„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: Сега на всеки завоевател ще бъде трудно да завладее Велико Търново
Пътищата са транспортните артерии, които ни вършат живи (освен в противоположни случаи, когато законът мъмри нарушителите и те дават обещание да се поправят). Ако към Царевец е имало положителни пътища, латинецът Балдуин е можел да избяга, а не да го хвърлят от едноименната кула, реставрирана по този начин майсторски, че задграничните туристи гордо отнасят снимкови доказателства за достоверната българска история.
И през днешния ден пътищата на Велико Търново са Ахилесова пета в градоустройството и тест за нервни системи. Кметовете са редовно уравновесени: три години събират сили и седмици преди локалните избори пускат булдозерите и лопатите. Край Янтра кипи трудов възторг: разкопават се асфалти, базалти, хилави тревни площи. Изграждат се „ кръгови ” с противоположни виражи, с тесни платна, в които градски рейсове и сметосъбиращи камиони се чудят по какъв начин да се поберат на завоя. Дружествата за водно и топлофикационно доставяне другарски съпровождат управата и в допълнение разорават туристическия град. А на жителите му остава да надзърнат в речника на укорителните слова, или да остроумничат в обществените мрежи, да вземем за пример в търновската „ Дивотия до шия ”. Категорично не са прави: до шията може да се затъне единствено в изкопите на единствения мост над Янтра, свързващ директно града с огромен квартал и Университетския комплекс, само че тази транспортна връзка от месеци е прекратена. И трудовият възторг продължава: на „ акомпанимент ” се построява кръговото кръстовище до Централния боен списък, само че в случай че не се успее в последните часове преди 22 септември, Деня на независимостта, няма ужасно: формалните държавни лица ще бъдат прекарани по украсената основна улица от центъра към крепостта Царевец. Иначе елементарните поданици на Велико Търново няма да бъдат „ прекарани ”, те ще вървят пешком и ще имат време за въпроси.
Например за какво са спали недоразвитите търновски архитекти по време на развития социализъм и не са планували „ взривът ” на население и коли в тясната част на центъра? Защо не са изнесли значими публични здания в свободната територия до новата болница, а в този момент там са частни гаражи, гумаджийници, интернационалните търговски вериги. И разпъва шатър гастролиращ цирк.
Но и без него циркът е налице: в „ час пик ” на кръстовищата в центъра до пощата, театъра, до пазара и правосъдната палата никой никому басма не цепи: водачите стопират колите на една багра разстояние и разлистват родословните си дървета. Над тапите благо се усмихват някои, които все строят нещо на тесните улици до „ конака ” и към крепостта Царевец и колите се нижат на наниз от Царевец до пазара, а от другата страна от Царевец до Арбанаси.
Сега на всеки поробител ще бъде мъчно да завладее Велико Търново.
На процедура има единствено две съществени улици и няколко транспортни улички в центъра, има разкопани строителни ями и околомостови уреди. Решението е да се поканят чешки, японски, американски „ мозъци ” и те да построят виадукти, високи шосейни арки, лифтове и прочие, с цел да повишат превоза над главите на жителите и туристите, тъй като в този момент се е качил на главите им…
Нашите положителни планове са да честитим на Велико Търново празника единствено след часове: 22 септември, Деня на българската самостоятелност, прокламирана край Янтра.
И без значение от подострени пера, локалните повелители да мислят за райските кътчета четири години, а не четири дни, до момента в който „ партизан за пердах се стяга ” (бой, или избори, избори, или пердах – все тая…)
Но Велико Търново е спокойно: това потвърждава и някогашният футболен първенец „ Етър ”, който посреща с самун и мед тия, които идват и го бият.
Борислав КОСТОВ
И през днешния ден пътищата на Велико Търново са Ахилесова пета в градоустройството и тест за нервни системи. Кметовете са редовно уравновесени: три години събират сили и седмици преди локалните избори пускат булдозерите и лопатите. Край Янтра кипи трудов възторг: разкопават се асфалти, базалти, хилави тревни площи. Изграждат се „ кръгови ” с противоположни виражи, с тесни платна, в които градски рейсове и сметосъбиращи камиони се чудят по какъв начин да се поберат на завоя. Дружествата за водно и топлофикационно доставяне другарски съпровождат управата и в допълнение разорават туристическия град. А на жителите му остава да надзърнат в речника на укорителните слова, или да остроумничат в обществените мрежи, да вземем за пример в търновската „ Дивотия до шия ”. Категорично не са прави: до шията може да се затъне единствено в изкопите на единствения мост над Янтра, свързващ директно града с огромен квартал и Университетския комплекс, само че тази транспортна връзка от месеци е прекратена. И трудовият възторг продължава: на „ акомпанимент ” се построява кръговото кръстовище до Централния боен списък, само че в случай че не се успее в последните часове преди 22 септември, Деня на независимостта, няма ужасно: формалните държавни лица ще бъдат прекарани по украсената основна улица от центъра към крепостта Царевец. Иначе елементарните поданици на Велико Търново няма да бъдат „ прекарани ”, те ще вървят пешком и ще имат време за въпроси.
Например за какво са спали недоразвитите търновски архитекти по време на развития социализъм и не са планували „ взривът ” на население и коли в тясната част на центъра? Защо не са изнесли значими публични здания в свободната територия до новата болница, а в този момент там са частни гаражи, гумаджийници, интернационалните търговски вериги. И разпъва шатър гастролиращ цирк.
Но и без него циркът е налице: в „ час пик ” на кръстовищата в центъра до пощата, театъра, до пазара и правосъдната палата никой никому басма не цепи: водачите стопират колите на една багра разстояние и разлистват родословните си дървета. Над тапите благо се усмихват някои, които все строят нещо на тесните улици до „ конака ” и към крепостта Царевец и колите се нижат на наниз от Царевец до пазара, а от другата страна от Царевец до Арбанаси.
Сега на всеки поробител ще бъде мъчно да завладее Велико Търново.
На процедура има единствено две съществени улици и няколко транспортни улички в центъра, има разкопани строителни ями и околомостови уреди. Решението е да се поканят чешки, японски, американски „ мозъци ” и те да построят виадукти, високи шосейни арки, лифтове и прочие, с цел да повишат превоза над главите на жителите и туристите, тъй като в този момент се е качил на главите им…
Нашите положителни планове са да честитим на Велико Търново празника единствено след часове: 22 септември, Деня на българската самостоятелност, прокламирана край Янтра.
И без значение от подострени пера, локалните повелители да мислят за райските кътчета четири години, а не четири дни, до момента в който „ партизан за пердах се стяга ” (бой, или избори, избори, или пердах – все тая…)
Но Велико Търново е спокойно: това потвърждава и някогашният футболен първенец „ Етър ”, който посреща с самун и мед тия, които идват и го бият.
Борислав КОСТОВ
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