Първият български военен научно-изследователски кораб Св.св. Кирил и Методий“ отплава

Първият български боен научно-изследователски транспортен съд „ Св.св. Кирил и Методий “ отплава от Морската гара във Варна към Антарктида на 27 декември. Плаването до базата ни на остров Ливингстън „ Св. Климент Охридски “ и назад ще продължи към четири месеца, написа Българска телеграфна агенция.

Екипажът на борда е 26 души с пълководец капитан II сан Николай Данаилов. Ръководител на 31-а българска експедиция до Ледения континент е проф. Христо Пимпирев.

Ден 1

Да изпратят кораба през днешния ден се събраха десетки близки и родственици, доста варненци. На палубата свещеници от Варненската и Великопреславската митрополия отслужиха водосвет за сполучливо корабоплаване и благословиха екипажа и учените да се завърнат сполучливо от задачата си. На тържеството участваха командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, регионалният шеф на Варна Марио Смърков и офицери.

Приветствие с благопожелание за безаварийно корабоплаване бе изпратил президентът Румен Радев. В него е посочено, че днешното събитие е следващото доказателство за затвърждаването престижа на България на Белия континент. Върховният главнокомандващ на армията показва, че плаването на „ Св.св. Кирил и Методий “ е историческо, ще подкрепи достигането на нови научни върхове и ще издигне престижа на страната ни.



„ Това корабоплаване поставя началото на нов стадий във взаимоотношението сред науката и българските въоръжени сили в лицето на Военноморски сили, което би трябвало да продължи да се развива, с цел да открива пред тях нови хоризонти “, се споделя в писмото на президента.

Ръководителят на експедицията проф. Пимпирев описа, че българските антарктици за пръв път ще изпълнят план за проучване на океана към базата на Ливингстън. По думите му ще се наблюдава дали замърсяването е достигнало да най-чистите води на планетата и дали има утаявания в региона. Пимпирев посочи, че благодарение на кораба за пръв път проучванията ще бъдат направени в дълбоки води, а освен край брега. Той описа още, че главната група учени – 28 души, ще се качи на борда в Аржентина в края на януари. Той изрази убеденост, че през май корабът още веднъж ще дебаркира във Варна след една сполучлива задача.

На борда през днешния ден се качи и лекарят на експедицията – Петко Гинев от Военноморска академия. Той е експерт ортопед, само че към този момент има две задачи в Африка и не се тормози, че няма да се оправи със задачата си да пази здравето на екипажа и учените. Гинев изрази убеденост, че ще се оправи със отговорностите си, с усмивка посочи, че се е заредил с лекарства против морска болест и пожела „ приключението “ до остров Ливингстън и назад да е сполучливо и всички да се завърнат живи и здрави.

Българска телеграфна агенция разполага със собствен пресклуб на борда на „ Св. св. Кирил и Методий “. Той бе показан от генералния шеф на Агенцията Кирил Вълчев. Българска телеграфна агенция ще има собствен специфичен делегат по време на цялото корабоплаване. Константин Карагьозов ще е единственият български публицист, който ще бъде дружно с българските полярници и екипажа на кораба до остров Ливингстън и назад, в това число при прекосяването на Атлантическия океан в двете направления.

Ден 2

Българският боен научноизследователски транспортен съд се откри на котва на изхода на Босфора откъм Мраморно море в ранния следобяд на 28 декември, с цел да презареди с гориво по пътя си към българската антарктическа база на о-в Ливингстън.

По думите на командира на „ Св. св. Кирил и Методий “, капитан Николай Данаилов, процесът по зареждане върви повече от сполучливо.

„ Баржата, която би трябвало да даде 560 тона гориво към този момент е на десния ни ръб и стартира сполучливо предаването на гориво “, сподели пред Българска телеграфна агенция той.

Очаква се целият развой да трае към няколко часа, според от това под какво налягане се подава горивото, което би трябвало да стигне на плавателното средство до Мар дел Плата (Аржентина), където е една от междинните спирки по време на дългия курс към Антарктида. След зареждането военният ни научноизследователски транспортен съд ще изчака позволение за нощно прекосяване през идващия проток по пътя си – Дарданелите.

Заедно с Босфора, Дарданелите образуват Черноморските проливи. Те разделят Европа от Мала Азия. Протоците дават достъп до Средиземно море и Световния океан на огромна част от територията на Русия, Украйна, Грузия и страните от Югоизточна Европа – Румъния и България.