Снизходителното великодушие на елитите
Първо да забележим що е то „ хайлайф “, какви типове елити има и дали попадат в някой от тях тези, които преди време разпространиха 15 съвета в посока на това по какъв начин по-цивилизовано да прекараме зимата. А тя към този момент хлопа на вратата, аленото вино желае своето, а зарзаватчиите страхливо пуснаха първите туршии в очакване на киселото зеле.
Етимологически видяно, думата „ хайлайф “ значи подборка, селекция („ селекция “ е със същия корен като „ хайлайф “, „ електорат “ и т.н.), като се подразбира, че тази подборка е направена на правилото „ високо качество по някакъв симптом “. Има най-различни елити. Например богатите олигарси, които дърпат конците на персоналните си политици, са един тип хайлайф. Личните им политици са различен тип. Виртуозните пианисти и цигулари са трети тип. Към него някои медии причисляват и спортистите, с цел да могат да включат всички дружно в светските си рубрики. Понякога към този хайлайф се присламчват и хора, известни само с това, че са известни и че вземат участие в риалитита за готвене на манджи и за оцеляване по пустинни острови.
Класическият хайлайф на западната цивилизация е аристокрацията. Ние нямаме такава аристокрация, учредена на вековна поземлена благосъстоятелност, просто тъй като тук нещата в никакъв случай не са се случвали по този начин – било във Византийския, било в Османския свят. Но аналог на аристокрация сме имали в лицето на чорбаджиите (тези които дават чорбата така, както лордовете пазят хляба), просто не сме имали далновидността да я кодифицираме след Освобождението. Подобен тип, въпреки и не напълно същия, са се пробвали да основат монарсите на Третото българско царство и изключително цар Борис III в лицето на своето офицерство.
Има и един административно-бюрократичен хайлайф. Все по-често го назоваваме „ меритокрация “, с цел да не го назовем „ аристокрация “, което хем е малко непристойно, хем е разобличаващо във връзка с това в какво са се трансформирали служителите, изключително в европейските структури. Например посланикът на Европейския съюз в Съвета на Европа е нещо като херцог. И ние сме горди, че сега този херцог е българка. Но по европейските канцеларии пъплят безчет по-малки графове, виконти, барони и баронети, които с безизразни лица се любуват на ненормално огромните си заплати.
Друг тип хайлайф е интелигенцията (вече се приближаваме към задачата, не губете кураж и самообладание!). Тя е подборка на по-умни хора с чувствителен принос в материалната и духовната просвета на своите общества. Частен случай на този хайлайф е фейсбук интелигенцията, която се отличава от останалата част по своята… хайде краткотрайно да я назовем „ по-изострена комуникативност “. Невинаги представителите на тази интелигенция са прекомерно добре образовани, постоянно техните специалности са някакви такива – малко измислени, – само че те постоянно са уверени в компетентността и правотата си. И постоянно са подготвени да дадат ум, комуто не доближава.
Ето, съгласно това качество – подготвеност постоянно да дадат ум – се оформя и един многочислен сегмент в елита на интелигенцията, дано го назовем: „ отваряща очите на другите интелигенция “. Например господин Manol Peykov от фейсбук ни отваря очите, като показва 15 метода да спестим сила през зимата, като правилно отбелязва, че ги е взел от господин Julian Popov, също от фейсбук (ние не знаем дали господин Julian Popov е техен създател, или на собствен ред ги е взел отнякъде). Полезните препоръки стартират с това по какъв начин би трябвало да си накупим термометри и да ги разхвърляме на всички места из дома си, във всяка стая, тъй че непрестанно да сме наясно каква е температурата. Ако е повече от 21 градуса, то ние см безотговорни разсипници, които не милеят нито за себе си, нито за планетата. В будно положение би трябвало да живеем на 19 градуса, а в спящо – на 16. Не знам по какъв начин механически се реализира скокът от едната температура към другата. Рязко отваряме прозореца, без да откъсваме очи от термометъра?
Не бива да употребяваме сушилня за облекла. Трябва да си опънем шир (в хола, в спалнята?). В мненията под обявата плаха гражданка беше попитала, в случай че хем държим хладно в жилището, хем сушим на шир, какъв брой време ще би трябвало да съхне прането, само че такова дребнотемие е даже обидно за светлите мозъци, които се реят във висините на концептуалните систематизирания.
Трябва да перем с хладка вода. Слава Богу, прахът за пране към момента е позволен.
