Прародината ни Узбекистан прави Шевролети, нова АЕЦ, има скоростен влак и пази вина на 112 г. - slava.bg
Пътувайки със скоростния трен, летящ с 250 км/ч от Ташкент за Самарканд, виждам табелата Сърдаря на град край линията и се сещам, че точно отсам стартира пътят на прабългарите към днешна България. Добре пристигнали в нашата прародина! Уж сме огромни патриоти, а не знаем нищо за Узбекистан.
Страната, която е в сърцето на Средна Азия – тогавашната Согдиана, е мястото, където Александър Велики, този „ македонски воин “ на нашето време, обръща резбата, та се дами за красивата Роксана. Понеже цялата тогавашна зона е позната като Балхария, а то доста наподобява на нашето България, за какво пък по македонски да не решим, че императрицата е наше момиче...
Самарканд е изумително място. В неговото сърце е площадът с невероятните джамии и медресета, които не наподобяват на тези, които знаем в другия мюсюлмански свят. Площадът се назовава Регистан и в действителност е наложително място за посещаване. Най-малко поради невероятната възстановка на светилищата на повече от пет века, направена по руско време. Наистина не сте виждали толкоз красиви мозайки.
Другото наложително място за туристите, среща се на десетина минути пеш в този другояче голям град, е мавзолеят на Тамерлан – великия император, който е поставил Самарканд като една от най-важните точки на пътя на коприната. Вдясно от него потегля Университетският бул. – нещо като локален вид на Шанз Елизе с цялостен парк сред необятните многолентови две направления на шосето. Той пък е сърцето на Руския град. Ако завиете вдясно при Къта на Конфуций – градина, завършена в китайски жанр, скоро ще се намерите при прелестния православен храм Св. Алексий, който е издигнат през 1912 година – май от този момент беше и нашата съветска църква в София.
Веднага след него пък потегля улицата, на която се намира един от най-интересните музеи в града – на виноделието. Разположен е в старовремската къща на паралия от царския интервал, който основал тукашния винпром. А когато избухнала Октомврийската гражданска война, побързал да скрие по този начин персоналната си сбирка преди да избяга на Запад, че я търсили половин век преди да я намерят и от нея да създадат въпросния музей. Тук пазят виновност от 1908 и 1912 година до наши дни. И то положителни, в това число шампанизираните.
На повече от час и половина със скоростния трен от Самарканд се намира другия баснословен град на Узбекистан – Бухара. Когато видите престола на локалния държател в центъра на достоверната цитадела от 4-ти век, би трябвало да знаете, че тронът, който, несъмнено, не е чак толкоз остарял, колкото твърдината, е употребен тъкмо допреди век. Тогава шейхът се подчинява на руската империя, а градът му става столица на формированието Туркестан, което след това се разделя на Узбекистан, Таджикистан – в съседство, Туркменистан, Киргизстан. Хората тук са доста забавни.
Цял Узбекистан е неповторим кръстопът на разбъркване на гени, само че в Бухара е в действителност изумително. Защо? Понеже е заобиколен от останалите средноазиатски републики, а на юг граничи с Афганистан, той към този момент става микс на персийската раса – мургава, само че с кръгли очи, и на хората дръпнатите очи – съгласно локалните леко. Представете си към това крепко вливане на руснаци, изключително след 1920 година, а по сталиново време преселването на 200 000 етнически корейци от пограничните региони в Далечния Изток, с цел да не водят партизанска война в интерес на японците в руския гръб.
Добавете малко евреи, малко арменци, малко от тюркските нации от другата страна на Каспийско море – азери и други кавказци, пренесли се откъм този бряг, изключително при соца. Не е по никакъв начин чудно да видите естествено руси и синеоки хора с дръпнати очи в резултат на целия този генетичен коктейл. Чийто език звучи като турски – чак до „ йок “ за НЕ, а се е писал 100 години с нашите букви – славянските. Голяма каша!
В града има още доста неща за виждане. На площада пред крепостта, в която е най-старият град, е пораснала Кулата на Бухара – някакъв локален вид на Айфеловата, а зад нея ще видите изкуствено, само че въздълбоко езеро, зад което има много нетипична, само че освен това красива джамия. В противоположна посока са фамозните минарета на остарелия нравствен град. Куполите са сини, което е типично за узбекската просвета, орнаментиката е феноменална, а поради многото магазинчета за килими, шалове, кована и керамична посуда и пазаренето, което от време на време става яростно, в близост има даже пункт на туристическата полиция.
Взели назад скоростния трен, се връщате в столицата Ташкент, която е един град на малко повече от половин век в настоящия си тип. През 1966 година античното населено място, където и до през днешния ден се пази най-старият коран в света, е разрушено от мощно земетресение и е издигнато на ново. Което не е било лесна задача, тъй като публично в града живеят 2,5 млн. души, само че съгласно локалните действително са нещо като 4 милиона.
Поради брежневския обсег, посред степта са опнати големи булеварди и чутовни паркове. Най-дълъг и с по 5 ленти в посока е основният бул. Навой, кръстен на локалния вид на Иван Вазов, който стартира от паметната постройка на цирка. В съседство е и друга забележителност на града – пазара Чорсу, който е наложителен за посещаване и в никакъв случай не спи. Там ще намерите всичко – от сергии за корани и броеници, до щандове за салами в естествените цветове на същинското месо – не са розови като родните пвц-кремвирши.
