Пътуването не бива да се ограничава до сезон, място, компания.

Пътуването не трябва да се лимитира до сезон, място, компания. Пътуването, с изключение на чисто физическо прекарване, има голям прочувствен, психически резултат върху нас. А от него не трябва да се лишаваме зимата, при неприятно време, да ни стопират парите или неналичието на спътници.

1. Пътуването ни прави по-умни. Пътувайки, ние учим доста по-добре, в сравнение с, когато сме вкъщи. Музеи, история, география, ученето по време на път ни приближава до метода, по който децата учат за света и това разсънва приспаната ни схватливост. Умението да търсим по вътрешен повод, а не по напън извън. Най-добре се вижда това при децата. Тези, които пътуват и търсят връзка с мястото, където са, се разграничават по някакъв необикновен метод, имат друго самочувствие.

2. Пътуването разсънва сетивата и инстинктите. Пътуването отваря всичките ни сетива, които също заспиват, когато дълго време сме в рутина. По-отворени сме към новите прекарвания, усети и гледки. От друга страна, самата динамичност на пътуването тренира паметта, ориентацията, възприятието за самозапазване. Иначе казано, човек влиза в по-добра връзка със себе си в своята целокупност, а освен в избран аспект, който му служи в всекидневието.

3. Пътуването ни прави по-креативни. Хората, които опознават нови култури и хора, намират нови способи да показват и себе си. Научаването на занаяти, традиции, даже религии и вярвания ни прави по-пълни, по-осъзнати и даже може да промени доста живота ни. Креативността обаче има и по-дълбоко равнище - в способността да сме гъвкави в мисленето. Нещо, които учените назовават когнитивна еластичност.

4. Пътуването ни учи по какъв начин да сменяме вероятностите. Когато пътуваме, без значение от подбудите или мотивите, даже бизнес пътешестване да е, това ни дава постоянно друга от досегашната вероятност. Учим се по какъв начин да се отдалечаваме от живота си, да го следим в профил. Това от своя страна, ни оказва помощ да забележим какъв брой незначителни от време на време са проблемите ни и кои са значимите неща в живота ни.

5. Пътуването ни учи на примирение и самообладание с другите. Заклетите пътешественици са благи хора, учтиви и изчакващи в връзката с непознати. Те знаят, че нищо няма да реализират, когато са нападателни и изискващи. На това учи точно опитът с другите хора и култури. Освободеното схващане знае, че всеки човек е значим, във всяка просвета има нещо скъпо и има неща, които са значими на всички места по света - гостолюбие, почитание, положителни маниери, признателност, усмивката, ръкостискането.

6. Пътуването ни демонстрира метод да бъдем щастливи. Вероятно не единствен, евентуално не общовалиден, само че пътуването ни учи, че същинско благополучие има освен в самото пътешестване, а в упованието за него. Не когато си в нещото, а когато мислиш и го очакваш с неспокойствие. Това са миговете, в които сме екзалтирани, разнообразни, окрилени и, да, щастливи.

7. Пътуването връща вярата в човечеството. Звучи малко пресилено, само че когато човек пътува даже малко, схваща какъв брой доста хората си приличаме, без значение от границите, които видимо ни разделят. Това ни прави близки с непознатите по някакъв сродяващ метод. Обикновено когато сме на път, хората се стремят да ни оказват помощ, да ни посъветват, да ни упътят по-добре. Можем да се почустваме близки със напълно непознати, да получим ненадейно гостолюбие или някой чужд напряко да ни избави живота.

Не спирайте да пътувате, както поучава остарялата максима: Поне един път годишно отидете на място, което в никакъв случай не сте ходили.