Не бива да караме колите си, а да караме колело и зиме и лете, и в зной и в дъжд. Можело да бъде и електрическо, евентуално може и електрическа тротинетка. Тук не разбрах по какъв начин този спомагателен разход на електрическа енергия прави зимата ни по енергийно ефикасна.
Да не вървим на работа. Да си работим у дома. Това, апропо е унищожителна процедура, огромна част от дилемите се извършват с помощта на неофициалните контакти сред членовете на екипа, а те се основават на кафе с цигара в почивките. Но за вредите от надомната работа си заслужава да се приказва настрана.
Има и още препоръки, само че най-умопомрачителният е по какъв начин би трябвало да си организираме „ съседска група за икономисване на сила “, в която да се събираме и да обсъждаме ограничения. Да обсъждаме ограничения с другари, съседи и родственици. Този кретенизъм го нямаше и при социализЪма – да се събираш на групи с другари и родственици и да обсъждаш ограничения за икономисване на сила! Защо? Вероятно с цел да натриеш мордата на Путин? Или пък Земята да загине не след милиард, а след милиард и половина години?
Жанрът със препоръките не е нов. Господата не откриват топлата вода. По напълно различен мотив ми попадна една занимателна от 2009 година, отдадена на биоразнообразието и по какъв начин би трябвало да се грижим за него. То е нещо като грижата за силата през зимата. Пак под формата на препоръки ни насочват към верен живот и общополезно държание. Брошурата, апропо, е издание на Белгийския кралски институт за естествени науки. Усещате ли гнилата наслада на аристократизма?
Сред насоките, които ни дава тя, им и такива: да не си сменяме джиесема, таблета и преносимия компютър, до момента в който не се разкапят изцяло (ми тогава да спрат да бълват програмен продукт, който не се поддържа от остарелия хардуер!); да перем единствено с марсилски сапун, да мием пода единствено с черен сапун, да стържем тенджерите и умивалниците със сода бикарбонат, а котления камък да отстраняваме с парещ оцет (това по някакъв метод подпомагало разнообразието на скотски и растителни типове на планетата); когато се разхождаме измежду природата, да пазим тишина, да не обличаме облекла с ярки цветове (например такива, по които, в случай че изпаднем в неволя, спасителите могат да ни намерят) и да не се пръскаме с парфюм, и да не стъпваме върху мъхове (да, в действителност го написа това); да способстваме за запазването на есетрата (?), като ядем чорба от пащърнак, чипс от топинамбур и хайвер от охлюви; и прочие, и прочие – в случай че ви се чете всичко, изтеглете си брошурата от SULLA.BG, дал съм ви връзка.
Така че, господа загрижени за настъпващата зима, не сте разкрили нищо ново – накъдето сте тръгнали, хората оттова се връщат! Но не това е значимото. Не е значимо дали препоръките, които ни дават господата Peykov и Popov или пък Белгийският кралски институт за естествени науки, са идиотски или мъдри. Важно е отношението, с което ни ги дават. Те са елитите, ние сме народът. Ние имаме потребност от тенденция и тази тенденция би трябвало да ни се преподаде в елементарно смилаем тип, завършена в подточки, в приключени фрази като лозунги, с ясно дефинирана поука и духовен ориентир. Това е ситуацията. Положението е агитация for dummies.
Няма тъждество. Дори и при комунистите, които даваха на барикадите живота си за равенството, и при тях нямаше. И при тях имаше революционен авангард, народ и врагове на народа. Сега няма такива неща, само че пък има елити и жители. Хората постоянно са се делили на водачи и следовници, на шматки и тарикати. Едните са елити, а другите жители. Но когато става дума за агитация, така наречен „ елити “ или най-малко тези, които определихме като „ фейсбук интелигенция “, не са генератор на посланията, а единствено техен транслатор. Те услужливо улавят верните повеи и ги трансформират в персонални дела. Целта е най-малък размисъл и минимална рецензия. По време на културната гражданска война в Китай хунвейбините размахваха дребни червени книжки с цитати от Мао. И това им беше задоволително. Сега ни заливат със описи потребни препоръки по какъв начин да бъдем съвършени, по какъв начин да не ядем месо и да не се къпем. Това са новите цитати. Но кой е новият Мао? Не можеш да го посочиш. Култа към личността си отиде, с цел да пристигна култът към безличието. Никой не поема отговорност, никой не взима решение. Решенията постоянно идват подготвени отнякъде, взети от някакъв пословичен индивид на групова отговорност. Понякога си мисля, че в далечни планини, зад гори и морета, има тъмна пещера, където решенията се самозараждат. А битката на интелигенцията е кой пръв ще прегърне решенията и ще ги трансформира в опорни точки. Жалка история, жалки елити, жалка интелигенция. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Етимологически видяно, думата „ хайлайф “ значи подборка, селекция („ селекция “ е със същия корен като „ хайлайф “, „ електорат “ и т.н.), като се подразбира, че тази подборка е направена на правилото „ високо качество по някакъв симптом “. Има най-различни елити. Например богатите олигарси, които дърпат конците на персоналните си политици, са един тип хайлайф. Личните им политици са различен тип. Виртуозните пианисти и цигулари са трети тип. Към него някои медии причисляват и спортистите, с цел да могат да включат всички дружно в светските си рубрики. Понякога към този хайлайф се присламчват и хора, известни само с това, че са известни и че вземат участие в риалитита за готвене на манджи и за оцеляване по пустинни острови.
