Пробуждането започва когато започваме да разбираме, че нещо не е както трябва…
Първо се стартира с стремежи от външния свят. Искам обич, но не такава както до момента – друга и истинска; желая да върша нещо, което ме въодушевява, желая материални неща, желая пътешествия, желая, желая, искам…
И започваме да търсим способи, по които да ги имаме. Четем книги, вървим на разнообразни семинари, работим с силата и други сходни занимания. Живота ни се трансформира в търсене. Търсим това, което нямаме на открито.
Всичко работи, само че не това, което в действителност желаеме. Срещаме хора, с които влизаме във взаимоотношения, само че след това разбираме, че това не е нашия човек. А в действителност тези хора идват, с цел да ни покажат какво в действителност още би трябвало да променим в себе си. Идват и материални облаги, само че не е тъкмо това, което желаеме. Намираме някакво занятие, само че разбираме, че не е тъкмо по този начин, както сме си представяли – не ни носи задоволително средства и не ни въодушевява. Работим със себе си, като ти изкарват хиляди неща за преправяне и си задаваш въпроса този живот ще ми стигне ли, с цел да ги преработя и по кое време ще пребивавам, по кое време в действителност ще съм щастлива. После виждаш, че с всички е по този начин, само че това не те успокоява доста. След това зарязваш всичко и казваш „ писна ми “, работя със себе си, под дърво и камък вървя и отново същото. И продължаваш да живееш сякаш по-осъзнат, по-разбиращ нещата от живота, към този момент знаеш доста неща, станал си „ полупсихолог “. Но нещо надълбоко в теб ти споделя, че нещо не е наред. При някои се появяват лека тревога, вътрешно напрежение, раздразнителност, появяват се някакви заболявания при кой по-леки при други по-сериозни. И това е по този начин, тъй като оня интуиция към този момент крещи, че не устоя повече по този начин. И отговора тук е единствено един – не вървиш по своя път. И тогава се потапяш в дълбокото. В дълбините на своята същина. Първо е ужасно, тази среща страха от незнайното, не знаеш какво ще излезе от теб. Не знаеш кой си в действителност. Лесно е да обсъдим различен човек, само че за себе си е мъчно, тъй като постоянно сме желали да сме положителни във всичко, само че в действителност това не е тъкмо по този начин в реалност. Толкова добре сме се скрили от себе си, че е мъчно да се открием.
Но един ден тази намира се случва. Откриваш кой си в действителност и кой не си. Започваш да чуваш душата си, нейните същински копнежи. В тази дълбока съгласуваност и центрираност със себе си се случва една магия, която цялостен живот търсим – приемането и любовта към себе си. И това се случва по един натурален метод. Защото това е връщане към същинската ти природа – от онази дивата, до финната – във всичките ти същности. И най-после разбираш, че всичко, което си търсил цялостен живот си Самия себе си. И спираш да търсиш, тъй като всичко е в теб. Разбираш, че никой не може да те направи благополучен, обичан, богат, приет, скъп – с изключение на ти самия. Разбираш предназначението си, тръгваш по пътя си и ставаш магнит за всичко, което си мечтал в миналото. А контролът се трансформира във внимание, което е към твоите усеща, тъй като те в никакъв случай не лъжат. Естествено егото не спи и ловко се пробва да те върне в остарялото, тъй като то би трябвало да се храни от страховете, от гнева, от обидата, от възприятието за виновност, от срама. Но тогава разпознаваш всичко, виждаш ясно всичко, тъй като живееш в наличие в себе си тук и в този момент. И разрешаваш на всичко да бъде…
Позволяваш на себе си да си себе си и тогава се появява, онази харизма, която може да осъществя всичко с лекост.
Via# Sneji Koycheva