Страната, която е в сърцето на Средна Азия – тогавашната Согдиана, е мястото, където Александър Велики, този „ македонски воин “ на нашето време, обръща резбата, та се дами за красивата Роксана. Понеже цялата тогавашна зона е позната като Балхария, а то доста наподобява на нашето България, за какво пък по македонски да не решим, че императрицата е наше момиче...
Самарканд е изумително място. В неговото сърце е площадът с невероятните джамии и медресета, които не наподобяват на тези, които знаем в другия мюсюлмански свят. Площадът се назовава Регистан и в действителност е наложително място за посещаване. Най-малко поради невероятната възстановка на светилищата на повече от пет века, направена по руско време. Наистина не сте виждали толкоз красиви мозайки.
Другото наложително място за туристите, среща се на десетина минути пеш в този другояче голям град, е мавзолеят на Тамерлан – великия император, който е поставил Самарканд като една от най-важните точки на пътя на коприната. Вдясно от него потегля Университетският бул. – нещо като локален вид на Шанз Елизе с цялостен парк сред необятните многолентови две направления на шосето. Той пък е сърцето на Руския град. Ако завиете вдясно при Къта на Конфуций – градина, завършена в китайски жанр, скоро ще се намерите при прелестния православен храм Св. Алексий, който е издигнат през 1912 година – май от този момент беше и нашата съветска църква в София.
Веднага след него пък потегля улицата, на която се намира един от най-интересните музеи в града – на виноделието. Разположен е в старовремската къща на паралия от царския интервал, който основал тукашния винпром. А когато избухнала Октомврийската гражданска война, побързал да скрие по този начин персоналната си сбирка преди да избяга на Запад, че я търсили половин век преди да я намерят и от нея да създадат въпросния музей. Тук пазят виновност от 1908 и 1912 година до наши дни. И то положителни, в това число шампанизираните.
На повече от час и половина със скоростния трен от Самарканд се намира другия баснословен град на Узбекистан – Бухара. Когато видите престола на локалния държател в центъра на достоверната цитадела от 4-ти век, би трябвало да знаете, че тронът, който, несъмнено, не е чак толкоз остарял, колкото твърдината, е употребен тъкмо допреди век. Тогава шейхът се подчинява на руската империя, а градът му става столица на формированието Туркестан, което след това се разделя на Узбекистан, Таджикистан – в съседство, Туркменистан, Киргизстан. Хората тук са доста забавни.
Цял Узбекистан е неповторим кръстопът на разбъркване на гени, само че в Бухара е в действителност изумително. Защо? Понеже е заобиколен от останалите средноазиатски републики, а на юг граничи с Афганистан, той към този момент става микс на персийската раса – мургава, само че с кръгли очи, и на хората дръпнатите очи – съгласно локалните леко. Представете си към това крепко вливане на руснаци, изключително след 1920 година, а по сталиново време преселването на 200 000 етнически корейци от пограничните региони в Далечния Изток, с цел да не водят партизанска война в интерес на японците в руския гръб.
Добавете малко евреи, малко арменци, малко от тюркските нации от другата страна на Каспийско море – азери и други кавказци, пренесли се откъм този бряг, изключително при соца. Не е по никакъв начин чудно да видите естествено руси и синеоки хора с дръпнати очи в резултат на целия този генетичен коктейл. Чийто език звучи като турски – чак до „ йок “ за НЕ, а се е писал 100 години с нашите букви – славянските. Голяма каша!
В града има още доста неща за виждане. На площада пред крепостта, в която е най-старият град, е пораснала Кулата на Бухара – някакъв локален вид на Айфеловата, а зад нея ще видите изкуствено, само че въздълбоко езеро, зад което има много нетипична, само че освен това красива джамия. В противоположна посока са фамозните минарета на остарелия нравствен град. Куполите са сини, което е типично за узбекската просвета, орнаментиката е феноменална, а поради многото магазинчета за килими, шалове, кована и керамична посуда и пазаренето, което от време на време става яростно, в близост има даже пункт на туристическата полиция.
Взели назад скоростния трен, се връщате в столицата Ташкент, която е един град на малко повече от половин век в настоящия си тип. През 1966 година античното населено място, където и до през днешния ден се пази най-старият коран в света, е разрушено от мощно земетресение и е издигнато на ново. Което не е било лесна задача, тъй като публично в града живеят 2,5 млн. души, само че съгласно локалните действително са нещо като 4 милиона.
Поради брежневския обсег, посред степта са опнати големи булеварди и чутовни паркове. Най-дълъг и с по 5 ленти в посока е основният бул. Навой, кръстен на локалния вид на Иван Вазов, който стартира от паметната постройка на цирка. В съседство е и друга забележителност на града – пазара Чорсу, който е наложителен за посещаване и в никакъв случай не спи. Там ще намерите всичко – от сергии за корани и броеници, до щандове за салами в естествените цветове на същинското месо – не са розови като родните пвц-кремвирши.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