Класическият хайлайф на западната цивилизация е аристокрацията. Ние нямаме такава аристокрация, учредена на вековна поземлена благосъстоятелност, просто тъй като тук нещата в никакъв случай не са се случвали по този начин – било във Византийския, било в Османския свят. Но аналог на аристокрация сме имали в лицето на чорбаджиите (тези които дават чорбата така, както лордовете пазят хляба), просто не сме имали далновидността да я кодифицираме след Освобождението. Подобен тип, въпреки и не напълно същия, са се пробвали да основат монарсите на Третото българско царство и изключително цар Борис III в лицето на своето офицерство.
Има и един административно-бюрократичен хайлайф. Все по-често го назоваваме „ меритокрация “, с цел да не го назовем „ аристокрация “, което хем е малко непристойно, хем е разобличаващо във връзка с това в какво са се трансформирали служителите, изключително в европейските структури. Например посланикът на Европейския съюз в Съвета на Европа е нещо като херцог. И ние сме горди, че сега този херцог е българка. Но по европейските канцеларии пъплят безчет по-малки графове, виконти, барони и баронети, които с безизразни лица се любуват на ненормално огромните си заплати.
Друг тип хайлайф е интелигенцията (вече се приближаваме към задачата, не губете кураж и самообладание!). Тя е подборка на по-умни хора с чувствителен принос в материалната и духовната просвета на своите общества. Частен случай на този хайлайф е фейсбук интелигенцията, която се отличава от останалата част по своята… хайде краткотрайно да я назовем „ по-изострена комуникативност “. Невинаги представителите на тази интелигенция са прекомерно добре образовани, постоянно техните специалности са някакви такива – малко измислени, – само че те постоянно са уверени в компетентността и правотата си. И постоянно са подготвени да дадат ум, комуто не доближава.
Ето, съгласно това качество – подготвеност постоянно да дадат ум – се оформя и един многочислен сегмент в елита на интелигенцията, дано го назовем: „ отваряща очите на другите интелигенция “. Например господин Manol Peykov от фейсбук ни отваря очите, като показва 15 метода да спестим сила през зимата, като правилно отбелязва, че ги е взел от господин Julian Popov, също от фейсбук (ние не знаем дали господин Julian Popov е техен създател, или на собствен ред ги е взел отнякъде). Полезните препоръки стартират с това по какъв начин би трябвало да си накупим термометри и да ги разхвърляме на всички места из дома си, във всяка стая, тъй че непрестанно да сме наясно каква е температурата. Ако е повече от 21 градуса, то ние см безотговорни разсипници, които не милеят нито за себе си, нито за планетата. В будно положение би трябвало да живеем на 19 градуса, а в спящо – на 16. Не знам по какъв начин механически се реализира скокът от едната температура към другата. Рязко отваряме прозореца, без да откъсваме очи от термометъра?
Не бива да употребяваме сушилня за облекла. Трябва да си опънем шир (в хола, в спалнята?). В мненията под обявата плаха гражданка беше попитала, в случай че хем държим хладно в жилището, хем сушим на шир, какъв брой време ще би трябвало да съхне прането, само че такова дребнотемие е даже обидно за светлите мозъци, които се реят във висините на концептуалните систематизирания.
Трябва да перем с хладка вода. Слава Богу, прахът за пране към момента е позволен.
Не бива да караме колите си, а да караме колело и зиме и лете, и в зной и в дъжд. Можело да бъде и електрическо, евентуално може и електрическа тротинетка. Тук не разбрах по какъв начин този спомагателен разход на електрическа енергия прави зимата ни по енергийно ефикасна.
