картечницата е да подкрепя пехотата, само че в множеството случаи тя просто не може да се оправи с напредъка й. В края на 19 век тежестта и обемът намаляват потреблението на оръжието в интерес на по-евтината и по-маневрена Максим.