Да не вървим на работа. Да си работим у дома. Това, апропо е унищожителна процедура, огромна част от дилемите се извършват с помощта на неофициалните контакти сред членовете на екипа, а те се основават на кафе с цигара в почивките. Но за вредите от надомната работа си заслужава да се приказва настрана.
Има и още препоръки, само че най-умопомрачителният е по какъв начин би трябвало да си организираме „ съседска група за икономисване на сила “, в която да се събираме и да обсъждаме ограничения. Да обсъждаме ограничения с другари, съседи и родственици. Този кретенизъм го нямаше и при социализЪма – да се събираш на групи с другари и родственици и да обсъждаш ограничения за икономисване на сила! Защо? Вероятно с цел да натриеш мордата на Путин? Или пък Земята да загине не след милиард, а след милиард и половина години?
Жанрът със препоръките не е нов. Господата не откриват топлата вода. По напълно различен мотив ми попадна една занимателна от 2009 година, отдадена на биоразнообразието и по какъв начин би трябвало да се грижим за него. То е нещо като грижата за силата през зимата. Пак под формата на препоръки ни насочват към верен живот и общополезно държание. Брошурата, апропо, е издание на Белгийския кралски институт за естествени науки. Усещате ли гнилата наслада на аристократизма?
Сред насоките, които ни дава тя, им и такива: да не си сменяме джиесема, таблета и преносимия компютър, до момента в който не се разкапят изцяло (ми тогава да спрат да бълват програмен продукт, който не се поддържа от остарелия хардуер!); да перем единствено с марсилски сапун, да мием пода единствено с черен сапун, да стържем тенджерите и умивалниците със сода бикарбонат, а котления камък да отстраняваме с парещ оцет (това по някакъв метод подпомагало разнообразието на скотски и растителни типове на планетата); когато се разхождаме измежду природата, да пазим тишина, да не обличаме облекла с ярки цветове (например такива, по които, в случай че изпаднем в неволя, спасителите могат да ни намерят) и да не се пръскаме с парфюм, и да не стъпваме върху мъхове (да, в действителност го написа това); да способстваме за запазването на есетрата (?), като ядем чорба от пащърнак, чипс от топинамбур и хайвер от охлюви; и прочие, и прочие – в случай че ви се чете всичко, изтеглете си брошурата от SULLA.BG, дал съм ви връзка.
Така че, господа загрижени за настъпващата зима, не сте разкрили нищо ново – накъдето сте тръгнали, хората оттова се връщат! Но не това е значимото. Не е значимо дали препоръките, които ни дават господата Peykov и Popov или пък Белгийският кралски институт за естествени науки, са идиотски или мъдри. Важно е отношението, с което ни ги дават. Те са елитите, ние сме народът. Ние имаме потребност от тенденция и тази тенденция би трябвало да ни се преподаде в елементарно смилаем тип, завършена в подточки, в приключени фрази като лозунги, с ясно дефинирана поука и духовен ориентир. Това е ситуацията. Положението е агитация for dummies.
Няма тъждество. Дори и при комунистите, които даваха на барикадите живота си за равенството, и при тях нямаше. И при тях имаше революционен авангард, народ и врагове на народа. Сега няма такива неща, само че пък има елити и жители. Хората постоянно са се делили на водачи и следовници, на шматки и тарикати. Едните са елити, а другите жители. Но когато става дума за агитация, така наречен „ елити “ или най-малко тези, които определихме като „ фейсбук интелигенция “, не са генератор на посланията, а единствено техен транслатор. Те услужливо улавят верните повеи и ги трансформират в персонални дела. Целта е най-малък размисъл и минимална рецензия. По време на културната гражданска война в Китай хунвейбините размахваха дребни червени книжки с цитати от Мао. И това им беше задоволително. Сега ни заливат със описи потребни препоръки по какъв начин да бъдем съвършени, по какъв начин да не ядем месо и да не се къпем. Това са новите цитати. Но кой е новият Мао? Не можеш да го посочиш. Култа към личността си отиде, с цел да пристигна култът към безличието. Никой не поема отговорност, никой не взима решение. Решенията постоянно идват подготвени отнякъде, взети от някакъв пословичен индивид на групова отговорност. Понякога си мисля, че в далечни планини, зад гори и морета, има тъмна пещера, където решенията се самозараждат. А битката на интелигенцията е кой пръв ще прегърне решенията и ще ги трансформира в опорни точки. Жалка история, жалки елити, жалка интелигенция. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